Георги Михов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Михов.

Георги Михов
български инженер
Роден

Образование Технически университет - София

Чл. кор. проф. дтн. инж. Георги Славчев Михов е български учен, инженер по електроника, изобретател, ректор на Техническия университет в София от 2014 г.[1][2], член-кореспондент на Българската академия на науките от 2018 г.[3]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Г. Михов е възпитаник на езиковата гимназия „Христо Ботев" в Кърджали. Завършва ВМЕИ „Ленин“ (сега: Технически университет) в София със специалност „Електронна техника“, специализация „Електронно ядрено и медицинско приборостроене“ през 1979 г. Във ВМЕИ / ТУ защитава дисертации за научните степени:

  • кандидат на науките (сега: доктор) на тема „Програмно автоматизирани електронни устройства за обработка и визуализация на електрокардиосигнали“ (1983);
  • доктор на науките на тема „Изследване и усъвършенстване на субтракционния метод за отстраняване на смущения от електрокардиографски сигнали“ (2013).

Дейност в ТУ, София[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа през 1979 г. във ВМЕИ „Ленин“ като инженер в Научно-техническия сектор, където става научен сътрудник (1981). Придобива научните звания: главен асистент (1986), доцент по електронни цифрови устройства и системи (1990), професор по цифрова схемотехника (2007) в катедра „Електронна техника“ на Факултет „Електронна техника и технологии“ (ФЕТТ).

Заема следните ръководни длъжности в университета:

  • 1992-1994: функционален декан по следдипломната квалификация и аспирантите;
  • 1997-2004: заместник-декан на ФЕТТ по учебната дейност;
  • 2007-2010: ръководител на катедра „Електронна техника“, ФЕТТ;
  • 2010-2014: заместник-ректор на ТУ по учебната дейност, качеството и акредитацията;
  • от 2014 г.: ректор на Техническия университет.

Автор е на учебни издания:

  • „Аналогови интегрални схеми – параметри, характеристики, основни приложения“ (1980, 1981);
  • „Електронни измервателни устройства“ (1983);
  • „Приложение на микропроцесорни системи в електронни устройства“ (1984);
  • „Електронни цифрови устройства и системи“ (1990);
  • „Контрол и диагностика на микропроцесорни системи“ (1995);
  • „Цифрова схемотехника“ (1997, 2000, 2005, 2008);
  • „Настройка и диагностика на микропроцесорни системи“ (2003);
  • „Аналогова и цифрова схемотехника“ (2009).

Има признати изобретения:

  • „Устройство за автоматична настройка на пациентен кръг на физиотерапевтичен апарат“ (1980);
  • „Метод и устройство за елиминиране на смущения с мрежова честота при анализ на биологични сигнали“ (1980);
  • „Нискочестотен синусоидален генератор“ (1982);
  • „Устройство за възпроизвеждане на честотно кодирана цифрова информация“ (1983);
  • „Устройство за изобразяване на графика върху растерен дисплей“ (1986).

Дейност извън ТУ[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Михов е научен секретар на Специализирания научен съвет по електронна и компютърна техника при Висшата атестационна комисия (2004-2010). Член е на Научния съвет на Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН (2010) и на Съюза на учените в България (секция „Биомедицинско инженерство“)[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Новият ректор на ТУ – София е проф. дтн инж. Георги Михов – в сайта на ТУ, София
  2. Преизбраха проф. Георги Михов за ректор на Техническия университет в София – в dariknews.bg, 23.10.2015
  3. Съобщение на БАН – в сайта на БАН bas.bg, 10.10.2018
  4. Биографичен алманах 1945 - 2015. Издателство на Техническия университет, София, 2015. ISBN 978-619-167-150-2. с. 516., стр. 23