Николай Марангозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Цанев Нейков
Псевдоним Николай Марангозов
Роден 2 януари 1900 г.
Починал 3 ноември 1967 г. (67 г.)
Професия архитект, писател, поет
Националност Флаг на България България
Деца Цветан Марангозов

Николай Цанев Нейков, по-известен с псевдонима си Николай Марангозов, е български архитект, писател и поет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 януари 1900 г. в село Късовци (днес квартал на Плачковци), Габровско. Учи в Нейчовци, Ловешко, и в Трявна. През 1920 г. завършва Априловската гимназия в Габрово. От 1921 – 1923 г. е учител в Садово. В периода 1923 – 1932 г. следва архитектура и същевременно работи в Дрезден и Берлин. От 1932 г. е архитект на свободна практика, а през 1942 – 1943 г. е архитект във „Въздушни войски“, през 1946 – 1947 г. – в „Балкантурист“. От 1958 – 1965 г. е главен редактор на списание „Картинна галерия“. По негови проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта „Св. Константин“ край Варна и др.[1]

За пръв път печата през 1908 във вестник „Славейче“ в Казанлък. Като гимназист редактира списание „Луна“ в Габрово (1919). Сътрудничи на вестниците „К’во да е“, „Литературен критик“, „Студентска борба“, на списанията „Златорог“, „Смях и сълзи“, „Стара планина“, „Летец“, „Сердика“ и др., на немското списание „Der Sturm“. Превежда предимно поезия – от З. Н. Гипиус, С. П. Шчипачов, Н. С. Тихонов, А. Т. Твардовски. К. В. Симонов, Р. Гамзатов, Й. Бехер, М. Цимеринг, В. Незвал и др.[1] Най-значимата му книга излиза през 1948 г. под името „Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919 – 1943“.

Автор е на стихотворения и поеми в класически и свободен стих. Обогатява жанрово българската поема с разновидностите поема-репортаж, поема-пътепис, поема-легенда, автобиографична поема и др. Негови псевдоними са Валерий Есен, Любокрас, Николаус.[1]

Умира на 3 ноември 1967 г. в София.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Под разцъфналите липи: Стихотворения (с псевд. Любокрас, в съавт. с Ванимил, псевд. на Димо Димитров). 1918
  • Нула: Хулигански елегии (с псевд. Н. Янтар). 1923
  • На повратки в село: Лирич. поема. 1940 (1942, 1946, 1960, 1966, 2000)
  • Легенди: Поеми. 1943 (1947)
  • Ковачница на мира: Стихотворения. 1944 – 1947. 1947
  • Повест за бялата кооперация: Поема. 1947
  • Годишни кръгове: Стихове и поеми. 1919 – 1943. 1948
  • Жива легенда: Стихове. 1950
  • Приказен град: Стихове. 1960
  • От Ярлово до Воронеж: Пътеписна поема. 1951 (1955)
  • Писмо от Артек: Стихове за деца. 1951
  • Чехословашка рапсодия: Стихотворения и поеми. 1952
  • 2 юли: Лирич. репортаж. 1953
  • Пионерски пост: Стихове за юноши. 1954
  • Тринадесет есени: Лирич. хроника. 1954
  • Цвятко с татко с камион. 1954
  • На отечествен пост: Стихотворения. 1955
  • Заветен път. 1957
  • Рилското море: Поема. 1957
  • Избрани стихотворения и поеми. 1958
  • Паметен ден: Приказка в стихове. 1958
  • Щастлива година: Стихотворения. 1959
  • Крилатото звено: Избр. творби за пионера. 1960
  • Къщата с червеното мушкато: Разказ за Г. Димитров. 1962
  • Заник и поник в Балкана: Поема. 1963 (1966)
  • Запролетена родина: Стихотворения. 1965
  • Кремиковска приказка: Поема за пионери. 1965
  • Русия въжделена: Лирич. хроника в 9 цикъла. 1965
  • Сурвакари при Дядо. 1966
  • Сама китка: Стихотворения за деца. 1967
  • Родословие: Поема. 1969
  • Стихотворения и поеми. 1981

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Атанасова, Цветанка. Николай Марангозов. // Речник на българската литература след Освобождението. Посетен на 27 май 2019 г. (на български)
  2. Николай Марангазов, Литернет.