Николай Наплатанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Делчев Наплатанов
български инженер
Роден
Починал
18 април 1993 г. (69 г.)
Техника
Област Електроника

Николай Делчев Наплатанов e български инженер и професор. Ректор на ВМЕИ (София) и член-кореспондент на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в с. Мечка (дн. Оборище), Пазарджишко. Учи в Пазарджишката гиманзия. Член на РМС.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Арестуван по ЗЗД и интерниран в лагера Кръстополе. Партизанин от Партизанска бригада „Георги Бенковски“.

Неговия баща Делчо Наплатанов е емигрант в СССР. Завръща се в България с група подводничари. Заловен, осъден на смърт на процеса на парашутистите и подводничарите и разстрелян на 26 юни 1942 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва специалност „Електроавтоматика“ в Ленинградския електротехнически институт (1952). Специализира „Автоматично регулиране и управление“ в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960), „Техническа кибернетика“ в Станфордския, Калифорнийския и Илинойския университет (1972).

Във МЕИ (София) защитава дисертация на тема „Изследване на системи за автоматично регулиране чрез ходографи на входни статични въздействия“. Кандидат на техническите науки (1957).

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преподавател в Държавна политехника, МЕИ и ВМЕИ, София. Асистент (1952), доцент (1961) и професор (1966).

Основни области на научната и преподавателската му дейност са теория на автоматичното регулиране и управление, техническа и медицинска кибернетика, бионика, ергономия, ергатични системи. Основоположник на научни направления като автоматиката и телемеханиката в България.

Автор на над 150 научни публикации и 20 учебника и учебни пособия по теория на автоматичното регулиране и управление, сред които:

  • Основи на техническата кибернетика в 9 тома (1971 – 1977).
  • Автоматично управление на електрозадвижванията в 3 тома (1979, съавтор).

Избран за член-кореспондент на БАН.

Награден с Орден „Кирил и Методий“ I степен (1968), Орден „Червено знаме на труда“ (1959) и званието „Заслужил деятел на науката“.

Изобретения[редактиране | редактиране на кода]

  • Метод и устройство за управление на товара на автомобилния транспорт в открит рудник (1971, съавтор), патентовано в Канада и САЩ.
  • Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце (1976, съавтор).

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Ръководител на Катедра „Промишлена автоматика“ в МЕИ и ВМЕИ (1961 – 1974)
  • Ръководител на Катедра „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ (1974 – 1982)
  • Ръководител на Катедра „Системотехника“ във ВМЕИ (1982)
  • Ректор на ВМЕИ (1968 – 1970).
  • Основател и директор на Института по техническа кибернетика на БАН (1964 – 1978)
  • Председател на Специализирания научен съвет по кибернетика и автоматика при ВАК
  • Главен редактор на сп. „Автоматика и изчислителна техника“
  • основател на сп. „Техническа мисъл“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]