Белица (област Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
Общи данни
Население 59 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,326 km²
Надм. височина 453 m
Пощ. код 5363
Тел. код 067774
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 3513
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Трявна
Силвия Кръстева
(ВМРО-БНД)

Белѝца е село в Северна България.

То се намира в община Трявна, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Белица се намира в Предбалкана, в Трявненската планина, на надморска височина 460 м. Селото е ориентирано в посока запад-изток, около коритото на река Белица (приток на Янтра).

Характерни дървесни видове са дъб, бук, габър, леска. През селото преминава път, който свързва областния център Габрово с Прохода на Републиката. Селото се намира на 12 km общинския център Трявна и на 32 км от Велико Търново.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е сух, умерено континентален. Пролетта е съпроводена с късни слани, зимата е умерено студена, лятото е прохладно, а есента – продължителна и топла.

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на река Белица край селото през 80-те години са открити основи на мост от Втората българска държава. Отчасти откритият римски път води на юг през Балкана към Южна България. Има исторически и географски сведения (старото име на село Долно Мечевци – Кулов Хан) за наличието на стражева кула за охрана на средновековния мост и пътя. Районът на селото е с богата история и е населен от най-древни времена. Според османски архиви, сегашното население е дошло от всички краища на България през годините на владичеството, за да търси закрила в дебрите на Балкана от гоненията на турските поробители. От селото произлизат десетки изтъкнати строители, лекари, инженери и общественици.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото изповядва източноправославно християнство.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Преображение Господне“, сградата на бившето основно училище „Васил Левски“, редица частни домове, поречието на река Белица и гористите склонове край селото. А на паметната плоча в центъра на село Белица стоят имената на местните загинали през войните за свободата на България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преди години (през 50-те и 60-е на 20-век) много популярен е бил празникът-надпяване"Белновръх пее", който се е провеждал през лятото в района на връх Белновръх над село Глутниците (на около 5 км южно от Белица). Празникът е бил чисто фолклорен. В него са участвали стотици хора. Бил е съпроводен с много смях, песни, танци.В началото на лятото в средата на юни в местността"Горуна", под сянката на вековен дъб се е провеждал празник-курбан за здраве.В него са участвали повечето жители на околните махали, съставляващи кметство село Белица.

Всяка година в Белица се провежда голям събор, наречен „На Белица на хорото“ на 19 август, когато е храмовият празник на селото – „Преображение Господне“. На този ден се събират почти всички родове от цяла България, дава се осветен курбан, а на мегдана на селото до късна вечер се извиват хора, пеят се песни и се пие сливова ракия. Храмът „Преображение Господне“ е построен в края на 19 век. Първи свещеник в него е бил отец Димитър от с. Фъревци, област Габрово. Образован и авторитетен човек, поп Димитър е бил и даскал в местното килийно училище на с. Белица, което е едно от най-старите в България.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те до 90-е години на миналия век в селото е развито земеделие и животновъдство. Производството на строителни платна, тръбно скеле и метални конструкции в местния цех „ППСД към АПК Трявна“ е давало поминък на значителна част от населението.В наши дни преобладават частни земеделски стопани и дърводобив. Има потенциал за развитие на туризъм и екологично земеделие.

Денчо Манев изпълнява едновременно длъжността на кмет, фелдшер на 11 села, Пътна помощ, Бърза помощ. Кара хляб в 8 околни села със старата общинска уаз-ка[1].

Спешна помощ от Трявна често отказва да ходи по селата, защото имат само една линейка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]