Екатерина Аврамова (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Аврамова
политически деец от БКП
Родена
Починала
1986 г. (78 г.)
София, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   

Екатерина Стефанова Аврамова е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Аврамова е родена на 14 февруари 1907 година в село Мокрен, Сливенско. От 1931 г. е член на БКП. Член на ЦК на РМС(1933). Студент по специалност немска филология в Софийския университет. Изключена от университета и въдворена в родното си село (1934). Инструктор в ЦК на БКП (1936). През 1941 г. е арестувана и изпратена в женското отделение „Св. Никола“ на лагера „Гонда вода“ край Асеновград. Успява да избяга през през 1943 г.

От 1945 до 1966 г. е член на ЦК на БКП. В периода 1949 – 1952 г. е завеждащ външния отдел на ЦК на БКП. Между 1957 и 1966 г. е председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. От 1966 до 1971 г. е подпредседател на бюрото на 3-то Народно събрание и 4-то Народно събрание. След приемането на Конституцията от 1971 г. е секретар на Съвета за опазване и възпроизводство на природната среда към Държавния съвет[1]. Умира през 1986 г. в град София[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 500, ISBN 954-528-790-X