Лесковдол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лесковдол
Лесковдол погледнат от връх Високата чукла
Лесковдол погледнат от връх Високата чукла
Общи данни
Население 115 души[1] (15 март 2022 г.)
4,41 души/km²
Землище 26,21 km²
Надм. височина 900 m
Пощ. код 2268
МПС код СО
ЕКАТТЕ 43390
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Своге
Емил Иванов
(БДЦ, ДПС, БДСР, СДП)
Лесковдол в Общомедия

Лесковдол е село в Западна България. Намира се в община Своге, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км.[2] Селото е разположено между 700 и 1300 м надморска височина и е съставено от десетки махали, пръснати по планинските склонове.[3] Най-високо разположената махала е Вратнѝца, като разстоянието от последната къща в нея до връх Издремец е около 4 – 5 км. В селското землище попадат върховете Кравя (1207 м.), Старо пладнище (1297 м.), Лиляка (1399 м.[4]) и Издремец (1492 м.)[5], като последният е и най-високата точка от землището на Лесковдол[6].

Посредством коларски или черни пътища Лесковдол има връзка със съседните си села – Брезовдол, Редина, Буковец, Желен и Бов.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са предимно кафяви горски.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В миналото при проучвания на находища в подножията на връх Издремец в частта, намираща се в землището на Лесковдол, са били открити малки залежи на оловно-цинкови руди в мина "Оловник". В началото на 20 век там е имало добивна дейност, макар и слаба и непостоянна.[7]

Хидрография, реки и климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на селото е прорязана от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните реки са Рединска, Червени дол, Късѝ дол и Селска. Едва 0,03 % от землището на селото са заети от постоянно течащи води.[8] В местността Локвата, намираща се в крайните северни част на землището, има малко езеро.

Борова гора в селото

В река Рединска[9] се вливат всички потоци, а тя на свой ред завършва в река Искър. Често погрешно е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти се среща дори като Стара река. Самата Рединска води началото си от склоновете над махала Ра̀змерица, поради което някои местни хора я наричат Ра̀змеришка. В Рединска се влива река Червени дол, която носи името си от местността Червената вода, от където извира. Червени дол тече през източната част на землището.

Река Късѝ дол извира над махала Падѝната в северната част на селото и близо до училището се влива в Селска река. Кръстена е Късѝ дол заради краткото разстояние, което изминава преди да се влее – едва около 2 километра. Река Селска започва от склоновете между махалите Вратнѝца и Падѝната. Преминава покрай училището и църквата, а малко преди кметството се влива в река Рединска. Нарича се Селска, тъй като протича през местността Село. Територията на Лесковдол е богата на подпочвени води.

Климатът е умереноконтинентален. В по-ниските части често се образуват мъгли. Снежната покривка нерядко се задържа до средата на март. Зимата е студена със средни януарски температури около −2 °C градуса. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с превалявания, за разлика от есенния период, когато валежите са по-малко, а температурите рязко намаляват.[10] Лятото е често сухо, задушно в по-ниските части и прохладно във високите махали. Средните юлски температури на въздуха са 20 °C, а максималните понякога достигат около 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Рединска река

Горите съставляват голяма част от територията на селото – близо 55%.[11] Най-високите части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори. Преди са доминирали ливадите и пасищата, но след залесяванията през миналия век, а и с намаляване на населението вече е нямало кой да поддържа откритите площи, и горите се разпространяват бързо. От иглолистните видове доминират борът, смърчът и елата, а от широколистните бук, бреза, орех, дъб, габър и овошки – ябълкови, сливови, черешови, джанкови и по-рядко прасковени, вишневи и крушови дръвчета. Често срещани са и малиновите, къпиновите и шипковите храсти, както и дивата ягода. Боровинки растат по голите била над селото.

Залесявания[редактиране | редактиране на кода]

От 1939 до 1952 година е имало организирано масово залесяване в Свогенската община. Залесяването обхваща и Лесковдол. Засадени са най-вече иглолистни фиданки – бор, смърч и ела, а от широколистните преобладавали акация, орех, липа, бреза, ясен, бук.[12] Последващо залесяване има и през 80-те години, когато основно са садени видовете бял бор, черен бор, смърч, дугласка ела от иглолистните и акация и топола от широколистните.[13]

Земеделие, животновъдство и фауна[редактиране | редактиране на кода]

39,8 % от цялото землище са незалесени.[14] Това са главно планински пасища и широки горски поляни. Част от тях за защитени по Натура 2000. Земеделието е на микрониво и почти изцяло съсредоточено в населените части.

