Направо към съдържанието

Димитър Лавчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Лавчев
ПсевдонимБаро
Роден
Димитър Славеев Лавчев
30 юни 1952 г. (72 г.)
Стилнародна музика
Инструментигъдулка, тъпан, вокал
Свързани изпълнителиАнсамбъл „Тракия“, Иво Папазов, Теодосий Спасов, Оркестър за народна музика на БНР, „Харманлийската тройка“, група „Българи“

Димитър Лавчев е виртуозен български гъдулар от Тракийската фолклорна област. Изпълненията му са наричани „плачещата гъдулка“.

Димитър Лавчев е роден на 30 юни 1952 г. в Харманли. Целият род на майка му е музикантски – дядо му е бил един от най-сладкогласните свещеници, баба му пеела по сватби, затова я наричали „украшението на село Черна могила“, а майка му е носител на медали от съборите за народно творчество в Копривщица.

Димитър Лавчев завършва НУФИ „Филип Кутев“ в Котел при гъдуларя Минчо Недялков, който го нарича „най-добрият ми ученик“. След това Димитър Лавчев завършва АМТИИ в Пловдив. Още като студент започва да аранжира и композира народна музика. След дипломирането си става концертмайстор във фолклорен ансамбъл „Тракия“. По това време вече е известно име – печелил е първи награди като тази в Конкурса за млади музиканти в Чирпан (1977). Особено цени периода на творческото си сътрудничество с кларинетиста Иво Папазов. Повече от 10 години свирят заедно по сватби. Работил е заедно и с майстора на кавала Теодосий Спасов в неговия джаз-квартет. Лавчев свири в Оркестъра за народна музика при БНР, на който в определен период е бил и диригент.

Основател и ръководител на „Харманлийската тройка“, с която записва в БНР хорà като: Моминска ръченица, Годежарско хоро, Пазарджишка копаница.

През 1990-те е част от фолклорна група „Българи“, с която разнасят българската народна музика по света. Димитър Лавчев има ярка творческа индивидуалност. Неговите стил, звукоизвличане и чувствителност са ясно разпознаваеми, особено когато свири музика в бавни темпа. Той успява максимално да доближи гъдулковото звучене до звученето на човешкия глас, а музиката – до човешкия вопъл. Такава, „плачеща“, е неговата гъдулка в авторските му композиции „Изповед“, „Странджанско тайнство“, „Рано ми слана попари“ и други. Известни изпълнения на Димитър Лавчев: „Черномогилско хоро“, „Годежарско хоро“, Криво хоро“, „Варненски танц“, „Йовино хоро“, „Полъх от Дунава“, „Паун ми пее“ (посветена на цигуларя и певеца Иван Паунов) и „Славей на Бина думаше“ (посветена на родителите му Славей и Бина).

В радиоинтервю Димитър Лавчев споделя за гъдулката:

Много пъти ме е лъгала гъдулката. Гъдулката е колкото красив инструмент, толкова и коварен. Гъдулката трябва да я обичаш силно. Трябва да си много внимателен и много толерантен, и всеотдаен към нея. Но в последните години няма как да бъдеш такъв. Тук вече влизаме в комерческата страна на въпроса. Защото не си достойно заплатен. Семейство, деца, ангажименти, които ги определям като халтура, отиваш и си отбиваш номера. А гъдулката не е инструмент, който трябва да се пренебрегва. Един ден като не свириш ти го усещаш, една седмица като не свириш – колегите го усещат. И от там вече забиваш надолу, ама с голямо стремление.