Тихон Смоленски
| Тихон | |
|---|---|
| български духовник | |
 | |
| Роден | Тодор Койчев Казасов
|
| Починал |
София, България |
| Погребан | Черепишки манастир, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Софийска духовна семинария |
Тихон е български духовник, смоленски епископ на Българската православна църква от 1946 до 1978 година. Дългогодишен ректор е на Семинарията при Черепишкия манастир от 1946 до 1971 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 август 1901 година в Трявна, България[2], със светското име Тодор Койчев Казасов.[3]
В 1919 година се грижи за скалния Басарбовски манастир, който в това време остава без постоянни обитатели.[4] Завършва Софийската духовна семинария през 1927 година. На 14 март 1931 година е подстриган в монашество с името Тихон. На 15 март 1931 година е ръкоположен за дякон, а в 1936 година за свещеник. На 7 януари 1939 година е възведен в архимандритско достойнство. Служи като протосингел на Ловчанската епархия от 1939 до 1940 година.[2]
От 1940 до 1941 година специализира в Богословския факултет в Берн, Швейцария. От 1942 до 1946 година служи като протосингел на Варненската и Преславска митрополия.[2]
На 30 май 1946 година, празник Възнесение Господне, в катедралния храм „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен за титулярен епископ смоленски от патриарх Алексий I Московски и 15 архиереи.[5][6][2]
От 1946 до 1971 година е ректор на Софийската духовна семинария, която по това време намира при Черепишкия манастир. Под негово ръководство са завършили много духовници и интелектуалци, които в онези времена не могат да получат никъде другаде средно бразование, защото са смятани за „неблагонадеждни“ от комунистическия режим.[7] По спомените на семинариста Георги Бакалов: „В моите спомени дядо Тихон си остана образцов монах, благ учител, строг възпитател и начетен богослов. Чувах, че Черепишката семинария вече не е същата след неговото оттегляне и го вярвам“.[8]
Умира на 3 март 1978 година в Синодалната палата в София.[8][2] Погребан зад апсидата на манастирската църква в Черепишкия манастир.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бакалов, Георги. Образцов монах, благо учител, строг възпитател и начетен богослов: Спомени за Смоленски епископ Тихон, ректор на Софийската духовна семинария 1946 - 1971. // Семинарист VIII (3). Ноември 2008. с. 1.
- ↑ а б в г д Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Σμόλεν κυρός Τύχων. (1901-1978). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 октомври 2017. (на гръцки)
- ↑ ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“ ПРЕЗ 2015 г. Март 2016 г., стр. 43
- ↑ Скален манастир „Свети Димитрий Бесарбовски“. // Pravoslavieto.com. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ Митрополит Григорий. Путешествие Святейшего Патриарха Алексия в Болгарию. // Журнал Московской Патриархии (6). июнь 1946. с. 17.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 19 септември 2017.
- ↑ а б Черепишки манастир „Успение Богородично“. // Bulgaria Monasteries. Посетен на 1 октомври 2017. Архив на оригинала от 2017-09-30 в Wayback Machine.
- ↑ а б Бакалов, Георги. Образцов монах, благо учител, строг възпитател и начетен богослов: Спомени за Смоленски епископ Тихон, ректор на Софийската духовна семинария 1946 - 1971. // Семинарист VIII (3). Ноември 2008. с. 4.
| Евлогий | → | смоленски епископ (30 май 1946 – 3 март 1978) |
→ | Нестор |
Портал „
Портал „