Животните, които са типични за Западна Стара планина, се срещат и тук. Във високите и обезлюдените части на селото се срещат диви свине, диви зайци, сърни. Открита е и малка популация на вълци.[15] Местните отглеждат и много домашни животни като прасета, магарета, крави, говеда, кози, овце. В отделни части на селото е развито и пчеларството.

Натура 2000[редактиране | редактиране на кода]

Ливада над селото

Северната, северозападната и североизточната части от землището на селото са обхванати от защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ по критерия за местообитанията [16] на Натура 2000. [17][18][19] Цел е опазване на растителните популации от дъб, габър, цер, както и на различни видове сухи треви и храсти.[20] Защитената зона обхваща и части от някои махали, като например Лешке, Вратнѝца, Кокелени бабки, Средно бърдо, Равно усое и други. [21] В обхванатите от Натура 2000 райони от землището на селото, са открити следните местообитания обект на защита:[22][23]

  • планински сенокосни ливади – главно в северната и северозападната част от землището. Има и малка защитена площ, която се намира непосредствено над махала Кокелени бабки.
  • скална растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii – две локации в североизточната част от землището.
  • букови гори от типа Asperulo-Fagetum – големи и гъсти находища в източната и североизточната части от землището. По-малки, но компактни популации в северозападната и северната части, които същевременно са обхванати и от защитената зона „Трескавец“, в частта ѝ попадаща в землището на Лесковдол.[24][25]
  • дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum – малобройно находище в близост до махала Кокелени бабки.
  • смесени гори от съюза Tilio-Acerion – малки находища изцяло в североизточната част от землището.
  • мизийски букови гори – малко компактно находище в крайната североизточна част на землището.

Освен защитените зони за растителни видове, части от землището на Лесковдол са описани като подходящи или оптимални за развитието на популации от следните защитени животински видове[26]:

Алпийска розалия
  • бръмбар рогач – отлични условия са открити на места най-вече в южните и югоизточните части от землището.
  • тигров молец на Джърси (Euplagia quadripunctaria) – добри условия по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол, както и в централните и в крайните северозападни части от землището.
  • алпийска розалия – отлични условия за развитие по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол и Късѝ дол, а също и в района на махалите Селище, Ра̀внище, Падѝната, Ра̀змерица. Добри условия за развитие са открити най-вече в южните и югоизточните части на землището, но също в северните и северозападните части.
  • буков сечко – отлични условия са открити основно в южните и югоизточните части от землището. Добри условия за развитие има в района на махала Кокелени бабки, както и в североизточни и северозападните територии на землището.
  • обикновен сечко – добри условия за развитие на вида са открити по долното поречие на Рединска река, в близост до местността Лозето, на границата със землището на Редина.
  • ручеен рак – потенциални местообитания са всички течащи реки по територията на селото.
  • бисерна мида – има слаб потенциал за развитие на местообитания във всички течащи реки на територията на селото.
  • вълк – южните, югоизточните, западните и североизточните територии от землището са подходящи за развитието на вида.
  • прилеп – някои прилепи, които са защитени по Натура 2000, са показали средна пригодност към места и зони от високата част на землището, предимно около извори на реки в северните, североизточните и източните райони. Става дума за видовете: голям подковонос, дългоух нощник, малък подковонос, остроух нощник, трицветен нощник и широкоух прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Лесковдол - 20.07.1934 г.

Историческите извори за селищата от областта на Искърския пролом сочат, че повечето селища тук са нововъзникнали и са датирани към края на 14 век. Причини за основаването им са различни, но в най-честия случай става въпрос за преселение на семейства, избягали към този район след падането на България под турска власт.[27] В случая с Лесковдол няма официално потвърдена информация за възникването на селото. Според местни легенди е възможно то да е основано по време или след строежа на манастир Седемте престола, от преселници от Бесарабия.[28]

Като първоначално място на заселване от местните, както и в историческите източници, се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада и Касо̀во бърдо. Сведения показват, че в началото Лесковдол е било купно селище,[29][30] но с времето нарастването на населението, както и липсата на пространство и земи в местността ускорили процеса на разпръскване на селото, който започнал още преди Освобождението.[31] Разселването от старото селище се състояло в създаване и населване на колиби и единични дворове по хълмовете около дола, основно на места, подходящи за земеделие, с налични водоизточници и намиращи се близо до високопланински пасища. Предпочитани били склоновете с южно, източно и западно изложение.[32] По време на освободителната война населението бяга към Враца, като след края на сраженията повечето от жителите не се върнали в старото селище, а се заселили по вече съществуващите кошари около него. Впоследствие разрастването на кошарите и единичните дворове довело до образуването на нови махали.[33][34] Непригодното географско местоположение на старото село спомогнало пръскането на населението в новите махали да стане окончателно.[35] По сведения от 30-те години на 20 век мястото на старото село било напълно изселено, без нито една къща, и се познавало само по запазените сливови дървета.[36] В района на стария купен център останали единствено параклисът, на чието място по-късно е построена селската църква, и старото кметство, чиято сграда впоследствие била преустроена в селското училище.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на Лесковдол идва от лешниковите дървета[37], които растат в изобилие в дола на река Селска и местността Село, където се смята, че е основано селото. Етимологията на името понякога се свързва и с геолого-географска особеност, характерна само за този регион от Стара планина – т.нар. лиска. Този седиментен камък е типичен за селото и рязко го отличава от останалата част от Балкана.

Има три варианта на изписване: Лесков дол, Лесковдол или Лесков Дол, като последният е използван при изписването на името на селото в старите статистически документи от преброяванията.[38] Слетият вариант е приет в официалните документи.[39]

При преброяванията след Освобождението всички населени места, чието име е било съставено от две части, са били изписвани с тире помежду им.[40] При преброяванията след идването на комунизма тирето отпада и в повечето случаи се приема слято изписване.[41][42]

Връх Градище[редактиране | редактиране на кода]

В крайната западна част на землището, над махала Средно бърдо и на границата със землището на село Желен, се намира връх Градище, висок 1235 метра, който е бил част от система от градища и крепости по протежението на Искърския пролом. Тези градища са имали наблюдателна и охранителна функция и са били използвани през Римско и Византийско време, като някои от тях остават действащи и през Средните векове.[43] По откритите находки в изследваните градища в района се предполага, че покрай част от тях са възниквали и селища, населявани както от военно, така и от цивилно население.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Махала Падѝната
Изоставената махала Бальова сеч

Постоянното население е 56 души по данни от март 2022 г.[44] и е разпределено в десетки малки махали.

Махали[редактиране | редактиране на кода]

  • Бальова сеч
  • Бра̀нище*
  • Ва̀лого
  • Вратнѝца*
  • Гащников рът
  • Гребеньо̀
  • Да̀бето
  • Добролѐво бърдо
  • Драганов ток
  • Дрен*
  • Иньо̀ва нива
  • Йо̀вина то̀рница
  • Касо̀во бърдо
  • Ключ*
  • Кокелени бабки
  • Лаго̀
  • Ла̀домерица
  • Лафчов ток
  • Лешке
  • Ливагье*
  • Ливада
  • Лопа̀тица
  • Могилата
  • Осѝчено бърдо
  • Падѝната
  • Попо̀в кладенец
  • Ра̀внище*
  • Равно усое
  • Радова ливада
  • Ра̀змерица
  • Свино̀ве
  • Селище*
  • Средно бърдо
  • Старца
  • Търница*
  • Черногор

Имената на махалите, отбелязани със звездичка, могат да бъдат срещнати и членувани.

Местността Припор

Застроената площ от цялото землище на Лесковдол е 5,1%.[45] По-голяма част от жителите е съсредоточена в махалите Селище, Попов кладенец, Вратнѝца, Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Кокелени бабки. До къщите в повечето махали се стига по черни пътища, а някои дори са достижими само пеша. Заради обезлюдяването средната гъстота на населението пада от 3,4 души/км² през 2015 г. до 3 души/км² през 2018 г.

Местности[редактиране | редактиране на кода]

Освен на махали, Лесковдол се дели и на местности, като имената на някои от тях са Припор, Село, Арто̀, Кръ̀сто, Червената вода, Локвата, Дупките и други.

Статистика за населението[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяванията на населението селото винаги е имало положителен прираст, до средата на 20 век, когато процесът на миграция от селата към градовете, основан на обществено-икономически промени, засяга и Лесковдол.[46] Броят на жителите започва да намалява и с това в селото, особено в отдалечените махали, остават да живеят предимно хора от най-старото и старото поколение.[47]

Лесковдол
година 1881 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
население 387 475 515 548 644 623 706 822 783 790 523 324 204 204 173 114
Източници: Национален статистически институт[48]

Преброяване от 2001 година[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването през 2001 година в селото е имало 173-ма жители, които са били разпределени в 47 семейства и 102 домакинства.[49]

Преброяване от 2011 година[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 година 114-те жители на селото са били разпределени в 32 семейства и 61 домакинства[50]. Броят на домакинствата е значително намалял, в сравнение с преброяването от 2001 година.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Магазинът

Главният път за селото се отклонява от шосето София – Мездра и свършва в махала Кокелени бабки. Той е с дължина около 8 километра, а номерацията му е SFO3611. След поройните дъждове през август 2014 година трасето остава в силно влошено състояние. Има няколко активизирани свлачища, а асфалтовата настилка бива частично разрушена.[51][52] През 2020 г. пътят е рехабилитиран,[53] като цялостното му обновяване е залегнало в инфраструктурната програма на община Своге[54].

