Хайнц Линге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнц Линге
германски офицер от СС
Линге през 1935 г.
Линге през 1935 г.

Званиеоберщурмбанфюрер
Години на служба1933 – 1945
Служи на Нацистка Германия
Род войскиСС
Военно формирование1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Командвания1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Битки/войниВтора световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
9 март 1980 г. (66 г.)
Хайнц Линге в Общомедия

Хайнц Линге (на немски: Heinz Linge) е германски оберщурмбанфюрер, член на СС. Личен служител на Адолф Хитлер. Линге е във Фюрербункера на 30 април 1945 г., когато Хитлер се самоубива.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Линге е роден в Бремен. Работи като зидар, преди да се присъедини към СС през 1933 г. Той служи в 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер, бодигард на Хитлер. През 1934 г. е избран да служи в Райхсканцеларията.[1] До края на войната получава ранг оберщурмбанфюрер (лейтенант полковник).

Служител на Хитлер[редактиране | редактиране на кода]

На 24 януари 1935 г. Линге е избран да бъде личен служител на Хитлер. Той е един от тримата по онова време. Работи в канцеларията на Райха в Берлин, в резиденцията на Хитлер близо до Берхтесгаден и във Вълчата бърлога в Растенбург. Той заявява, че ежедневието му е да събужда Хитлер всеки ден в 11:00 часа и да предоставя сутрешни вестници и писма. Линге му носи материали за писане и очила за сутрешната сесия за четене в леглото. След това Хитлер се облича с хронометър, а Линге действа като „съдия“. Той приготвя лека закуска от чай, бисквити и ябълка и вегетариански обяд в 14:30 ч. Вечерята, в която присъстват само няколко гости, е в 20:00 ч.[2] Като камериер на Хитлер, Линге е също така член на Führerbegleitkommando, който осигурява защита на личната сигурност на Хитлер.[3] До 1944 г. той е и ръководител на личния персонал на Хитлер. Освен, че придружава Хитлер на всичките му пътувания, той отговаря за настаняването, готвачи, снабдители и камериерки са „подчинени“ на Линге.[4]

Берлин (1945)[редактиране | редактиране на кода]

Линге е един от многото войници, слуги, секретари и офицери, които се преместват от канцеларията на Райха във Фюрербункера в Берлин през 1945 г. Там той продължава като главен офицер и протокол-офицер на Хитлер и е един от онези, които са свидетели на последните дни от живота на Хитлер по време на битката за Берлин. Той също е личен офицер на Хитлер. Линге предава писмата на Хитлер и придружава хората, за да се срещнат с него.[5][6]

Два дни преди да извърши самоубийство на 30 април с Ева Браун, Хитлер признава плана си за самоубийство на Линге. Той моли Линге да остави телата обвити в одеяла и да се качи в градината с тях, за да бъдат изгорени.[7] След брака си с Ева, Хитлер прекарва последната нощ на живота си, като е буден и напълно облечен в леглото си.[8]

На 30 април Хитлер има последен обяд със секретарите си. След храненето, Линге говори за кратко с Ева Браун. Описва я като бледа и без да спи. Тя му благодари за службата му.[9] След това Хитлер се сбогува с всеки от своите слуги и подчинени. След това Хитлер се оттегля в стаята си в 15:15 ч.[9] Хитлер казва, че ще се застреля и Линге знае какво трябва да направи. „Никога не трябва да позволявате на трупа ми да попадне в ръцете на руснаците“, казва Хитлер пред Линге, „те ще направят спектакъл в Москва с тялото ми и ще го сложат във восък“.[10] Линге обяснява, че Хитлер и съпругата му са се самоубили в частната стая на Хитлер в бункера. Той разказва как влиза там, след като чува внезапен изстрел и открива, че Хитлер и Браун са мъртви.

След самоубийството на Хитлер и Ева Браун, двете тела са пренесени нагоре по стълбите до нивото на приземния етаж и през аварийния изход на бункера до градината зад канцеларията на Райха, където са заляти с бензин.[11] След първите опити за запалване, които н сработват, Линге се връща в бункера и донася дебел топ хартия. Мартин Борман запалва документите и хвърля факла върху телата. След като двата трупа се запалват, малка група, включително Борман, Линге, Ото Гюнше, Йозеф Гьобелс, Ерих Кемпка, Петер Холг, Евалд Линдлоф и Ханс Райсер, вдигат ръце за Хитлеров поздрав, докато стоят точно пред входа на бункера.[11][12]

Около 16:15 часа, Линге поръчва на Хайнц Крюгер и Вернер Швайдел, да преобърнат килима от стаята на Хитлер, за да го изгорят. Двамата изваждат окървавения килим, носят го нагоре по стълбите до градината на канцеларията. Там килимът е поставен на земята и изгорен.[13] В следобеда руснаците обграждат района около канцеларията на Райха. Служители на СС донасят допълнителни кутии бензин, за да изгорят труповете. Линге по-късно отбелязва, че огънят не унищожава напълно останките, тъй като труповете се изгарят на открито, където разпределението на топлината варира. Телата са горени от 16:00 до 18:30 ч.[14] Около 18:30 часа Линдлоф и Райсер покриват останките в плитък кратер.[15]

Линге е един от последните, които напускат Фюрербункера в ранните сутрешни часове на 1 май 1945 г. Той се свързва с Ерих Кемпка. Линге по-късно е заловен близо до Сее-Щрасе. На 2 май, изгорелите останки от Хитлер, Браун и две кучета са открити в кратер.

Няколко дни по-късно след разкриването на самоличността му, двама съветски офицери придружават Линге с влак до Москва, където е отведен в известния затвор Лубянка.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Линге прекарва 10 години в съветски плен и е освободен през 1955 г. По време на престоя си в затвора, Линге и Гюнше са разпитвани от съветския НКВД за смъртта на Хитлер. Досието е редактирано от съветски офицери на НКВД и представено на Сталин на 30 декември 1949 г. Докладът е публикуван в книжна форма през 2005 г. под заглавието: „Хитлеровата книга: Тайното досие“, подготвено за Сталин от разпитите на личните помощници на Хитлер. Линге умира в Хамбург в Западна Германия през 1980 г. Мемоарът му „С Хитлер до края“ е публикуван от Фондация Frontline Books-Skyhorse Publishing, Inc. от Лондон през юли 2009 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linge 2009, с. 10.
  2. Linge 2009, с. 55 – 58.
  3. Hoffmann 2000, с. 56.
  4. Linge 2009, с. 20.
  5. Joachimsthaler 1999, с. 98.
  6. O'Donnell 2001, с. 37, 125, 317.
  7. Linge 2009, с. 192.
  8. Linge 2009, с. 197.
  9. а б Linge 2009, с. 198.
  10. Krysia Diver. Lost file reveals Hitler's paranoia // The Guardian. 21 март 2005. Посетен на 16 януари 2017.
  11. а б Linge 2009, с. 200.
  12. Joachimsthaler 1999, с. 197, 198.
  13. Joachimsthaler 1999, с. 162, 175.
  14. Joachimsthaler 1999, с. 211.
  15. Joachimsthaler 1999, с. 217 – 220.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Heinz Linge в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​