Битка при Милеви скали
| Битка при Милеви скали | |||
| Гражданска война в България[1][2][3] Втора световна война | |||
 Паметникът на връх Милеви скали | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 4 септември 1944 г. | ||
| Място | връх Милеви скали | ||
| Резултат | Победа за правителствените части | ||
| Територия | България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при връх Милеви скали е голямо сражение между партизани и правителствени сили по време на партизанското движение в България през 1941 – 1944. Битката се състои на 4 септември 1944 година, когато войскови и жандармерийски части обкръжават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“.[5]
На 3 септември 1944 г. на връх Милеви скали след четворната акция в с. Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и гара Варвара се съсредоточават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“. Командирът на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона Методи Шаторов извършва прегрупиране на силите за участие в непосредственото завземане на властта.
Сутринта на 4 септември са забелязани от разузнаването на XXVII и Чепински пехотен полк. Секретен партизански пост забелязва движението на армейските подразделения към партизанския лагер. В 9,30 ч. битката започва. В нея се включва и Пещерската тежко-картечна дружина и конен ескадрон от гр. Разлог. Сключват обръч и партизанските подразделения преминават към отбрана до 16 часа. След решение за пробив, ударна чета първа преминава в настъпление и успява да пробие обръча в посока на с. Белово и с. Семчиново. През пробива се оттеглят всички партизани. Срещат втори обръч и битката се подновява. Въпреки че войниците стрелят предимно „във въздуха“, от картечния огън загиват на място 11 партизани. Командирът на зоната Методи Шаторов е ранен тежко и след като е идентифициран от войниците, е изоставен. Той умира 4 – 5 дни по-късно, без да бъде открит, въпреки че е издирван на 9 септември от другарите си. Партизанските подразделения пробиват и този обръч и се изтеглят в три направления към връх „Арапчал“, местността „Хайдушки кладенец“ и с. Варвара.[6]
На 8 септември партизанските подразделения се съсредоточават в местността „Бяла вода“ и преминават към установяване управлението на Отечествения фронт в Пазарджишко.
Битката е признак за липсата на контрол на правителството на Константин Муравиев върху военно-полицейския апарат на България. Докато тя се води, текат преговори между кабинета и командването на Народоосвободителната въстаническа армия.
Загинали в боя:
- Методи Тасев Шатаров – Панайот
- Атанас Тодоров Воденичаров – Дински
- Атанас Георгиев Мавриков – Альоша
- Иван Георгиев Мавриков – Бенковски
- Иван Атанасов Бандаков – Кочо
- Никола Иванов Алексиев /Боянов/
- Никола Иванов Бандаков – Страхил
- Симеон /Сюлейман/ Минчев Фисински
- Тодор Николов Пухалев
- Тодор Георгиев Пухалев
- Христо Петров Дрънков – Караджа
- Христо Петров Боянов
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, стр. 197.
- ↑ Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. Епилогът на третото българско царство, Държавната криза 1941 – 1944, с. 718 – 719
- ↑ България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136
- ↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 223
- ↑ Петрова С. Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, с. 231 – 232.