Всички останали пътища в Лесковдол са или черни, или коларски. В селото няма канализация. Има обаче ток и водоснабдяване. В махала Попов кладенец има ретранслатор и клетка на мобилните оператори. Няма телефонна мрежа. Пенсиите и пощата се доставят до кметството. До самото кметството се намира смесен магазин, който работи във вторник, в четвъртък и в събота. В махала Попов кладенец има затворен магазин и бивш пункт за изкупуване на мляко.

Водоснабдяване[редактиране | редактиране на кода]

Поради планинския характер на селото и наличието на гори землището на Лесковдол е наситено с естествени извори, които били използвани от местните още от заселването си в тези земи. В миналото всяка махала, дори от по 2-3 къщи, имала самостоятелен водоизточник, като обикновено именно изворите били мястото, в близост до което се оформяли махалите.[55] Преди, когато Лесковдол още било колибарско селище, естествените плитки извори били основните водоизточници. Чрез къси, наземни водопроводи водата била отвеждана от изворите до домовете за битови нужди или за поливане на градините.[56] По сходен метод били изграждани водопроводи в местностите над селото, където се намирали селските кошари. Тези водопроводи се състояли от дълги, издълбани стволове на букови дървета, издържащи на гниене и довеждали вода от недълги разстояния.[57] През 1930 - 1932 година, със средства на общината и труд на жителите, в Лесковдол били каптирани първите извори, като чешмите били изградени от цимент, а водата била довеждана по метални тръби от недалечни водоизточници.[58]

В наши дни водата в Лесковдол се доставя по тръби от карстови местности над селото или локални водоизточници. Поддържането на наситената водопреносна мрежа се извършва от община Своге.[59]

Преброяване на сградния фонд[редактиране | редактиране на кода]

При първите преброявания в България наред с населението е бил преброяван и сградният фонд. Били са броени както жилищните, така и нежилищните постройки. Някои от преброяванията са толкова подробни, че дори са броени прозорците на къщите и дали къщата е построена на улица или в дворното място. С течение на времето преброяванията стават по-малко подробни и някои данни биват ограничени.

Преброяване на сградите от 1888 година[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път постройките са броени през 1888 година. Данните за Лесковдол оттогава са следните:

Брой и функция на сградите
Жилищни Нежилищни Общо
84 130 214

От жилищните сгради 79 са били построени от дърво, а 5 са били землянки. 36 от постройките били покрити с плочи, 46 със слама и 2 с пръст.[60] От нежилищните 7 били покрити с плочи, а останалите 123 със слама. Самите нежилищни постройки били с различни функции: имало 113 обора, 9 хамбара/житника, 4 воденици и 1 гостоприемница.[61]

Преброяване на сградите от 1893 година[редактиране | редактиране на кода]

По време на това преброяване е отбелязан единствено броят на жилищните сгради, но са дадени повече подробности за самите къщи. Имало е 80 жилищни постройки, като 6 са били дървени, 71 са били от плет и кал, а останалите 3 са били изградени от друг материал. 37 от жилищата са били покрити с плочи, а останалите 43 – със слама. 68 са били едноетажни, а 12 двуетажни. 2 от сградите са имали стаи за живеене, вкопани в земята.[62] 50 от сградите били едностайни, 29 двустайни, а за 1 сграда няма данни. В мнозинството от сградите са живеели между 5 и 10 души.[63]

Преброяване на сградите от 1900 година[редактиране | редактиране на кода]

Плевня с обор в махала Попов кладенец
Брой и функция на сградите
Жилищни Нежилищни Смесени Общо
70 48 21 139

При това преброяване не са отбелязани материалите, от които са били изградени къщите, нито с какво са били покрити. От данните става ясно, че в Лесковдол е имало 21 сгради, които освен жилищна функция са служели и за други цели. 1 от тях е била и училище, 4 служели и за фурна, 15 били и хамбари, а 1 едновременно служела освен за жилище, така също и за хамбар с обор.[64] От нежилищните постройки имало 14 хамбара, 22 обора, 1 плевня, 7 воденици и 4 здания, които имали смесена функция и служели едновременно за хамбар, обор и/или плевня.[65]

