Петър Атанасов Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Атанасов
български генерал
Звание
Години на служба до 1930 г.
Род войски
Командвания 27-и пехотен полк
Война Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Петър Атанасов Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и командир на дружина от 5 пехотен дунавски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Атанасов е роден на 8 ноември 1880 г. в Търново. През 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. От 1904 г. е поручик, а от 15 октомври 1908 г. – капитан. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в 18 пехотен етърски полк и 20 пехотен добруджански полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е служи като командир на дружина от 5 пехотен дунавски полк, като на 30 май 1916 е произведен в чин майор. „За отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата[1]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин подполковник.

Служи като интендант в щаба на жандармерията, интендант на 3-ти пехотен балкански полк и като командир на 27 чепински пехотен полк. На 20 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. е уволнен от служба. Достига до звание генерал-майор.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Атанасов е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 92 – 93)
  2. Петров, Тодор, Пенкова, Соня. Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест. Т. 1. София, Национален военноисторически музей, 2021. с. 53.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 49.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България