Меча дупка (Лесковдол)
| Меча дупка | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | землище на с. Лесковдол, Софийска област |
|---|---|
| Дълбочина | 11 м. |
| Дължина | 564 м. |
| Входове | 4 |
Мѐча дупка е пещера в Голема планина, дял на Западна Стара планина.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Намира в крайната северозападна част от землището на село Лесковдол[1][2], в подножието на връх Танкосер, откъдето идва и другото ѝ име - Танкосерска.[3] Поради близостта ѝ до желенската махала Добров требеш пещерата по-често е свързвана със село Желен.[4][5]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Първото картиране на пещера Меча дупка е в края на 50-те години на 20. век, като тогава са отбелязани три входа, всички от които труднодостъпни: долен ход, който води към водната част, и два горни входа, които не се забелязват и са достижими по тясна лавица над долния вход.[6] След допълнителни проучвания е изготвена нова карта, според която към пещерата има и четвърти вход.[7]
Пещерата е малка, двуетажна и труднопроходима. Има множество галерии и зали, част от които са изпълнени с немалко на брой синтрови езера.[8] От пещерата извира и малка подземна река, която се влива в река Трескавец. Образуванията са представени от разноцветни драперии, каменопади, сталактити копия, сталактони, хеликтити и други.[9] При проучвания в Меча дупка са открити пещерни бисери, аномални образувания, както и цели скелети на различни някогашни животни, особено такива на пещерни мечки.[10][11]
Фауна[редактиране | редактиране на кода]
Изследване от 80-те години открива останки от различна степна фауна, поради което Меча дупка е датирана към горния плейстоцен. Установено е също, че преди хилядолетия пещерата е била по-открита, билата около нея били заети от степна растителност, докато горите били малки по площ и основно разпространени в доловете и речните долини.[12] От 2007 година пещерата е защитен обект в обхвата на защитена зона „Искърски пролом – Ржана“, част от мрежата на Натура 2000.[13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официални данни за пещерата от картотеката на Българската федерация по спелеология
- ↑ Карта на района, показваща землищните граници и местонахождението на пещерата. Отбелязана е с другото си име - Танкосерска пещера.
- ↑ Информация за състезание към Българската федерация по спелеология. При точка V е отбелязано местонахождението на пещерата.
- ↑ Списък с фауната на пещерите в България. Пещерата е причислена към село Желен.
- ↑ Туристическа страница за село Желен, където е спомената и пещерата като забележителност около селото.
- ↑ Трантеев, Петър. Пещери: туристически обекти. София, Издателство „Медицина и физкултура“, 1965. стр.78-79
- ↑ Официални данни за пещерата от картотеката на Българската федерация по спелеология
- ↑ Корчев, Н., Чакъров, М. (1960) Пещерата Мечата дупка. „Турист“, 1960, брой №7, стр.20-21
- ↑ Делистоянова, Боряна. (1960) Аз бях в Мечата дупка. „Турист“, 1960, брой №7, стр.23
- ↑ Трантеев, Петър. Пещери: туристически обекти. София, Издателство „Медицина и физкултура“, 1965. стр.78-79
- ↑ Джамбазов, Николай. Пещерите в България. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1958. стр.79
- ↑ Попов, Васил. Дребните бозайници (Mammalia:Insectivora, Rodentia, Lagomorpha) от горноплейстоценските отложения в пещерата „Меча дупка“ (Западна Стара планина). I. Тафономия, палеоекологични и зоогеографски особености на фауната // Acta zoologica bulgarica, бр.24. София, Издателство на БАН, 1984. стр.38
- ↑ http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite?code=BG0001042&siteType=HabitatDirective Архив на оригинала от 2015-02-23 в Wayback Machine. Файл Природно местообитание 8310 - неблагоустроени пещери. На картата във файла е посочена пещерата, редом с другите защитени пещери в зоната.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Снимки и карта на пещерата от Българската федерация по спелеология