Стан (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стан)
Направо към: навигация, търсене
Стан
Общи данни
Население 431 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,438 km²
Надм. височина 160 m
Пощ. код 9917
Тел. код 0537
МПС код Н
ЕКАТТЕ 68744
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Нови пазар
Ивайло Камаджиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Стан
Валентин Димитров
(БСП)

Стан е село в Североизточна България. То се намира в община Нови пазар, област Шумен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Късноантична и средновековна крепост "Станата"/"Стан". Намира се на 3 км. северно по права линия от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил отбелязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.

Информацията е предоставена от археолог Ангел Конаклиев, за което любезно благодарим.

Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975

Землен вал при с. Стан

Старобългарския землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана”. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен- Варна и с южния си край достига до м. Коджамезар, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Общата дължина на вала е 5.2 км., като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м. и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м. и дълбочина 1.2 м. П.Петров. Най- добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Правата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1.22 км. в леко югозападна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и северно от шосето. Надморска височина: 170 м. GPS координати: 43°20’07” С.Ш. и 27°15’48” И.Д.

Петров, П. Образуване на българската държава

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 061
1946 899
1956 824
1965 641
1975 617
1985 506
1992 523
2001 520
2011 398

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 398 100.00
Българи 320 80.40
Турци 13 3.26
Цигани 48 12.06
Други  ?  ?
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 16 4.02

Други[редактиране | редактиране на кода]

След повече от 40 годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при читалище "Просвета" е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало - Симеон Русакиев. Първата постановка е "Женско царство" от Ст. Л. Костов - 2004 г. Следващата е "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни - 2005 г., а през настоящия сезон се поставя "Свекърва" от Антон Страшимиров. През 2005 г. трупата участва в националния преглед на селските любителски театри, който се провежда в село Кортен. През трите сезона представления се играят в град Нови пазар и селата от област Шумен. Ръководител на трупата е Пенка Златева, която до 2003 г. е ръководила театрален състав в град Нови пазар.

През 2010г читалище "Просвета-1924 г.", организира първия по рода си в Община Н.пазар, детски събор за народно творчество "Слънчова люлка". Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Н.пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г., бе успешнно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България