Георги Димитров (ескадрен миноносец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Димитров.

„Георги Димитров“ (бивш „Озорной“)
Ozornoy1939-1950.jpg
Ескадрен миноносец „Озорной“, 1948 г.
Флаг Naval Ensign of the Soviet Union (1950-1991).svg Flag of Bulgaria (1946-1948).svg
Клас и тип разрушител (ескадрен миноносец)
Живот
Заложен 20 ноември 1939 г.
Спуснат на вода 1949 г.
Изведен от
експлоатация
1963 г.
Характеристика
Тонаж 2125 т, пълно 2860 т
Дължина 117 м
Ширина 11 м
Газене 4.32 м
Задвижване 2 парни турбини ТВ-6 с мощност 30 000 к. с. всяка
Скорост 37.5 възла
Екипаж 252 души
Далечина на
плаване
3510 морски мили
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛС „Риф-1“, РЛС „Гюйс-1В“
Въоръжение
Артилерия 6 х 37-мм зенитни оръдия 70-К
Торпеда 2x3 ТТА-533-30 за торпеда 53-30К
Други 2 x 2 130-мм артилерийски установки Б2-ЛМ
1 х 85-мм сдвоена зенитна артилерийска установка 92-К
2 бомбомета БМБ-1 с 2 стелажа за 36 дълбочинни бомби
52 мини тип КБ-КРАБ или 60 мини тип М-60, два параваноохранителя
„Георги Димитров“ (бивш „Озорной“) в Общомедия

„Георги Димитров“ е боен кораб, ескадрен миноносец (според новата терминология – разрушител) от българските Военноморски сили, служил в състава на Българския военноморски флот в периода 1950 – 1960 г.

Той е бившият съветски ескадрен миноносец „Озорно̀й“ от проект 30К, построен през 1940 г. и предаден на българските въоръжени сили през 1949 – 1950 г., в замяна на ескадрения миноносец „Анатолий Железняков“.

„Озорной“[редактиране | редактиране на кода]

Корабът „Озорной“ е заложен на стапел на 20 ноември 1939 г. в корабостроителния завод № 200 в гр. Николаев със заводски номер 1087. На 25 септември 1940 г. той е зачислен в списъка на корабите от ВМС на СССР.

На 25 декември 1940 г. „Озорной“ е спуснат на вода, но началото на Втората световна война попречва на дострояването му. На 8 август 1941 г. корабът е изведен от Николаев в Севастопол, а оттам в Поти, където е законсервиран и работите по него са напълно преустановени. На 29 април 1944 г. „Озорной“ е върнат в Севастопол и е достроен, като на 9 януари 1949 г. встъпва в строя и на 25 февруари 1949 г. влиза в състава на Червенознаменния черноморски флот.

„Георги Димитров“[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1949 г., след проведените държавни изпитания в състава на съветския Черноморски флот, е решено „Озорной“ да бъде предаден на Военноморския флот на България. На 21 август 1949 г. с кораба „Н. Й. Вапцаров“ в Севастопол пристигат 100 български матроси, старшини и офицери, които се качват на борда на ескадрения миноносец на 24 август. Първоначално за командир на кораба е назначен капитан II ранг Христо Кукенски, но скоро след като той приема длъжността е заменен от капитан II ранг Иван Добрев. След обучението на екипажа, на 20 февруари 1950 г. капитан II ранг Иван Добрев официално приема кораба.[1] На 23 февруари 1950 г. ескадреният миноносец пристига във Варна, където е кръстен с новото му име „Георги Димитров“. Официално е зачислен в състава на българския Военноморски флот (историческото название на този вид въоръжени сили за този период, съкратено ВМФ) на 18 април 1950 г.

„Георги Димитров“ е първият български боен кораб, който напуска акваторията на Черно море. През 1957 г. на борда му правителствена делегация, оглавявана от Антон Югов, прави официално посещение в Албания. Походът е командван от командващия на флота контраадмирал Бранимир Орманов[2].

През 1958 – 1959 г. корабът осъществява щурмански походи по маршрутите Варна – Одеса и Констанца - Одеса. Предвиждано е през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но по комплекс от причини компетентните кораборемонтни органи на Съветския съюз отказват ремонта, което предопределя края на службата на ескадрения миноносец. На 30 септември 1960 г. корабът излиза в последното си плаване вече в качеството си на учебен кораб на Военноморското училище, след което е изведен от състава на ВМФ. Разоръженият корпус на кораба е отбуксиран във Варненското езеро. Бракуван е през 1963 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЧОНЕВ, Ч. Военноморският флот на България. София: Издателство „Пропелер“, 2005, с. 158. ISBN 954-9367-21-5.
  2. ТОДОРОВ, И. Разрушителят „Георги Димитров“. Военноморски преглед, 1999, №2, с. 7.
  3. КРЪСТЕВА, М., ПАНАЙОТОВ, А. Военноморските сили на България 1879 – 2006. Варна, 2006, с. 24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]