Георги Михов (учен)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Михов.
| Георги Михов | |
| български инженер | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Технически университет (София) |
Георги Славчев Михов е български учен, инженер по електроника, изобретател, бивш ректор на Техническия университет в София.[1][2] и член-кореспондент на Българската академия на науките.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 9 ноември 1954 година в Кърджали, Народна република България. Завършва езиковата гимназия „Христо Ботев“ и електронна техника във Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, със специализация „Електронно ядрено и медицинско приборостроене“. През 1983 година защитава дисертация за научна степен кандидат на науките на тема „Програмно автоматизирани електронни устройства за обработка и визуализация на електрокардиосигнали“, а през 2013 година – доктор на науките на тема „Изследване и усъвършенстване на субтракционния метод за отстраняване на смущения от електрокардиографски сигнали“.
Професионалната си кариера започва през 1979 г. като инженер в Научно-техническия сектор на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, където през 1981 година става научен сътрудник. Бил е главен асистент, доцент по електронни цифрови устройства и системи и професор по цифрова схемотехника в катедра „Електронна техника“ на Факултета по „Електронна техника и технологии“ (ФЕТТ) в периода 1986 – 2007 година.
Заема различни ръководни длъжности в университета – функционален декан по следдипломната квалификация и аспирантите (1992 – 1994 ), заместник-декан на ФЕТТ по учебната дейност (1997 – 2004), ръководител на катедра „Електронна техника“, ФЕТТ (2007 – 2010), заместник-ректор на ТУ по учебната дейност, качеството и акредитацията (2010 – 2014), ректор на Техническия университет (2014 – 2019).[4]
Извън университета Георги Михов е научен секретар на Специализирания научен съвет по електронна и компютърна техника при Висшата атестационна комисия (2004 – 2010), член на Научния съвет на Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН (от 2010) и на Съюза на учените в България (секция „Биомедицинско инженерство“)[5].
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на множество книги и публикации в областта на радиоелектрониката.
- „Аналогови интегрални схеми – параметри, характеристики, основни приложения“ (1980, 1981)
- „Електронни измервателни устройства“ (1983)
- „Приложение на микропроцесорни системи в електронни устройства“ (1984)
- „Електронни цифрови устройства и системи“ (1990)
- „Контрол и диагностика на микропроцесорни системи“ (1995)
- „Цифрова схемотехника“ (1997, 2000, 2005, 2008)
- „Настройка и диагностика на микропроцесорни системи“ (2003)
- „Аналогова и цифрова схемотехника“ (2009)
Изобретения[редактиране | редактиране на кода]
- Устройство за автоматична настройка на пациентен кръг на физиотерапевтичен апарат (1980)
- Метод и устройство за елиминиране на смущения с мрежова честота при анализ на биологични сигнали (1980)
- Нискочестотен синусоидален генератор (1982)
- Устройство за възпроизвеждане на честотно кодирана цифрова информация (1983)
- Устройство за изобразяване на графика върху растерен дисплей (1986)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Новият ректор на ТУ – София е проф. дтн инж. Георги Михов – в сайта на ТУ, София
- ↑ Преизбраха проф. Георги Михов за ректор на Техническия университет в София – в dariknews.bg, 23.10.2015
- ↑ Съобщение на БАН – в сайта на БАН bas.bg, 10.10.2018 г.
- ↑ Проф. дтн инж. Георги Михов беше преизбран за ректор на Техническия университет – София // Българска наука, 2015-10-23. Посетен на 2022-10-4.
- ↑ Биографичен алманах 1945 – 2015. София, Издателство на Техническия университет, 2015. ISBN 978-619-167-150-2. с. 23.
