Константин Рамшев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Рамшев
български лекар
Роден

Националност Флаг на България България
Медицина
Област кардиология
Работил в ВМА

Константин Николов Рамшев е български лекар, кардиолог, професор, началник на Клиника „Интензивна терапия“ във Военномедицинска академия, МБАЛ – София и ръководител на Катедра „Кардиология, интензивна терапия и вътрешни болести“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Рамшев е роден на 19 май 1953 г. в София, България. Семеен, с две деца. [1]

Завършва медицина в Медицинския университет – София през 1979 г. През 1999 г. защитава дисертационен труд пред Висшата атестационна комисия (ВАК) и получава образователна и научна степен „доктор“ по научната специалност „Кардиология“, с тема „Артериална хипертония и някои рискови фактори при младежи в призивна възраст (17 – 20 г.)“ и научен ръководител проф. д-р Младен Григоров, д.м.н. Има признати специалности по вътрешни болести (от 1985 г.), кардиология (тогава кардиоревматология) (1990 г.), спешна медицина (2000 г.), военно-полева терапия (1988 г.). Той е един от първите специалисти в България (заедно с проф. Светла Торбова), получили сертификат за специалист по клинична хипертония („Clinical Hypertension Specialist“) от Европейското дружество по хипертония (2003 г.).

През 2000 г. завършва магистратура по мениджмънт в здравеопазването в УНСС. Преминава стратегически курс по национална сигурност и отбрана във Военната академия „Георги Раковски“.

През 2001 г. след конкурс е избран за доцент, а през 2019 – за професор.[2] [3]

Започва кариерата си като лекар в поделение, преминава през длъжностите клиничен ординатор по вътрешни болести във ВВМИ, началник-кабинет по кардиология към поликлиниката на ВВМИ, началник интензивен сектор (от създаването му през 1979 г.), заместник-началник на Клиниката по кардиология във ВМА (1990 – 2001 г.). През периода 20022007 г. е заместник-началник по лечебно-диагностичната дейност на ВМА – при началник ген. Стоян Тонев. За периода 2004 – 2008 г. е главен терапевт на българската армия. От 2001 г. е началник на Клиника „Интензивна терапия“, от 2006 до 2018 г. ръководи катедра „Кардиология и интензивна терапия“, а през 2018 г. оглавява новосформираната катедра „Кардиология, интензивна терапия и вътрешни болести“.[4] [5] [6]

Участва като изследовател, координатор и главен изследовател в над 30 международни клинични изпитвания.

Преподава на студенти и специализанти по медицина (вътрешни болести, кардиология, ревматология, спешна медицина), специалисти по здравни грижи и парамедици.

Участва в изпитните комисии за държавен изпит за придобиване на специалност по:

По времето на ВАК е член на Специализирания научен съвет по кардиология, белодробни болести, нефрология, физиотерапия и спортна медицина, както и на този по военна медицина.

Като военен лекар е офицер от резерва със звание полковник.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

В научни организации[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска лига по хипертония (в управителния съвет; заместник-председател)
  • Българска национална академия по медицина
  • Българска сърдечна и съдова асоциация (в управителния съвет)
  • Българско дружество по ентерално и парентерално хранене
  • Българско научно дружество по военна медицина
  • Дружество на кардиолозите в България (в управителния съвет за периода 2006 – 2008 г.)
  • Европейско дружество по хипертония (в селекционната комисия за България)
  • Европейско дружество по кардиология
  • Асоциацията на завършилите колежа на НАТО в Рим (почетен член)

В редакционни колегии на научни списания[редактиране | редактиране на кода]

  • Списание на Българската лига по хипертония (главен редактор)
  • Съвременна медицина
  • Военна медицина (зам. главен редактор до 2007 г.)
  • Българска кардиология
  • Невросонология и мозъчна хемодинамика (до 2016 г.)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на почетен знак „Български лекар“.
  • Носител на Златна значка – български лекар от Министъра на здравеопазването

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Автор и съавтор в над 280 публикации: монографии, статии, учебници и учебни помагала. До заемане на длъжността доцент има 116 публикации, а след това се явява на конкурс за професор с други 160. Има съавторство в 19 монографии, на една от които е самостоятелен автор, а друга е под неговата обща редакция. Основните направления в научната му дейност са в областите: артериална хипертония и рискови фактори, сърдечна недостатъчност (диагностика, лечение), остър коронарен синдром, ритъмно-проводни нарушения, възпалителни болести на сърцето. Общият импакт фактор на публикациите му е 107,874, а цитиранията на трудовете към февруари 2021 г. са над 18600.[2]

