Сава Бобчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Бобчев
български архитект
Роден
Починал
1984 г. (91 г.)

Сава Николов Бобчев е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арх. Сава Н. Бобчев е роден на 28 юни 1892 година в гр. Русе, племенник е на видния български юрист Стефан Бобчев[1]. За кратко следва математика в Софийския университет и заминава за Берлин през 1910 да следва архитектура във Висшето техническо училище Шарлотенбург. За пет години прекъсва образованието си поради войните и го завършва през 1920. След завръщането си в България работи две години като окръжен архитект в Русе.

Паметна плоча на Сава Бобчев на входа на дома му в София на бул. „Патриарх Евтимий“ № 23

От 1923 година арх. Бобчев се установява на архитектурна практика в София. Тук той започва и работата си по разкриване на останките от древна Сердика. От 1942 година е привлечен на работа в Археологическия музей в София. Преподавател на първите студенти архитекти, като частен доцент в Държавната политехника. До 1970 година е доцент в катедра „История и теория на архитектурата“.[2]

Архитект Сава Бобчев е помощник-ръководител на разкопките в църквата „Св. Петка Самарджийска“ през май-юни 1956 г. и на своя глава документира положението на разкрития в олтара на същата църква, предполагаем гроб на Левски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Сердика – материали за изучаване топографията, устройството и архитектурата на града, София: Придворна печатница, 1943
  • История на архитектурата на стария свят (два тома). София: Наука и изкуство, 1955
  • Бачковската костница – историко-архитектурно и метрично изследване, София: Техника, 1960
  • История на архитектурата през средните векове, София: Техника, 1963

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Бобчев (1853 – 1940). Велева, Л. Пипонкова, Л. ИК „Стопанство“, София 2014
  2. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 213. М. Класанов и колектив