Преброяване на сградите от 1905 година[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 година са преброени единствено жилищните и сградите със смесена функция, като общият им брой е 98. 77 от тях са били единствено с жилищна функция. 19 са били къщи с яхър, а още една е отбелязана като къща с хамбар и плевня. Допълнително е имало къща, която е имала роля и на воденица.[66]

Преброяване на сградите от 1910 година[редактиране | редактиране на кода]

Брой и функция на сградите
Жилищни Нежилищни Смесени Общо
69 27 26 122

Данните от 1910 година сочат следното: общо в селото имало 122 сгради, от които 69 са използвани единствено за жилище, а 26 със стопанска цел. Към тези 26 постройки се числят 7 хамбара, 15 кошари (яхъри), 2 плевни и 2 сгради със смесена функция – плевня + хамбар и/или обор. Имало и 27 сгради, които служели едновременно като къща и яхър.[67]

Преброявания на сградите от 1920, 1926 и 1934 година[редактиране | редактиране на кода]

Сгради в махала Радова ливада

Според преброяването от 1920 година в селото има 95 жилищни сгради. През 1926 година жилищата са 107, а през 1934 година броят им вече е нараснал на 139. При преброяванията по време на комунизма данните за жилищни и нежилищни сгради са окрупнявани по общини и не са известни данните по населени места.[68]

Преброяване на сградите от 2001 година[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 са броени единствено жилищните постройки, в това число и тези за временно обитаване. Преброяването показва, че в Лесковдол има 619 вили, 102 обитавани местни къщи и 28 изоставени.[69]

Преброяване на сградите от 2011 година[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2011 година в Лесковдол има 741 жилищни сгради, с 6 по-малко от предишното преброяване, като броят на вилите е 624 – с 5 повече в сравнение с 2001 година. 117 са местните къщи, което е с 11 по-малко от предното преброяване. 99 от тези къщи са обитавани, докато 18 са необитаеми.[70]

Преброяване на домашните животни[редактиране | редактиране на кода]

Редом с преброяванията на населението между 1888 и 1920 година е водена статистика и за домашните животни във всички населени места в България.[71] В началото данните са общи, но в някои преброявания като тези от 1900 и 1905 са дадени подробни бройки за животните по възраст, пол и цел на отглеждането им (разплод, работа, яздене, носене на товари, угояване и т.н.).

Преброяване на добитъка от 1888 година[редактиране | редактиране на кода]

Вид Броя От които
Коне 45
Говеда 163 22 вола, 80 крави, 61 телета

Общо през тази година в селото е имало 208 глави едър добитък. През същата година в Лесковдол са преброени и 18 волски коли.[72]

Преброяване на добитъка и домашните птици от 1893 година[редактиране | редактиране на кода]

Вид Броя От които
Коне 61 48 коня за яздене, 8 хергелета, 5 жребчета
Говеда 59 59 вола, 51 крави, 37 телета
Овце 1705
Кози 969
Свине 63
Кокошки 122

Общо в Лесковдол през 1893 година е имало 147 глави едър добитък, 2737 глави дребен добитък и 122 домашни птици.[73]

Преброяване на добитъка, домашните птици и земеделските оръдия от 1900 година[редактиране | редактиране на кода]

Полудиви коне под връх Издремец
Вид Броя От които
Коне 103 1 кон за яздене, 28 коня за товар, 41 кобили за товар, 19 кобили за разплод, 14 жребчета
Говеда 327 124 вола, 124 крави, 77 телета, 2 бика
Овце 2084 1725 овци, 113 овена, 18 коча, 228 агнета
Кози 771 16 пръча, 696 кози, 59 ярета
Свине 66 42 женски свине, 5 прасета, 3 нереза, 16 шопара
Кокошки 276

За 1900 година са преброени 430 глави едър добитък, 2921 глави дребен добитък и 276 домашни птици. През същата година в селото е имало 62 рала и 1 плуг. [74]

Преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите и земеделските оръдия от 1905 година[редактиране | редактиране на кода]

Вид Броя От които
Коне 96 10 жребци за разплод, 1 кон за работа и разплод, 4 коня за яздене, 19 коня за товар, 2 кобили за разплод, 17 кобили за работа и разплод, 6 кобили за яздене, 12 кобили за товар, 25 кончета
Говеда 244 1 бик за разплод, 78 вола за впряг, 1 бивол за впрягане, 4 бивола за разплод, 100 крави, 60 телета
Овце 1903 1320 овце, 187 овена, 94 коча, 302 агнета
Кози 616 133 пръча, 483 кози
Свине 68 18 женски свине, 22 прасета, 15 нереза, 13 шопара
Кокошки и петли 454
Пчелни кошери 23

