Добравица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добравица
Поглед към селото
Поглед към селото
Общи данни
Население 6 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,444 души/km²
Землище 13,515 km²
Надм. височина 1099 m
Пощ. код 2279
Тел. код ?
МПС код СО
ЕКАТТЕ 21316
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Своге
Емил Иванов
(БДЦ, ДПС, БДСР, СДП)
Добравица в Общомедия

Добравица е село в Западна България, разположено в живописен район на Западна Стара планина. То се намира в Община Своге, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Добравица се намира в Понор планина, дял от Западна Стара планина. Понор планина е включена в мрежата „Натура 2000“ като зона за опазване на дивите птици „Понор“ и като част от зона за опазване на местообитанията „Западна Стара планина“. Надморската височина, на която се разпростира селото е в рамките от 700 м. до 1100 м., а околните върхове достигат до 1400-1500 м. Теренът е силно пресечен, с множество оврази, дерета, скални отвеси и свлаччища. Селото е разположено на южен склон обрасъл с издънкови гори, борови насаждения, храсталаци и ливади. Махалите на селото са разделени с малки долчинки, възвишения, оврази и др. Основните скали в района са палеозойски и мезозойски варовици, което обяснява намирането на множество вкаменелости на мекотели, миди и др. водни животни.

Селото е разположено в красива планинска местност.

В селото и около него има множество извори. Два от тези извора са каптирани и захранват с питейна вода част от съседното село Брезе. От изток и север селището е обградено с високи отвесни скали, като в средата те са черни. Оттам идва и името „Църнио камик“, с което е известен скалния комплекс. Землището на Добравица граничи със земите на следните села:на юг с Искрец, на запад с Брезе, на североизток със Зимевица и на изток с Добърчин и махала Меча поляна. До Добравица се стига по асфалтов път, построен в края на 1980-те години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Добравица е Загъжене. Местните хора и сега използват това име. Още в древността тук е имало тракийско селище. Сега това място се нарича Градище и има много легенди за него. Според сведения на братята Х. и К. Шкорпил на близкия скален връх Стол, който е част от скалния комплекс обграждащ Добравица, е имало древно тракийско светилище. След идването на римляните тракийското селище е превърнато в римски гарнизон. Римляните са изградили многа такива гарнизони и пътища в околните землища. Някои от пътищата могат да се открият и сега. Концентрацията на толкова гарнизони може да се обясни, с това че наблизо е минавал главния римски път за Константинопол. Естествено след това тези гарнизони са управлявани от Византия, но постепенно за загубили своето първоначално значение. Открит е от този период глинен водопровод, който е захранвал Градището с питейна вода. Открити са множество керамика, бойни оръжия и предмети от бита..

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природните забележителности на Добравица са много. Скални образувания, пещери, водопади, понори и други. Най-известни в района са водопада Добравишка скакля на около 2 километра от селото и пещерата „Елата“ която е най-голямата в Понор планина.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На св. св. Константин и Елена в селото се организира голям събор.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]