Вишеград (крепост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вишеград.

Вишеград
Вишеградската крепост
Вишеградската крепост
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.629° с. ш. 25.4215° и. д.
Вишеград
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област област Кърджали
Археология
Вид крепост
Период средновековна
Вишеград в Общомедия

Вишеград е древна урбанизирана територия/местност на около 5 km югоизточно от град Кърджали над водите на язовир Студен кладенец, на десния бряг на река Арда над село Вишеград.

Крепостта Вишеград е обявена за паметник на културата от национално значение през 1968 година, както следва: „Област Кърджали… № 1. С. Вишеград, Римска крепост – м. «Хисар алът» – 500 м И, Архитектурно-строителен от Античността и Средновековието, ДВ бр.67/1968 г.“.[1]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името Вишеград е с български произход и означава „град на високо“, „висок град“ – давано на крепости и в други европейски държави. Сред части от местното население крепостта (замъкът – по Никола Иванов[2]) е известна и с топонима Хисар Юстю (Горна крепост).

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

На тази територия, освен село Вишеград са разположени:

  • Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 km югозападно от село Вишеград
  • Средновековна крепост, на 50 m северозападно от село Вишеград.[3]
  • Откритите археологични обекти в прилежащата територия на селото и крепостите свидетелстват за тракийския облик на материалната култура на древните заселници.

Тракийската крепост е изградена на кота 369,3 m. Средновековната крепост е изградена на кота 306,4 m.[4] Двете крепости и селото са разположени на една извита линия. Свързват ги естествени седловини с плавен наклон към реката.

Тракийска крепост[редактиране | редактиране на кода]

Тракийската крепост е изградена във „времето между бронзовата и ранножелязната епоха“.[3](Иван Балкански) Населението на Тракийската крепост Вишеград принадлежи на ранните европейци от „… епичното Преселение на народите от граничното време на бронза.[5] Основателно се допуска, че тази крепост продължава развитието си и през Античността и Средновековието – I и II българско царство.[3]

От изток, юг и запад е достъпна само на отделни места. Северната страна е защитена със стена, която има дъговидна форма, разширена в западния край. При разкопките, които са правени тук през 1971 – 1974 г., е разчистена крепостната стена и вътрешността на крепостта.

Стената е дебела приблизително 2 метра и е висока около 1 метър. Зидана е с необработени камъни, споени с калов разтвор, като на места фугите са запълнени с малки камъчета и пръст. Входът към крепостта се намира в най-източния край, той е широк около 2 метра.

На няколко места във вътрешността са открити подове на землянки и основи на пещи. При разкопките са намерени още хромели, фрагменти от глинени съдове, железни оръдия на труда и оръжия. Най-ранните материали са от прехода между бронзовата и ранножелязната епоха.

Средновековна крепост[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната крепост има пряка визуална връзка през реката с крепостта на кота 586,7 m, отъждествявана със средновековната българска крепост Моняк (Moniac)[6][7]/Мъняк[8] на насрещния ляв бряг на река Арда, както и с крепостта на Кърджалийския манастир (около 230 m) – раннохристиянски ансамбъл с черква „Свети Йоан Предтеча“, на десния бряг на река Арда.

Прилежаща територия[редактиране | редактиране на кода]

На 150 m югозападно от село Вишеград има намерени не по-малко от 17 тракийски могили. 2 тракийски надгробни могили са открити в местността „Южин“ на 1,5 km южно от село Островица до Вишеград. Част от тези могили са разрушени при изкопни работи. Могилите са проучени чрез археологични разкопки през 1970 – 1972 година от екип с ръководител Цветана Дремсизова-Нелчинова и с участието на археолога от Окръжния исторически музей – Кърджали Иван Балкански.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство на културата на Република България – Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ (НИНКН) към 2017 г.
  2. Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“ (осъвременен правопис). Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018
  3. а б в г Балкански, Иван. Кърджали, Археологически паметници (Рецензенти: Проф. Стамен Михайлов и Ст. н. с. к. и. н. Екатерина Манова), вж. фиг. №№ 11, 20 и 36 – издава Градски народен съвет Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1978
  4. BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали
  5. Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с. 13 – Изд. „Фондация ЕХГ“, София, 2012.
  6. Henri d' Outreman. Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties …
  7. Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople (около 1212 г.) – Firmin-Didot frères, fils et c, 1872.
  8. История на България – том 3: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982