Николай Шиваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Шиваров
български богослов
Роден
Починал
2 януари 2022 г. (91 г.)

Учил вБогословски факултет (Софийски университет)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиТеология
ТекстовеХерменевтика на Стария завет

Николай Стефанов Шиваров е български библеист и езиковед, професор, доктор на богословието. Преподава в Богословския факултет на Софийския и Великотърновския университет, а също и в Нов български университет. Автор е на множество трудове с широк тематичен спектър. Основна сфера на проучванията му са тълкувание на Стария Завет, въпроси от старозаветната история, библейската археология и херменевтика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1930 г. Завършва Софийската духовна семинария през 1949 г. и Духовната академия (сега Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“) през 1953 г. Докторант в катедра „Свещено писание на Стария Завет“ в периода 1953-1957 г. Асистент, старши преподавател, доцент и професор от 1971 г. до днес.

Преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ - Филиал „Любен Каравелов“ в Кърджали. Преподава в НБУ от основаването му през 1991 г. и води курсове по „Библейска археология“, „Библейска история“, „Въведение в Светото писание“, „Библейски символи в християнското изкуство“, „Библейска ангелология и демонология“, „Литургика“, „Угарит“, „Въведение в юдаизма“ и др.

Проф. Николай Шиваров е консултант на Pro Oriente във Виена от 1972 г. до днес, член и консултант е на редица международни комисии.

Офикията протопрезвитер му е дадена от Йерусалимския патриарх през 1989 г. Носител е на редица отличия, сред които на Антиохийската патриаршия, Солунския митрополит, Архиепископа на Кентърбъри и др. На 30 януари 2011 г. проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров е удостоен с ордена на Българската патриаршия „Св. св. Кирил и Методий“, I степен.[1]

Почива на 2 януари 2022 година.[2] Опелото му се извършва на 8 януари в столичния храм „Преображение Господне“ от епископ Поликарп Белоградчишки в служение с други свещенослужители. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Херменевтика на Стария завет, София: Нов български университет, 2009, 416 с. (ISBN 954-535-299-X)
  • Вечното в двата библейски завета. Сб. с материали по библеистика, Велико Търново: Слово (ISBN 954-439-066-9)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Решения на Св. Синод на БПЦ от 1 декември 2010 г.“ Архив на оригинала от 2020-08-04 в Wayback Machine. // Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква, 11 декември 2010 г.
  2. Почина проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров, dobrotoliubie.com, 2 януари 2022 г.
  3. Състоя се опелото на протопрезвитер проф. Николай Шиваров, dveri.bg, 8 януари 2022 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]