Радан войвода (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Радан войвода
Общи данни
Население 389 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,646 km²
Надм. височина 238 m
Пощ. код 9294
Тел. код 05133
МПС код В
ЕКАТТЕ 61265
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Вълчи дол
Тошко Янев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Радан войвода
Реджеб Реджебов
(ДПС)

Радан войвода е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, област Варна. Старото му име е Бурханлар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 43 км северно от Провадия, на 25 км северозападно от Вълчи дол, върху равнинен терен с лек наклон на изток. Намира се в югоизточния регион на Лудогорието, край стария главен път Провадия- Тервел- Силистра. В по-далечното минало селото е било сред девствени гори. От тях сега край него са останали само две- "Карайката", разположена южно от селото, а на север се намира "Кавакларача".

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Бурханлар. Преименувано е с министерска заповед № 3775 ( на 7.12. 1934 година на Радан Войвода /на името на войвода с неясна биография/ ). Преди Освобождението Радан Войвода бродел из околните гори. Най-ранни писмени известия за селото са намерени в османски регистар за овцевъди от 1573 година под името Бурханлар. Спадало към Провадийска каза(околия). В регистър за данък авариз от 1676 година е записано Бурханли с 69 къщи- едно сравнително голямо за това време село. Спадало към Казата Омур факъ(днешното село Жегларци, община Тервел).След 1872 г. било с 69 турски къщи и 6 цигански бордеи (землянки). Край селото имало 3 воденици, чиито собственици били турци. Едната воденица била на Ялама Юсеин и се намирала югозападния край на селото. След Освобождението той я продал на дядо Радичко Минков. Задвижвала се от водата, течаща от чешмата при "Чаталдере" край с. Генерал Колево, която по късно била каптирана. Втората воденица- в южния край на селото, била закупена от Христо Тодоров от рода Казак Тодоровите. Двете воденици работили докъм 1950 година. Третата- Гагауз Геновата воденица се намирала на около 1 км северно от селото. Тя преустановила работа по-рано.

За историята на селото до османското нашествие не се разполага с данни. Освобождението на България заварва Бурханлар като турско село. На 31 декември 1880 година първото българско преброяване регистрира 650 жители, от които 586 турци, 63 цигани и само един българин. След 1885 г. придошли представители на три български рода- преселници, завърнали се от Бесарабия, но произхождащи от село Главан, Старозагорско. Единият от тях- родът на дядо Коджа Минко Кавалджията, преди да дойде тук, престоял известно време в село Владимирово. Все по това време дошли и двата главански рода, носещи прозвищата Мазните Казаци и Рошавите Казаци. Наричали ги казаци, защото пребивавали известно време в Бесарабия. След смесени бракове дошли и отделни българи, преселници от Мала Азия (село Паун кьой), пребивавали в село Генерал Колево. Преди Балканската война (1912 г.) и след Първата Световна война (респ. след 1923 г.) се заселили българи- добружанци от селата Бенковски, Поручик Гешаново, Каменци и Сърнец. След 1900 г. няколко турски семейства се изселили в Турция. През 1910 г. селото имало 935 жители, от които 282 българи, 559 турци, 82 цигани и 12 други. През 1936 г. се изселили заможните турски семейства. 1934 година заварва в селото 1549 жители, но през1946 останали 1071. От 1955 г. започнала миграция. Младите жители постепенно се изселвали, предимно в град Варна и отчасти- в Девня. През 1985 г. останали само 370 жители. При последното преброяване от 4 декември 1992 г. в село Радан Войвода са регистрирани 116 къщи със 136 домакинства и 383 жители, в т.ч. 187 мъже и 196 жени. Поминъкът на жителите е селското стопанство. Землището на селото е с обща площ 16700 дка, в т.ч. обработваеми земи 13483 дка, мери и пасища 710 дка и гори 1400 дка. Почвите са предимно излужени черноземи. Основните земеделски култури тук са пшеницата, царевицата и слънчогледът. Частните стопани отглеждат в дворовете си крави, овце, кози и птици.

На 14.10.1948 г. е учредено ТКЗС, което от 1959 г. се е обединило с ТКЗС в с. Стефан Караджа (вече ликвидирано). Начално училище "Отец Паисий" е открито през 1889 г. Отначало занятията се водили в малък параклис, по-късно били пристроени няколко малки стаи и по този са се водили много големи спорове с турското население. Пръв учител бил Добри Даскалов. Поради ниското заплащане и отдалечеността от градските центрове, селото често оставало без учител. През 1920 г. е построена училищна сграда. От 1926 до 1948 г. е учителствал Руси Симеонов, който създал добър ред, добро обзавеждане на училището и училищна овошна градина. Поради малкия брой деца, училището е закрито. Читалище "Просвета"е основано през 1927 г., след което е била построена хубава читалищна сграда с интересна архитектура. Неремонтирана, сега тя е неизползваема. Библиотеката е притежавала 3000 тома. В центъра на селото има хубава голяма чешма с дълги корита за водопой. Водата е с голям дебит и приятен вкус. Чешмата е построена преди Освобождението от добре обработен камък, като дарение на богата туркиня от селото за здравето на своята болна, саката дъщеря. Добре поддържана тя представлява и архитектурен паметник.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 549
1946 1 071
1956 891
1965 776
1975 415
1985 367
1992 386
2001 424
2011 386

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 386 100.00
Българи 23 5.95
Турци 305 79.01
Цигани 3 0.77
Други
Не се самоопределят 13 3.36
Не отговорили 42 10.88

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България