Битка при Милеви скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Милеви скали
Гражданска война в България[1][2][3] Втора световна война
Milevi skali 2012 28.JPG
Паметникът на връх Милеви скали
Информация
Период 4 септември 1944 г.
Място връх Милеви скали
Резултат Победа за правителствените части
Територия България
Страни в конфликта
Партизанска бригада „Чепинец“, Партизански отряд „Ангел Кънчев“, Партизански отряд „Панайот Волов“[4] XXVII- и Чепински пехотен полк, Пещерска тежко-картечна дружина и Разложки конен ескадрон
Командири и лидери
Методи Шаторов, Атанас Семерджиев, Асен Бонев полковник Герман Еленков
Сили
до 200 партизани до 2000 войници
Жертви и загуби
12 убити неизвестен брой

Битката при връх Милеви скали е голямо сражение между партизани и правителствени сили по време на партизанското движение в България през 1941 – 1944. Битката се състоява на 4 септември 1944 година, когато войскови и жандармерийски части обкръжават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“[5].

На 3 септември 1944 г. на връх Милеви скали след четворната акция в с. Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и гара Варвара се съсредоточават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“. Командирът на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона Методи Шаторов извършва прегрупиране на силите за участие в непосредственото завземане на властта.

Сутринта на 4 септември са забелязани от разузнаването на XXVII-ми и Чепински пехотен полк. Секретен партизански пост забелязва движението на армейските подразделения към партизанския лагер. В 9,30 ч. битката започва. В нея се включва и Пещерската тежко-картечна дружина и конен ескадрон от гр. Разлог. Сключват обръч и партизанските подразделения преминават към отбрана до 16 часа. След решение за пробив, ударна чета първа преминава в настъпление и успява да пробие обръча в посока на с. Белово и с.Семчиново. През пробива се оттеглят всички партизани. Срещат втори обръч и битката се подновява. Въпреки че войниците стрелят предимно „във въздуха“, от картечния огън загиват на място 11 партизани. Командирът на зоната Методи Шаторов е ранен тежко и след като е идентифициран от войниците, е изоставен. Той умира 4 – 5 дни по-късно, без да бъде открит, въпреки че е издирван на 9 септември от другарите си. Партизанските подразделения пробиват и този обръч и се изтеглят в три направления към връх „Арапчал“, местността „Хайдушки кладенец“ и с. Варвара. [6]

На 8 септември партизанските подразделения се съсредоточават в местността „Бяла вода“ и преминават към установяване управлението на Отечествения фронт в Пазарджишко.

Битката е признак за липсата на контрол на правителството на Константин Муравиев върху военно-полицейския апарат на България. Докато тя се води, текат преговори между кабинета и командването на Народоосвободителната въстаническа армия.

Паметна плоча на загиналите, 2012 г.

Загинали в боя:

  1. Методи Тасев Шатаров – Панайот
  2. Атанас Тодоров Воденичаров – Дински
  3. Атанас Георгиев Мавриков – Альоша
  4. Иван Георгиев Мавриков – Бенковски
  5. Иван Атанасов Бандаков – Кочо
  6. Никола Иванов Алексиев /Боянов/
  7. Никола Иванов Бандаков – Страхил
  8. Симеон /Сюлейман/ Минчев Фисински
  9. Тодор Николов Пухалев
  10. Тодор Георгиев Пухалев
  11. Христо Петров Дрънков – Караджа
  12. Христо Петров Боянов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197.
  2. Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. Епилогът на третото българско царство, Държавната криза 1941 – 1944, с. 718 – 719
  3. България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136
  4. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169
  5. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 223
  6. Петрова С. Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, с. 231 – 232.