Общо през 1905 година са преброени общо 340 глави едър добитък, 2587 глави дребен добитък, 454 домашни птици и 23 пчелни кошера. Това е първото преброяване, в което е отбелязан броят на кошерите. Преброени са също и 3 волски/биволски каруци, 63 рала и 7 плуга.[75]

Преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите и земеделските оръдия от 1910 година[редактиране | редактиране на кода]

Вид Броя От които
Коне 93 25 жребци, 47 кобили, 21 кончета
Говеда 283 116 бика/вола, 100 крави, 67 телета
Овце 2242
Кози 326
Свине 58
Кокошки и петли 435
Пчелни кошери 57

Общо за 1910 година в Лесковдол са изброени 376 глави едър добитък и 2626 глави дребен добитък. Домашните птици възлизали на 435 броя, а пчелните кошери са били 57. Преброени са още 3 волски/биволски каруци, 73 рала и 1 плуг.[76]

Преброяване на добитъка, домашните птици, кошерите и земеделските оръдия от 1920 година[редактиране | редактиране на кода]

Вид Броя От които
Коне 68 21 жребци, 11 коня, 24 кобили, 12 кончета
Говеда 180 88 бика/вола, 2 бивола, 50 крави, 40 телета
Овце 1319
Кози 126
Свине 66
Кокошки и петли 262
Пчелни кошери 3

За 1920 година са преброени 248 глави едър добитък и 1511 глави дребен добитък. Домашните птици били 262 броя, а пчелните кошери са намалели до едва 3 броя. Преброени са и 50 рала и 34 плуга.[77]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Паметната плоча

В Лесковдол има една-единствена църква, която е кръстена на свети Илия. На една от стените на църквата е поставена паметна плоча, посветена на 20-те жертви от войните между 1912 и 1918 година. Самата църква е завършена изцяло през 1938 година, като преди това на мястото ѝ е имало малък параклис. До 1970-те години има местни свещеници. Църквата не е изографисана и няма икони. Голяма част от инвентара е разграбен. Фасадата на сградата е реставрирана през 2013 година. Намира се в местността Арто̀, част от махала Селище.

Из селото и по билата над него са пръснати оброчни кръстове, около които са построени заслони. Всеки кръст е кръстен на някой светец и съответно на деня от годината, когато се чества паметта на дадения светец, хората от селото изнасяли курбан в негова чест.

Лесковдол има четири гробища, три от които функциониращи. Едното се намира до църквата в махала Селище, а другото е на метри от кметството, на шестия километър от асфалтовия път от Своге. В двора му е изградена малка сграда, приемаща хората след погребение. Третото функциониращо гробище се намира в махала Да̀бето. В двора му също има подобна сграда, а също така и малко клепало. Изоставеното гробище е в местността Село, на 10 минути пеша от махала Селище.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

ОУ „Христо Ботев“

В Лесковдол е имало две училища, от които до днес е запазено само едно. Старото училище е било начално и се е намирало на брега на река Рединска, в близост до днешното кметство, но през Втората световна война е разрушено. През 50-те години на 20. век вече съществуваща сграда в махала Селището, служила дотогава за кметство, била преустроена в училище. Този път то било основно, носещо името „Христо Ботев“. Намира се в местността Арто̀, част от махала Селище, недалеч от църквата. Днес то не функционира, тъй като сградата е опасна, а и жителите под 18-годишна възраст в селото са под десет.[78]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Селото започва след спирка „Лозето“, като къщите преди това са в землището на село Редина. Кметството се намира на главния път за селото, приблизително на петия километър. В лятото на 1999 година кметството в селото официално затваря заради намаляващия брой жители.[79] Оттогава насам селото се обслужва от кмета на Своге, а Лесковдол има свой кметски наместник.

Административна принадлежност в миналото[редактиране | редактиране на кода]

При преброяването през 1881 година Лесковдол е отбелязан към тогавашната община Лакатник. При следващите преброявания, тези от 1893 до 1926, селото е числено към община Редина. През 1933 година Лесковдол преминава към новообразуваната община Своге[80].

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Преди години в селото е имало малка група самодейци, които са изпълнявали народни песни и танци на празници в Своге. Кметството е служило като читалище, където групата е репетирала. За тях има няколко статии в свогенски вестници.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

От понеделник до събота от Своге към селото и обратно пътуват по две маршрутки – една сутрин и една следобед.[81] Маршрутките се движат само до края на асфалтовия път.

