Втора пехотна тракийска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Втора Тракийска дивизия)
Втора пехотна тракийска дивизия
Информация
Активна23 декември 1885 – 1944
ДържаваБългария
Гарнизон/щабПловдив
Годишнини4 юли

Втора пехотна тракийска дивизия е българска военна част.

Формиране и състав[редактиране | редактиране на кода]

Втора пехотна тракийска дивизия е формирана под името Пета пеша бригада съгласно указ № 61 от 23 декември 1885 на княз Александър I Батенберг, по предложение № 244 от същата дата на военния министър майор Константин Никифоров и съгласно мнението на Министерския съвет. В състава на бригадата влизат 9 пехотен пловдивски полк и 10 пехотен родопски полк.[1] През 1892 г. се преобразува във 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни бригади: 9 Пловдивски, 21 Средногорски, 27 Чепински, 28 Стремски, 39 Солунски и 40 Беломорски пехотни полкове, 3-ти артилерийски полк.

Към 1907 г. дивизията е в следния състав[2]:

През 1919 г. се трансформира в пехотен полк.[3] През 1928 година дивизията е възстановена.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е разделена на две части. Първа и Трета бригада образуват ядрото на Родопския отряд, който участва в боевете от 5 до 23 октомври 1912 г. за завладяване на Разлога при Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен и пред Драма. Втора бригада е основата на Хасковския отряд, който действа в Източните Родопи и превзема Кърджали и Даръдере.

На 5 ноември 1912 г. участва в боя при Иеникьой и Курулар.

През Междусъюзническа война дивизията участва в боевете за завладяване на билото на Серта планина, Градец, провели се на 17 и 18 юни, в боевете за завладяване на Криволашките позиции а 19, 20 и 21 юни и в боевете при Беаз тепе, в. Занога, в. Кавица, в Панорица от 13 до 17 юли.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Втора артилерийска бригада

Части придадени към дивизията

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Втора пехотна тракийска дивизия участва в боевете при Велес, Щип и Куманово.[5]

От 1 октомври до 30 ноември 1915 г. дивизията отбранява участъка между долините на реките Струма и Места. Това включва линията р. Струма – с. Горно Спанчево – Баба Тумбеси – връх Ляски – Долно Дреново – р. Бистрица – с. Доспат – Гьоз тепе – с. Тригра и взема участие в подкрепа на Четиринадесети пехотен македонски полк в боевете с англичаните и французите при Злешево, Орманли, Галаш, Висок камък, Фурка и Плавуш.

От 8 до 18 август 1916 г. дивизията участва в боевете на позицията на Южния фронт: връх Дуб, западния бряг на Дойранското езеро, (северно от гр. Дойран) с. Николич – Висока чука – кота 1150.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Дивизията е изпратена на Прикриващия фронт от 1940 до 1943 г. През 1944 г. е мобилизирана и влиза в състава на Първа армия.

Участва в (Страцинско-Кумановската операция). Сражава се при Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня, Нови чифлик. Дава 1001 убити и 1320 ранени. За проявен героизъм на бойците от дивизията при Стражин тя е наименувана „Втора пехотна тракийска стражинска дивизия“.

Към 1944 г. дивизията е в следния състав:

Състав от 13 171 души:

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пета бригада (23 декември 1885 – 1892)
  • Втора пехотна тракийска дивизия (1892 – 1920)
  • Втори пехотен тракийски полк (1920 – 1938)
  • Втора пехотна тракийска дивизия (1938 – 1950)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
? Полковник Сава Муткуров
? Полковник Данаил Николаев септември 1887 – 8 февруари 1891
? Майор Никола Бочев от 12 февруари 1891
? генерал-майор Никола Иванов март 1903 – 1907
? полковник Иван Фичев 1907 – 1910
? полковник Стилиян Ковачев 1910 – 1912
? полковник Димитър Гешов 24 декември 1912 – декември 1916
? генерал-майор Христо Бурмов 20 май 1917 – юли 1918
? генерал-майор Иван Русев юли 1918 – края на войната
? генерал-майор Асен Николов 16 септември 1918 – 20 септември 1918
? полковник Константин Георгиев след войната
? Полковник Тодор Нейков
? полковник Димитър Настев от 28 декември 1927
? Полковник Иван Бангеев 1927 – 1930
? Полковник Иван Филипов 1930 – 1931
? полковник Стефан Цанев 1931 – 1934
? генерал-майор Тодор Радев 1934 – 1934
? Полковник Атанас Драгиев от 1934
? Полковник Христо Луков 1935 – 1935
? Полковник Георги Тунтев 1935 – 1935
? Полковник Светослав Попов 1935
? генерал Иван Тодоров 1935 – ?
? генерал Иван Марков 1936 – 1938
? полковник Асен Николов март 1938 – декември 1941
? Полковник Кирил Попбожилов 1943 – 13 септември 1944
? генерал-майор Никола Генчев 14 септември 1944 – юли 1945
? Подполковник Стефан Терзиев от 1945
? Подполковник Димитър Братанов 1945 – 1947
? Полковник Делчо Симов до октомври 1948
? Полковник Методи Христов октомври 1948 – февруари 1950 г.
? Полковник Иван Врачев 6 март 1950 – януари 1951

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 308 – 309.
  2. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 169
  3. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 192
  4. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1128 – 1129
  5. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 171

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Централен военен архив, ф.320, а.е.498
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
  • Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 108 и 359