Сава Бобчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Бобчев
български архитект
Роден: 28 юни 1892 г.
Починал: 1984 г. (91 г.)

Сава Николов Бобчев е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арх. Сава Н. Бобчев е роден на 28 юни 1892 година в гр. Русе, племенник е на видния български юрист Стефан Бобчев[1]. За кратко следва математика в Софийския университет и заминава за Берлин през 1910 да следва архитектура във Висшето техническо училище Шарлотенбург. За пет години прекъсва образованието си поради войните и го завършва през 1920. След завръщането си в България работи две години като окръжен архитект в Русе.

Паметна плоча на Сава Бобчев на входа на дома му в София на бул. „Патриарх Евтимий“ № 23

От 1923 година арх. Бобчев се установява на архитектурна практика в София. Тук той започва и работата си по разкриване на останките от древна Сердика. От 1942 година е привлечен на работа в Археологическия музей в София. Преподавател на първите студенти архитекти, като частен доцент в Държавната политехника. До 1970 година е доцент в катедра "История и теория на архитектурата".[2]

Архитект Сава Бобчев е помощник-ръководител на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ през май-юни 1956 г. и на своя глава документира положението на разкрития в олтара на същата църква, предполагаем гроб на Левски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Сердика — материали за изучаване топографията, устройството и архитектурата на града — издател: Придворна печатница — София (1943)
  • История на архитектурата на стария свят (два тома) – издател: "Наука и изкуство" – София (1955)
  • Бачковската костница — историко-архитектурно и метрично изследване — издател: "Техника" – София (1960)
  • История на архитектурата през средните векове — издател: "Техника" – София (1963)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Бобчев (1853-1940). Велева, Л. Пипонкова, Л. ИК "Стопанство", София 2014
  2. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура - 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство — архитектурен факултет, 1993. с. 213. М. Класанов и колектив