Николай Наплатанов
Николай Делчев Наплатанов | |
български инженер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Техника | |
Област | Електроника |
Семейство | |
Баща | Делчо Наплатанов |
Николай Делчев Наплатанов e български инженер и професор. Ректор на ВМЕИ (София) и член-кореспондент на БАН.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в с. Мечка (дн. Оборище), Панагюрско. Учи в Пазарджишката гиманзия. Член на РМС.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Арестуван по ЗЗД и интерниран в лагера Кръстополе. Партизанин от Партизанска бригада „Георги Бенковски“.
Неговия баща Делчо Наплатанов е емигрант в СССР. Завръща се в България с група подводничари. Заловен, осъден на смърт на процеса на парашутистите и подводничарите и разстрелян на 26 юни 1942 г.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Завършва специалност „Електроавтоматика“ в Ленинградския електротехнически институт (1952). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960), техническа кибернетика в Станфордския, Калифорнийския и Илинойския университет (1972).
Във МЕИ (София) защитава дисертация на тема „Изследване на системи за автоматично регулиране чрез ходографи на входни статични въздействия“. Кандидат на техническите науки (1957).
Преподавателска и научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Преподавател в Държавна политехника, МЕИ и ВМЕИ, София. Асистент (1952), доцент (1961) и професор (1966).
Основни области на научната и преподавателската му дейност са теория на автоматичното регулиране и управление, техническа и медицинска кибернетика, бионика, ергономия, ергатични системи. Основоположник на научни направления като автоматиката и телемеханиката в България.
Автор на над 150 научни публикации и 20 учебника и учебни пособия по теория на автоматичното регулиране и управление, сред които:
- Основи на техническата кибернетика в 9 тома (1971 – 1977).
- Автоматично управление на електрозадвижванията в 3 тома (1979, съавтор).
Избран за член-кореспондент на БАН.
Награден с Орден „Кирил и Методий“ I степен (1968), Орден „Червено знаме на труда“ (1959) и званието „Заслужил деятел на науката“.
Изобретения
[редактиране | редактиране на кода]- Метод и устройство за управление на товара на автомобилния транспорт в открит рудник (1971, съавтор), патентовано в Канада и САЩ.
- Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце (1976, съавтор).
Управленска дейност
[редактиране | редактиране на кода]- Ръководител на Катедра „Промишлена автоматика“ в МЕИ и ВМЕИ (1961 – 1974)
- Ръководител на Катедра „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ (1974 – 1982)
- Ръководител на Катедра „Системотехника“ във ВМЕИ (1982)
- Ректор на ВМЕИ (1968 – 1970).
- Основател и директор на Института по техническа кибернетика на БАН (1964 – 1978)
- Председател на Специализирания научен съвет по кибернетика и автоматика при ВАК
- Главен редактор на сп. „Автоматика и изчислителна техника“
- основател на сп. „Техническа мисъл“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Член-кореспонденти на БАН
- Български електроинженери
- Изобретатели в ТУ, София
- Преподаватели в Техническия университет (София)
- Ректори на ТУС
- Лагеристи в „Кръстополе“
- Партизани от Партизанска бригада Георги Бенковски
- Носители на орден „Червено знаме на труда“
- Заслужили деятели на науката
- Родени в Оборище
- Починали в София