Успение Богородично (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Света Богородица (Русе))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Света Богородица“
The Assu Church in Rousse.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Русе
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Русенска епархия
Време на изграждане 1928 – 1930 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е църква в град Русе, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 22 април 1928 г. на архитект Сава Бобчев е възложено да изготви проект за църква. Решено е новата църква да се казва „Успение Пресвятия Богородици“ с патронен празник 28/15 август. Основният камък е положен от митрополит Михаил Доростолски и Червенски на 23 септември 1928 г.

Няколко дни след това започва и строителството. То продължава до есента на 1930 г., когато църквата е покрита и на кубето и камбанарията поставят кръстове по проект на архитект Бобчев.

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 г. започва изработването на иконостас от липово дърво от Държавното художествено мебелно (столарско училище) по предварително одобрен проект. Иконите са възложени на професор Стефан Иванов – 20 броя, и на Господин Желязков – 3 броя, които по онова време изографисват Катедралния храм. Тодор Янков изографисва 14 икони.

Поръчана е и камбана с тегло 442 кг, 2 големи свещника, среден и малък, и полилей. Освещаването на храма извършва митрополит Михаил на 28 август 1934 г. /ст. ст./ – Успение Богородично.

Църквата има размери: ширина – 12 метра, дължина – 26 метра, обща покрита площ 312 m². Куполът е с диаметър 9,50 метра. Кръщелната и канцеларията известно време са се помещавали в отдалечена частна къща. За да не се плаща наем и да са в храма, са изградени 2 помещения до входа под камбанарията. Изпълненият проект от арх. Нейчо Йорданов не нарушава съществено външния вид на постройката. Пристройката е завършена през октомври 1948 г. Стенописите са изографисани от проф. Георги Богданов, проф. Стефан Иванов и проф. Харалампи Тачев.

През 2002 г. основно са реставрирани стенописите, а подът на храма е застлан със специални плоскости.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • архим. В. Мутафов, Църквата „Успение Пресвятия Богородици“, сп. „Пристан“ 3, 2003, с. 14 – 15.
  • Информация