Заноге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заноге
Общи данни
Население 50 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,581 km²
Надм. височина 1053 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 2283
Тел. код няма
МПС код СО
ЕКАТТЕ 30329
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Своге
Емил Иванов
(КП Обединени за Общината)

Заноге е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Заноге се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

древна история[редактиране | редактиране на кода]

За човешката дейност по тези места свиделстват останките от древни укрепления в близост до сегашните махали Мъртвинките и Царина. Тези укрепления са служели за охрана на един от пътищата от Мизия за Сердика. Около тях са намирани върхове от стрели и парчета от глинени съдове.

В местността Грънчар също са намирани перчета от глинени съдове, от където носи и името си. Имало е също останки от стара черковна сграда в местността Манастиро, но са унищожени, понеже местността е разорана

В селското Гробище има надгробен камък накойто е изписано 701 г., но вероятно става въпрос за 1701, понеже гробът е християнски.

През 1934 год, са намерени глинени тръби в местността Чешмата, но не е установено дали са от римско, или османско време.

зараждане на селото[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се че селото се е развило в годините на националноосвободителната борба, и особено след Априлското въстание. Вероятно е основано от бежанци.

Не се знае кога е обявено за село, но в картите от преди 90–100 год фигурира като „колиби“

след Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било към Искрецка, Врачанска, Софийска и Свогенска околия.

За кратко време през 90те години на 19 век e носело името Салабашево.

След Първата световна война започва преселване от Заноге в с. Памукчии, с. Стан
след 1937 — Нови Пазар, Габровница, Враца, София и др. след кооперирането (8 март 1958) — София, Своге, Нови Искър, Нови пазар, Шумен, с. Макак (дн. квартал на Шумен), Враца, Церово и др.

По данни от преброяването преди Втората световна война наброява 150 къщи или малко под 1000 жители.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

училище[редактиране | редактиране на кода]

Основано е през 1890 г., когато селото е част от община Зимевица с кмет Гелко Коларов.
В продължение на 15 год, просъществува и второ училище, първо в частна къща, после в общинска сграда.

Закрито е през 1970 г.

име[редактиране | редактиране на кода]

Името призлиза от това, че до селото се е достигало само „нога за нога“ т.е стъпка по стъпка.

други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има софийско и врачанско влияние. Облеклото, песните и хората са близки до тези в Софийско, но диалектаът е по-близо до врачанския

Други[редактиране | редактиране на кода]

От с.Заноге е родом военнопленика от Междусъюзническтата война 1913 г. загинал на о.Трикери-Манол Станков.Единственият на когото, по спомените на Владимир Сис, е било издялано името на каменен кръст.

"Пред един кръст аз се спирам, учуден и изненадан. Единственият каменен кръст. С каква мъка, с какво трогателно търпение трябва да е бил издялан той! Чета: „Манол Станков от Заноге (околия Вратчанска)” - Редник, подофицер или нещо друго? Офицер не е, защото българските офицери бяха изпратени някъде в пелопонеските градове. Но тоя, който е положил толкова труд, за да издяла каменния кръст, той е обичал много, твърде много покойника. Войната на Балканите беше една колосална, жестока война. И народът, който беше най-героичен и стихиен в своя полет, бeше и най-нещастен. Какви поразителни трагични случаи имаше в тая война. Боже мой, в тия буйни полкове се биеха рамо до рамо по няколко еднородни братя, баща със своя син - юноша, напуснал ученическата скамейка. Манол Станков! Може би това е единствен син на баща, също войник. Може би те наедно, под сянката на своето знаме, са видели не едно сражение и не една победа и най-после тук, в тоя пустинен остров, далеч от родний край, младият момък, крехкият, девствен живот е угаснал на бащините гърди... Или това може би е малък брат, обичан и ласкан, подобно на кроткия Венеамин в библейската легенда - и умрял в ръцете на възрастните си братя? Кой знай? Кой ще ми отговори? Но аз чувствувам, че под тоя каменен кръст, грижливо и дълго дялан под град от сълзи,- под него е оставено същество много скъпо, много обично... Народ велик в своя героизъм, в своето нещастие и в своята скръб!..."

Из книгата на Владимир Сис "Гробовете на Трикери".


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Данните са предоставени от Тодор Лозанов, местен краевед.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]