Азманите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азманите
Общи данни
Население 5 души[1] (15 юни 2020 г.)
Землище [2] km²
Надм. височина 568 m
Пощ. код 5350
Тел. код ?
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 00117
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Трявна
Силвия Кръстева
(ВМРО-БНД)

Азма̀ните е село в Северна България, община Трявна, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Азманите се намира в долината на Дряновска река [3]. Разположено е основно между излизащия от град Трявна на юг път към село Плачковци, отклонението от него към село Енчовци, железопътната линия Горна Оряховица-Дъбово-Стара Загора/Подкова и квартал Димиев хан [4] на град Трявна.

Към 31 декември 1946 г. населението на колиби Азманите е наброявало 18 души, към 18 юли 1995 г. при придобиването статута на село – 7 души и също толкова – към 31 декември 2017 г. [5]

Надморската височина на пътя към село Плачковци покрай село Азманите е около 485 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 14 юли 1995 г. дотогавашното селище колиби Азманите [6] придобива статута на село [7] на основание § 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България [8].

Името на колибите, впоследствие село Азманите вероятно произлиза от турската дума „Azman“ – обрасъл.

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Азманите е разположено в землището на село Бангейци
  3. За Дряновската река може да се срещнат и имената Плачковска река (за горното ѝ течение), както и Тревненска река.
  4. До 8 май 1971 г. – колиби Димиев хан.
  5. По данните в Националния регистър на населените места.
  6. Справка в Националния регистър на населените места към 1 септември 1987 г.
  7. Справка в Националния регистър на населените места към 18 юли 1995 г.
  8. Параграф 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗАТУРБ: „(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.“