Бов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бов
Църквата на село Бов
Църквата на село Бов
Общи данни
Население 101 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,667 km²
Надм. височина 908 m
Пощ. код 2270
Тел. код 07168
МПС код СО
ЕКАТТЕ 4546
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Своге
Емил Иванов
(КП Обединени за Общината)
Бов в Общомедия

Бов е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област, на 57 km северно от град София.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бов се намира в планински район, в дела Мургаш от Западна Стара планина. Намира се между върховете Гарван, Яворец и Колибища, в западното подножие на връх Издримец (1493м). На север граничи със село Лакатник, на юг със село Лесковдол, на запад село гара Бов и село Габровница. В село Бов са известни общо 10 пещери и пропасти. Най-голяма е пещерата "Мечата дупка", с обща дължина на галериите от 564 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на село Бов са сътворили легенда, служеща като туристическа атракция. Според нея селото носи името на френския рицар Сен дьо Бьоф, който пленен от воините на цар Калоян, станал негов васал. След смъртта на император Балдуин Фландърски през 1206 г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници (около 1000) рицари- кръстоносци в землището на днешното село. Там те се смесили посредством бракове с местното население. По билото на вр. Колибища има останки от стара крепост. Районът е бил известен в древността с рудниците си.

Знаме на Бов

Поетът Иван Вазов посещава района на Бов и поставя началото на историята, след като пише следното в пътеписа си “Разходка по Искъра”:

Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.

Този цитат на Иван Вазов ясно показва кой е създателят на това "предание".

Реалната история на селото започва през ранното средновековие. Според историческите проучвания, проведени през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, в местността "Манастира", на 1,5 км. югоизточно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Манастирската църква "Св. Архангел Михаил", многократно преправяна и обновявана във времето повтаря архитектурния план на първоначалния си оригинал. През 14 век селото се споменава с името Бововци в Мрачката грамота на цар Иван Александър (1 декември 1347).

Преди прокарване на ЖП линията, къщите в Гара Бов били само три. Процесът на движение на населението от село Бов към Гара Бов е най-силен в периода 1956-1957 г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. По - късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и село Лакатник.



Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционният събор на село Бов се отбелязва всяка година на църковния празник Спасовден.


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

https://www.youtube.com/watch?v=XjxO16kEIfQ Празници на Бов