Марин Диков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Диков
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1922 – 1946
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Танкови войски
Военно формирование Бронирана бригада
Командвания Бронирана бригада
Битки/войни Втора световна война
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, „Св.Александър“ IV степен, „За военна заслуга“ V степен с корона, „Александър Невски“

Роден
Починал

Марин Цветков Диков е български офицер (полковник), командир на танков полк от състава на Бронираната бригада през Втората световна война (1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Диков е роден на 26 април 1899 г. в с. Осиковица, Софийско. През 1922 г. завършва 41-ви випуск на Военно на Негово Величество училище в София и на 1 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. На 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, на 1 май 1934 г. – в чин ротмистър (капитан), на 6 май 1940 г. – в чин майор, на 6 май 1943 г. – в чин подполковник и на 10 септември 1944 г. – в чин полковник.

Минава през всички нива на военната служба, отначало като кавалерист в 2-ри конен полк, 5-и конен полк, 1-ви конен полк, а от 1941 г. – като танкист. Един от създателите на танковите войски в България. През 1943 г. е на обучение в Германия и е в състава на групата, която получава първите танкове Panzerkampfwagen IV, известни у нас като „Майбах Т-IV“.

Като командир на танковия полк с действията си допринася за мирното и без жертви извършване на военният преврат на 8 срещу 9 септември 1944 г.

Като командир на Бронирания полк от Бронираната бригада участва в 15 сражения през първата фаза на войната (Власотинци, Лесковац, Подуево, Вучитрън, Митровица, разгрома на 7 SS дивизия „Принц Ойген“). Под негово ръководство полкът дава 41 убити и загубва 20 танка (от всичко 121 машини от състава на полка), въпреки съветите на своя помощник-командир (ятак и помагач). След войната е началник на отделение в отдел „Моторни превозни средства“

Уволнен от Българската армия на 26 август 1946 г. Уволняването му от армията е начало на изселвания, арести, въдворявания в ТВО, затвор („Куциян“, „Богданов дол“, Белене – два пъти), лишен от пенсия. Умира на 27 декември 1970 г. в София.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Ордени[редактиране | редактиране на кода]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Т. Българска войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, С., 2008, Издателство св. Георги Победоносец, с. 48, 79, 180 – 181.
  • Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000, с. 45.
  • Чолпанов, Б. И стоманата гореше, С., Държавно военно издателство, 1968, с. 296.
  • Цанев, Ст. Български хроники, том 4, С., Жанет 45, 2009, с. 66 – 71.