Тракийска крепост (село Лисиците)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тракийската крепост се намира на 100 метра южно от село Лисиците, на около 11 км югоизточно от Кърджали. Крепостта е от епохата между IV и I век пр. Хр.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Тракийската крепост[1][2]до село Лисиците заема билото на продълговатия връх, наречен „Чит кая“/Чуткая (Вит камък)[1][2][3] – 392.0 м, на десния бряг на река Арда, откъм север, и над десния бряг на устието на река Върбица, откъм запад. До крепостта, както и до селото, се стига или по вода – с лодка, или по мост. В близост се намира и митичната местност Дамбалъ/Дамбълък (911.0 м).[4][5] Насреща, на левия бряг на река Арда, се намира средновековната крепост над село Широко поле на възвишение Шеста крепост (586.7 м), отъждествявана със средновековната българска крепост Моняк/Мъняк. На запад, пак на десния бряг на река Арда, отвъд устието на река Върбица, е разположена историческата местност Вишеград с тракийска крепост ( 369.3 м), средновековна крепост (306.4 м) и подножие, богато на по-стари историческо-археологични свидетелства за хилядолетно обитаване. По-нагоре, по десния бряг на река Арда се намира крепостта на Кърджалийския манастир с черква „Свети Йоан Предтеча“(около 230.0 м). Днес и четирите обекта: на коти, съответно, 392.0 м, 586.7, 369.3 м и 230.0 м, гледат към или се оглеждат в язовир „Студен кладенец“ и западното му начало „Водно огледало“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По отвесните скали от южната страна на Тракийската крепост се забелязват изсечени от човешка ръка скални елипсовидни и трапецовидни ниши. Те са разположени в три реда, на различни интервали една от друга, има приблизително 50 ниши. Източната, северната и западната част на крепостта са с по-слаб наклон. Най-проходимата е северната каменна стена. От нея са останали само камъни, натрупани на отделни купчини в дъга. Вероятно е била строена, като са били натрупани камъни един върху друг без да има спояващ разтвор между тях.

В подножието на скалата, където река Върбица се влива в река Арда (язовир "Студен кладенец"), се намира еднокамерна, полусферична гробница, която е издълбана в масивна скала. Погледната отвътре, тя има форма на неправилна полусфера, с почти равно елипсовидно дъно. Под скалистия връх между реките и селото се наблюдават следи от тракийско селище, където са намерени две надгробни могили и няколко разрушени гроба от същия период.

Проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Правени са малко археологически проучвания през 70-те години на XX век, като тогава на повърхността са били намерени много фрагменти от различни по големина и дебелина глинени съдове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Балкански, Иван. Кърджали, Археологически паметници (Рецензенти: Проф. Стамен Михайлов и Ст. н. с. к. и. н. Екатерина Манова), Фиг. и текст №№ 5, 6 и 7 – издава Градски народен съвет Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1978.
  2. а б в Балкански, Иван.Източно-родопски крепости, с. 4 – издава Окръжен исторически музей – Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1977.
  3. BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали
  4. Иванов, Никола. Дамбалъ – в. Арденска дума, бр. 545, 1943 г., с. 81. В: По дирите на Патриарх Евтимий. Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки – Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018.
  5. Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на България в 9 тома – Издателство на Българската академия на науките – София, 1982 – 2012.
  2. Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“. Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018.
  3. Балкански, Иван. Източно-родопски крепости – издава Окръжен исторически музей – Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1977.
  4. Балкански, Иван. Кърджали, Археологически паметници (Рецензенти: Проф. Стамен Михайлов и Ст. н. с. к. и. н. Екатерина Манова) – издава Градски народен съвет Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1978.