Най-близката жп гара е в Своге.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“

В самото село няма туристически обекти. Като забележителност може да се считат останките от стара крепост, намирала се над селото. Името ѝ е било „Берилова воденица“ и според исторически източници е възстановена по времето на хан Крум, заедно с други крепости в околността, при похода му към Сердика.[82] Днес, в местността Берилова воденица, са останали ниски каменни основи и голям брой камъни, разпръснати по билата на юг от връх Лиляка. В близост до крепостта е преминавал и стар римски път, тръгващ от Враца в посока София и преминаващ основно по билото на Голема планина[83]. Други интересни места, намиращи се в близост до Лесковдол са връх Издремец, хижа Тръстеная и двете езера в района ѝ.

От Лесковдол има удобна пътека към манастира „Седемте престола“. Пътеката започва от последната спирка на маршрутката Своге – Лесковдол, като продължава през махала Кокелени бабки, а след това се изкачва до местността Червената вода. Излиза на хребета на Стара планина (по туристическия маршрут Ком - Емине) и се спуска през стара букова гора право пред портите на манастира. От махала Кокелени бабки до манастира е около 4 часа пеша.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 година в селото се отбелязва 118-ата годишнина от написването на творбите „Хайдути“ и „Клепалото бие“, които са написани от Иван Вазов в местността Берилова воденица, намираща се над Лесковдол.[84] Събитието, което придобива името „По стъпките на Вазов“, става ежегодно, като през 2018 година включва богата програма, състояща се от вело- и пешеходен поход, танцови и музикални прояви, както и показ на различни занаяти. [85][86] През 2019 година пешеходният поход се разраства и се състои вече от четири лъча, като освен от самото Лесковдол другите отправни точки са съседните села Бов, Осеновлаг и Лакатник, а крайна точка е местността Берилова воденица. Велопоходът е с начална точка Своге. Допълнително фестивалът включва разнообразни дейности от регионалния бит и култура.[87] Организирането на събора продължава и през следващите години, като на традиционното място на провеждането му - местността Кръсто - през 2020 година бива издигнат паметен знак „Аз съм българче“ в чест на делото на Иван Вазов, който пише част от творбите си вдъхновен от природата в региона.[88][89]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Землището на Лесковдол, обозначено на картата.
  3. Лесковдол с всичките си махали.
  4. [1] Официална височина според данни от едромащабните топографски карти на района.
  5. Топографска карта на района около Лесковдол.
  6. ГИС към МРРБ
  7. Динев, Любомир, Мелнишки, Любен. Искърски пролом. София, Наука и изкуство, 1958. стр. 25, 60, 61.
  8. Данни на Общинска служба „Земеделие“, отчетени през февруари 2014 г. (стр. 30)
  9. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 13 Името на реката, посочено още при изследвания на селищата от Искърския пролом в началото на 20. век.
  10. Ежеседмична прогноза за % валежи и облачна покривка за Лесковдол.
  11. Данни на Общинска служба „Земеделие“, отчетени през февруари 2014 г. (стр. 30)
  12. bov.bg
  13. (стр. 33)
  14. Данни на Общинска служба „Земеделие“, отчетени през февруари 2014 г. (стр. 30)
  15. natura2000.moew.government.bg
  16. natura2000.moew.government.bg, архив на оригинала от 23 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150223222843/http://natura2000.moew.government.bg/PublicDownloads/Auto/PS_SCI/BG0001042/BG0001042_PS_17.pdf, посетен на 2015-02-23 
  17. www.nmnhs.com
  18. Информация относно картиране на зоните от Натура 2000 на територията на община Своге.
  19. Карта на защитените зони в България по Натура 2000 Архив на оригинала от 2015-01-30 в Wayback Machine..
  20. (виж стр. 35)
  21. Карта на защитените зони по Натура 2000, включваща землищата на населените места.
  22. Подробна информация за защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ и за защитените местообитания в нея.
  23. Описание на видовете обект на закрила в защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ Архив на оригинала от 2015-02-23 в Wayback Machine..
  24. http://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=40 Информация за защитената местност „Трескавец“, землищата в които попада и местообитанията, които предпазва.
  25. https://envgis.eea.government.bg/arcgis/home/webmap/viewer.html?webmap=705660bcd8b04114ab2e0c0e3db49010&extent=0000000000000023.344971,0000000000000042.987887,0000000000000023.448734,0000000000000043.030601 Карта на защитената местност „Трескавец“, която в голямата си част се припокрива от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.
  26. natura2000.moew.government.bg
  27. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 53
  28. История на селата около манастир „Седемте престола“, архив на оригинала от 28 август 2016, https://web.archive.org/web/20160828031616/http://www.bulgariamonasteries.com/osenovlashki_manastir.html, посетен на 2016-08-23 
  29. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 36
  30. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 70
  31. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 57
  32. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.72
  33. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 36
  34. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 62
  35. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 61
