Стефан Терзиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Терзиев
български полковник
Роден: 8 януари, 1898
Починал: ?
?

Стефан Тачев Терзиев е български офицер, доцент и полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Терзиев е роден на 8 януари 1898 г. в Пловдив. През 1919 г. завършва Военното училище в София, а през 1932 г. и Военната академия. Служи в четвърта жандармерийска конна група. От 1923 г. е в първи п. артилерийски отдел. С министерска заповед 64 от 1930 г. е назначен за батареен командир в първи армейски артилерийски полк. Същата година става батареен командир в осми дивизионен артилерийски полк. През 1933 г. е зачислен към щаба на четвърта пехотна дивизия. От 1935 г. последователно е офицер за поръчки в осма и седма пехотни дивизии.[1] Между 1936 и 1938 г. е военно аташе в Будапеща. От 1939 г. е началник на секция в Щаба на войската. На следващата година е назначен за временен началник-щаб на десета пехотна беломорска дивизия. От 1941 г. е началник-щаб на четвърта пехотна преславска дивизия, а от 1944 г. и на втора българска армия. През 1945 г. е назначен за командир на втора пехотна тракийска дивизия. Уволнен е през 1947 г. от армията. Преподава във военната катедра при Медицинската академия в Пловдив. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас и орден „Св. Александър“, III степен м.с.[2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 313.
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 140