Османски архиви
Османските архиви са сбор от исторически източници свързани с Османската империя и общо 39 държави, чиито територии изцяло или частично по различно време са били част от империята, включително 19 страни от Близкия Изток, 11 страни от ЕС и на Балканите, три в Кавказ, две в Централна Азия, Кипър, както и Израел и Турция.
Османските архиви се съхраняват основно на три места – в Истанбул в османския архив на Централния държавен архив на Турция, в Кайро в османската колекция на Египетската национална библиотека и архиви, която е най-голямата библиотека в Египет и в София в османския архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на България. [1]
Османските архиви документират цялостния живот и събития в Османската империя от началото на управлението на султан Сюлейман Великолепни през XVI век. Подреждането на архивните записи и единици започва през 1847 г. [2] Първоначално османския архив е разположен при канцеларията на великия везир в Гюлхане и съдържа няколко основни групи документи: архива на Дивана, архива на великия везир, финансов и дипломатически.
През 1846 г. османският дипломат и държавник Мустафа Рашид паша нарежда строителството на нова сграда за османския архив. [3] Сградата е построена от архитекта Гаспар Фосати и през 1848 г. Мухсин ефенди е назначен за началник на архивите.
В София се намира от 1931 г. и т.нар. Цариградски архив от подземията на Света София (Константинопол) с решение на Мустафа Кемал Ататюрк. [4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ottoman Archives в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |