Здравко Георгиев (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Здравко Георгиев.

Здравко Георгиев
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1901 – 1934
Род войски Артилерия

Роден

Здравко Стоичков Георгиев е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия и командир на дружина от 44 пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Георгиев е роден на 1 юли 1879 г. в София, Княжество България. През 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1904 г. е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 в чин капитан. През 1910 г. като капитан от 4 артилерийски полк е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Брюксел, но през септември 1912 г. се завръща поради мобилизацията за Балканската война.[1]

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Здравко Георгиев първоначално е началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, IV степен на военна лента.[2], на 14 август 1916 г. е производен в чин майор, след което поема командването на дружина от 44 пехотен полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[3]

След войната, през 1919 г. е произведен в чин подполковник, а на 6 май 1923 г. в чин полковник. През 1929 г. е назначен за началник на отдел в Щаба на армията, а по-късно същата година поема командването на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 31 октомври 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. Към 1932 г. генерал-майор Здравко Георгиев е председател на Българския колоездачен съюз. През 1934 г. е уволнен от служба.

По време на военната си кариера служи също така и във Видинския крепостен батальон, 3-ти гаубичен полк и като адютант на Планинската дивизия .

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 75. (Цит: ВИ №86, 10 септември 1910; ВИ, № 20, 20 април 1912; Списък на действащите офицери (1911), с. 312)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 25
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 149 – 150

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България