Списък на някои по-интересни публикации:

  • Димов Д, Рамшев, К. Ятрогенньй, глюкокортикостероидньй остеопороз. Ревматология, Москва, 1988, 3, 57 – 63.
  • Ramshev K., Anev E., Asparuhova D. Analysis of Arterial Hypertension and obesity in Bulgarian young men. Netherlands Military Medical Review, May 1999, 52e, Nr 3:80 – 84.
  • Ramshev K., Anev E., Asparuhova D., Kachamilski E. A follow-up of the dynamics of arterial pressure of Bulgarian soldiers at the beginning and at the end of military survic. Netherlands Military Medical Review, Jan 2000, 52E, Nr 1:6 – 8.
  • Рамшев К. Електролити и артериална хипертония. В: Проблеми на артериалната хипертония, „Св. Г. Победоносец“, София, 1995, 5 – 22.
  • Рамшев К. Затлъстяване и хипертония. В: Проблеми на артериалната хипертония и Исхемичната болест на сърцето. „Св. Г. Победоносец“, София, 1997, 94 – 116.
  • Рамшев К. Сърдечна тампонада. В: Спешна Кардиология, ред. Мл. Григоров, „АРСО“, София, 1999, 122 – 129.
  • Рамшев К. Синкопи. В: Спешна кардиология, ред. Мл. Григоров, „АРСО“, София, 1999, 150 – 157.
  • Рамшев К. Перикардити. В: Актуална терапия, ред. Ч. Начев, „Знание“, Ст. Загора, 1998, 123 – 125, ISBN 954-621-126-5.
  • Рамшев К. Ревматизъм. В: Актуална терапия, ред. Ч. Начев, „Знание“, Ст. Загора, 1998, 123 – 125, ISBN 954-621-126-5.
  • Ramshev K., Ribarova F., Todorova M., Grigorov M., Vassilev V., Anev E. Plasma Fatty Acids in Normotensive and Hypertensive Subjects. Доклади на БАН, 51, 1998, 5 – 6, 97 – 100.
  • Ramshev K., Ribarova F., Todorova M., Vassilev V., Grigorov M., Anev E. Food Intake and Hypertension. Доклади на БАН, 51,1998, 11 – 12, 129 – 132.
  • Ramshev K., Todorova M., Grigorov M., Vassilev V., Anev E., Asparuhova D. Electrolytes in blood and urine in normotensive and hyprtensive normal, overweight and obese subject 17 in Scientific Meeting of the International Society of Hypertension, June, 1998, Amsterdam, Abstract Book, S345.
  • Ramshev K., Anev E., Asparuhova D. Arterial hypertension, heredity, physical activity, stress, alcohol use and smoking in Bulgarian young men aged 17 – 20. 10th European Meeting on Hypertension, Goteborg, Sweden, May 29-June 3; Abstract book, S175; P3.91.
  • Рамшев К., Анев Е., Григоров Мл. Програма за диагностика, лечение и профилактика на артериалната хипертония и други рискови фактори в Българската Армия. 1999 г.
  • Рамшев К. Кардиогенен емболизъм и неговото значение за мозъчния инсулт. ВМА, София, 2019, ISBN 978-619-7196-49-8.
  • Исхемичен мозъчен инсулт съвременни аспекти на лечението. Под общата редакцията на доц. д-р Константин Николов Рамшев. ВМА, София, 2018, ISBN 978-619-7196-41-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цонева, Росица. Клиника на третия етаж. // Посетен на 9.9.2020 г.
  2. а б Конкурс за професор, Военномедицинска академия. // Посетен на 9.9.2020 г.
  3. НАЦИД Регистър за академични длъжности и дисертации. Константин Николов Рамшев. // Посетен на 9.9.2020 г.
  4. Проф. Константин Рамшев, Военномедицинска академия. // Посетен на 9.9.2020 г.
  5. История на Военномедицинска академия. второ преработено и допълнено издание. София, ВМА, 2004. ISBN 954-739-586-6.
  6. Животът днес. Доц. Константин Рамшев ръководи една от най-тежките клиники. // 8.4.2014 г. Посетен на 9.9.2020 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Медицина“         Портал „Медицина          Портал „България“         Портал „България