Николай Шиваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Шиваров
български богослов
Роден
1930 г. (89 г.)

Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Теология
Текстове Херменевтика на Стария завет
Образование Духовна академия в София

Николай Стефанов Шиваров е български библеист и езиковед, професор, доктор на богословието. Преподава в Богословския факултет на Софийския и Великотърновския университет, а също и в Нов български университет. Автор е на множество трудове с широк тематичен спектър. Основна сфера на проучванията му са тълкувание на Стария Завет, въпроси от старозаветната история, библейската археология и херменевтика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1930 г. Завършва Софийската духовна семинария през 1949 г. и Духовната академия (сега Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“) през 1953 г. Докторант в катедра „Свещено писание на Стария Завет“ в периода 1953-1957 г. Асистент, старши преподавател, доцент и професор от 1971 г. до днес.

Преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ - Филиал „Любен Каравелов“ в Кърджали. Преподава в НБУ от основаването му през 1991 г. и води курсове по „Библейска археология“, „Библейска история“, „Въведение в Светото писание“, „Библейски символи в християнското изкуство“, „Библейска ангелология и демонология“, „Литургика“, „Угарит“, „Въведение в юдаизма“ и др.

Проф. Николай Шиваров е консултант на Pro Oriente във Виена от 1972 г. до днес, член и консултант е на редица международни комисии.

Офикията протопрезвитер му е дадена от Йерусалимския патриарх през 1989 г. Носител е на редица отличия, сред които на Антиохийската патриаршия, Солунския митрополит, Архиепископа на Кентърбъри и др. На 30 януари 2011 г. проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров е удостоен с ордена на Българската патриаршия „Св. св. Кирил и Методий“, I степен.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Херменевтика на Стария завет, София: Нов български университет, 2009, 416 с. (ISBN 954-535-299-X)
  • Вечното в двата библейски завета. Сб. с материали по библеистика, Велико Търново: Слово (ISBN 954-439-066-9)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Решения на Св. Синод на БПЦ от 1 декември 2010 г.“ // Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква, 11 декември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]