  36. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943.
  37. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 66
  38. Преброяване на населението от 1893 година. Името на селото е изписано Лѣсковъ-Долъ Архив на оригинала от 2016-08-26 в Wayback Machine..
  39. www.nsi.bg
  40. Преброяване на населението от 1881 година. Името на селото е изписано Лѣсковъ-долъ Архив на оригинала от 2016-08-26 в Wayback Machine..
  41. www.nsi.bg
  42. Класификатор на населените места в България, издание от 1992 г., архив на оригинала от 18 април 2013, https://web.archive.org/web/20130418033620/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1992_1992%2FSNM_23_1992_1992_P%2A.pdf&from=1&to=432&index=&cont=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1992_1992%2FSNM_23_1992_1992_content.pdf&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-17 
  43. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 44
  44. Данни за населението от ГРАО
  45. (виж табл. на стр. 30)
  46. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 36
  47. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 36
  48. www.nsi.bg
  49. www.nsi.bg
  50. Резултати от преброяването на населението през 2011 година. (стр. 250), архив на оригинала от 5 март 2018, https://web.archive.org/web/20180305104227/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T3_KN22.pdf, посетен на 2021-02-17 
  51. novinite.bg
  52. Карта на свлачищата по пътя за Лесковдол.
  53. svoge.com
  54. https://www.svoge.bg/?p=28765 План за интегрирано развитие на община Своге 2021 - 2027 година, стр. 173
  55. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 37
  56. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 38
  57. Пак там
  58. Богданова, Светла. Традиционното водоснабдяване в едно колибарско селище от Искърския пролом // Българска етнография, кн.1. София, Издателство на БАН, 1983. стр. 39
  59. https://www.svoge.bg/?p=28765 План за интегрирано развитие на община Своге 2021 - 2027 година, стр. 86
  60. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 2 април 2016, https://web.archive.org/web/20160402190609/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000079&page=208, посетен на 2016-09-01 
  61. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 2 април 2016, https://web.archive.org/web/20160402174923/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000079&page=209, посетен на 2016-09-01 
  62. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914035450/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000123&page=135, посетен на 2016-09-01 
  63. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914025300/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000123&page=136, посетен на 2016-09-01 
  64. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914034313/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000250&page=196, посетен на 2016-09-01 
  65. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914042055/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000250&page=197, посетен на 2016-09-01 
  66. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914084119/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000376, посетен на 2016-09-02 
  67. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914084240/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000448, посетен на 2016-09-02 
  68. Данни от библиотеката на НСИ
  69. www.nsi.bg
  70. Резултати от преброяването на сградния фонд през 2011 година. (стр. 258), архив на оригинала от 5 март 2018, https://web.archive.org/web/20180305104227/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T3_KN22.pdf, посетен на 2021-02-17 
  71. statlib.nsi.bg[неработеща препратка]
  72. statlib.nsi.bg, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914051611/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000071, посетен на 2016-09-01 
  73. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914061045/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000118, посетен на 2016-09-01 
  74. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914051730/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000256, посетен на 2016-09-01 
  75. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914091704/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000408, посетен на 2016-09-02 
  76. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914084405/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010010472, посетен на 2016-09-02 
  77. Данни от библиотеката на НСИ, архив на оригинала от 14 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160914082438/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/details.php?id=NSI010000598, посетен на 2016-09-02 
  78. Население на Лесковдол към 21.06.2011 година Архив на оригинала от 2012-07-22 в Wayback Machine..
  79. Заповед за затваряне на кметството в селото.
  80. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 83.
  81. Разписание на автобусите за Лесковдол.
  82. www.kroraina.com
  83. Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр. 40
  84. espressonews.bg
  85. www.svogetour.com
  86. www.espressonews.bg
  87. www.espressonews.bg
  88. https://balkanec.bg/predstoi-ofitsialno-otkrivane-na-pametniya-znak-az-sam-balgarche-47614.html Онлайн статия за събора през 2020 година, упоменаваща програмата и тържественото откриване на паметния знак.
  89. https://www.svoge.bg/?p=29816 Статия и снимки от събора през 2021 година