Хайнц Линге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнц Линге
Линге през 1935 г.
Линге през 1935 г.

Звание оберщурмбанфюрер
Години на служба 1933 – 1945
Служил на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски СС
Военно формирование 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Битки/войни

Втора световна война


Роден
Починал
Хайнц Линге в Общомедия

Хайнц Линге (на немски: Heinz Linge) е германски оберщурмбанфюрер, член на СС. Личен служител на Адолф Хитлер. Линге е във Фюрербункера на 30 април 1945 г., когато Хитлер се самоубива.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Линге е роден в Бремен. Работи като зидар, преди да се присъедини към СС през 1933 г. Той служи в 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер, бодигард на Хитлер. През 1934 г. е избран да служи в Райхсканцеларията.[1] До края на войната получава ранг оберщурмбанфюрер (лейтенант полковник).

Служител на Хитлер[редактиране | редактиране на кода]

На 24 януари 1935 г. Линге е избран да бъде личен служител на Хитлер. Той е един от тримата по онова време. Работи в канцеларията на Райха в Берлин, в резиденцията на Хитлер близо до Берхтесгаден и във Вълчата бърлога в Растенбург. Той заявява, че ежедневието му е да събужда Хитлер всеки ден в 11:00 часа и да предоставя сутрешни вестници и писма. Линге му носи материали за писане и очила за сутрешната сесия за четене в леглото. След това Хитлер се облича с хронометър, а Линге действа като "съдия". Той приготвя лека закуска от чай, бисквити и ябълка и вегетариански обяд в 14:30 ч. Вечерята, в която присъстват само няколко гости, е в 20:00 ч.[2] Като камериер на Хитлер, Линге е също така член на Führerbegleitkommando, който осигурява защита на личната сигурност на Хитлер.[3] До 1944 г. той е и ръководител на личния персонал на Хитлер. Освен, че придружава Хитлер на всичките му пътувания, той отговаря за настаняването, готвачи, снабдители и камериерки са "подчинени" на Линге.[4]

Берлин (1945)[редактиране | редактиране на кода]

Линге е един от многото войници, слуги, секретари и офицери, които се преместват от канцеларията на Райха във Фюрербункера в Берлин през 1945 г. Там той продължава като главен офицер и протокол-офицер на Хитлер и е един от онези, които са свидетели на последните дни от живота на Хитлер по време на битката за Берлин. Той също е личен офицер на Хитлер. Линге предава писмата на Хитлер и придружава хората, за да се срещнат с него.[5][6]

Два дни преди да извърши самоубийство на 30 април с Ева Браун, Хитлер признава плана си за самоубийство на Линге. Той моли Линге да остави телата обвити в одеяла и да се качи в градината с тях, за да бъдат изгорени.[7] След брака си с Ева, Хитлер прекарва последната нощ на живота си, като е буден и напълно облечен в леглото си.[8]

На 30 април Хитлер има последен обяд със секретарите си. След храненето, Линге говори за кратко с Ева Браун. Описва я като бледа и без да спи. Тя му благодари за службата му.[9] След това Хитлер се сбогува с всеки от своите слуги и подчинени. След това Хитлер се оттегля в стаята си в 15:15 ч.[9] Хитлер казва, че ще се застреля и Линге знае какво трябва да направи. "Никога не трябва да позволявате на трупа ми да попадне в ръцете на руснаците", казва Хитлер пред Линге, "те ще направят спектакъл в Москва с тялото ми и ще го сложат във восък".[10] Линге обяснява, че Хитлер и съпругата му са се самоубили в частната стая на Хитлер в бункера. Той разказва как влиза там, след като чува внезапен изстрел и открива, че Хитлер и Браун са мъртви.

След самоубийството на Хитлер и Ева Браун, двете тела са пренесени нагоре по стълбите до нивото на приземния етаж и през аварийния изход на бункера до градината зад канцеларията на Райха, където са заляти с бензин.[11] След първите опити за запалване, които н сработват, Линге се връща в бункера и донася дебел топ хартия. Мартин Борман запалва документите и хвърля факла върху телата. След като двата трупа се запалват, малка група, включително Борман, Линге, Ото Гюнше, Йозеф Гьобелс, Ерих Кемпка, Петер Холг, Евалд Линдлоф и Ханс Райсер, вдигат ръце за Хитлеров поздрав, докато стоят точно пред входа на бункера.[11][12]

Около 16:15 часа, Линге поръчва на Хайнц Крюгер и Вернер Швайдел, да преобърнат килима от стаята на Хитлер, за да го изгорят. Двамата изваждат окървавения килим, носят го нагоре по стълбите до градината на канцеларията. Там килимът е поставен на земята и изгорен.[13] В следобеда руснаците обграждат района около канцеларията на Райха. Служители на СС донасят допълнителни кутии бензин, за да изгорят труповете. Линге по-късно отбелязва, че огънят не унищожава напълно останките, тъй като труповете се изгарят на открито, където разпределението на топлината варира. Телата са горени от 16:00 до 18:30 ч.[14] Около 18:30 часа Линдлоф и Райсер покриват останките в плитък кратер.[15]

Линге е един от последните, които напускат Фюрербункера в ранните сутрешни часове на 1 май 1945 г. Той се свързва с Ерих Кемпка. Линге по-късно е заловен близо до Сее-Щрасе. На 2 май, изгорелите останки от Хитлер, Браун и две кучета са открити в кратер.

Няколко дни по-късно след разкриването на самоличността му, двама съветски офицери придружават Линге с влак до Москва, където е отведен в известния затвор Лубянка.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Линге прекарва 10 години в съветски плен и е освободен през 1955 г. По време на престоя си в затвора, Линге и Гюнше са разпитвани от съветския НКВД за смъртта на Хитлер. Досието е редактирано от съветски офицери на НКВД и представено на Сталин на 30 декември 1949 г. Докладът е публикуван в книжна форма през 2005 г. под заглавието: "Хитлеровата книга: Тайното досие", подготвено за Сталин от разпитите на личните помощници на Хитлер. Линге умира в Хамбург в Западна Германия през 1980 г. Мемоарът му "С Хитлер до края" е публикуван от Фондация Frontline Books-Skyhorse Publishing, Inc. от Лондон през юли 2009 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linge, 2009, p. 10
  2. Linge, 2009, pp. 55-58
  3. Hoffmann, 2000, p. 56
  4. Linge, 2009, p. 20
  5. Joachimsthaler, 1999, p. 98
  6. O'Donnell, 2001, pp. 37, 125, 317
  7. Linge, 2009, p. 192
  8. Linge, 2009, p. 197
  9. а б Linge, 2009, p. 198
  10. Krysia Diver. Lost file reveals Hitler's paranoia. // The Guardian. 21 март 2005. Посетен на 16 януари 2017.
  11. а б Linge, 2009, p. 200
  12. Joachimsthaler, 1999, pp. 197, 198
  13. Joachimsthaler, 1999, pp. 162, 175
  14. Joachimsthaler, 1999, p. 211
  15. Joachimsthaler, 1999, pp. 217–220

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Heinz Linge“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.