Магда Гьобелс
| Магда Гьобелс Magda Goebbels | |
| съпруга на Йозеф Гьобелс | |
 | |
| Родена |
11 ноември 1901 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Партия | Националсоциалистическа германска работническа партия |
| Семейство | |
| Съпруг | Йозеф Гьобелс (19 декември 1931 – 1 май 1945) |
| Деца | 7 |
| Магда Гьобелс в Общомедия | |
Йохана Мария Магдалена (Магда) Гьобелс[1] (на немски: Johanna Maria Magdalena (Magda) Goebbels; в първия си брак Кванд, родена Беренд, също преди брака Ритшел[1] и Фридлендър (Friedländer); 11 ноември 1901 г., Берлин – 1 май 1945 г., пак там) – съпруга на министъра на народното образование и пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс. Виден член на NSDAP, близък съюзник на Адолф Хитлер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дъщерята на неомъжената Аугуста Беренд е регистрирана като Йохана Мария Магдалена Беренд. Баща ѝ най-вероятно е инженерът Оскар Ритшел, който се жени за Августа малко след раждането на Магда и я осиновява. Но още през 1904 г. Оскар и Августа се развеждат.
На петгодишна възраст Магда е изпратена в религиозно училище в белгийския град Вилворде. Скоро майка ѝ се омъжва за еврейския индустриалец Рихард Фридлендер (на немски: Richard FriedländerRichard Friedländer) и Магда започва да носи неговото фамилно име. След избухването на Първата световна война семейството е принудено да напусне Белгия и се завръща в Берлин, където Магда отива в лицей. През 1919 г. тя става ученичка в престижен пансион за момичета в Холцхаузен, близо до древния град Гослар.[1]
През зимата на 1920 г., връщайки се в пансиона от ваканция от Берлин, осемнадесетгодишната Магда се среща в купето на влака с големия немски индустриалец Гюнтер Кванд. На 28 юли 1920 г. е годежът. По желание на бъдещия си съпруг Магда преминава от католическата църква към протестантската църква. Тя сменя фамилията си Фридландер с фамилията на истинския си баща.[2] На 4 януари 1921 г. бракосъчетават се в Бад Годесберг. Булката още няма 19 години, а младоженецът вече е на 39 години. Двамата непълнолетни синове на Кванд (Хелмут и Херберт) не са много по-млади от своята мащеха. През ноември 1921 г. се ражда Харалд, единственото дете от този брак.
Скоро Магда се разочарова от брака си. Съпрузите се оказват различни хора. Гюнтер е дребнав, лишен от хумор, скучен човек, който не се интересува нито от изкуство, нито от развлечения. Той живее по строг график, в който няма място за празници, социални събития и приеми. Магда се оказва напълно лишена от независимост, с привидно неограничени възможности. Освен това Кванд осиновява три деца на своя починал приятел, оставяйки младата си съпруга да отговаря за отглеждането на шест деца. На всичкото отгоре Магда не е в добри отношения с консервативните роднини на съпруга си, които не одобрявали прибързания им брак.[1][2]
През 1927 г. тя придружава съпруга си в командировка в САЩ и очарова висшето общество на Ню Йорк с елегантността си. Неин почитател е племенникът на американския президент Хърбърт Хувър, който впоследствие ѝ предлага ръката и сърцето си повече от веднъж.[1][2]
След завръщането си от Америка отношенията между съпрузите Куанд се влошават и Магда намира утеха отстрани. Любовникът ѝ е връстник, когото познава от училище. В светлината на последвалия брак на Магда, нейната връзка, която става причина за развода ѝ с Кванд, изглежда толкова невероятна и двусмислена, че в първите биографии на Йозеф Гьобелс любовникът на бъдещата му съпруга е шифрован под псевдонима „студент Ханс“.[1][2]
Този „ученик“ е Виктор Арлозоров, емигрант от Русия и по-късно виден ционист. Магда го запознава чрез[ неясно? ] по-малката му сестра Лиза, с която учи в пансион за благородни девойки. Предполага се, че връзката с Арлозоров продължава от края на 1928 г. до пролетта на 1932 г.[1][2]
След като научава за тази афера, разгневеният Кванд искал да изхвърли невярната си жена на улицата, без дори да ѝ даде време да опакова багажа си. Магда обаче намира контрааргумент. Тя открадва писма, уличаващи Куанд, писани от жени от ниска класа. На 4 юли 1929 г. бракът е разтрогнат. Кванд не пести: Магда получава месечна помощ от 4000 райхсмарки, 50 000 райхсмарки за нов апартамент на Райхсканцлерплац, 20 000 за евентуални болнични разходи, както и безплатно ползване на имението Северин.[2] Според условията на развода Харалд трябва да остане с майка си, докато тя се омъжи повторно.[1]
В Берлин, докато е на един от конгресите на NSDAP, Магда е изумена от речите на младия партиен активист Йозеф Гьобелс. На 1 септември 1930 г. тя влиза в партията и бързо прави кариера там. Скоро тя получава позицията на асистент на Гьобелс. На 19 декември 1931 г. те регистрират връзката си; Адолф Хитлер е свидетел на сватбата. Този брак ражда шест деца. След избухването на Втората световна война Магда с ентусиазъм работи в отдела на съпруга си, пътува по света, подкрепя войските и утешава вдовиците на войници, убити във войната.
През 1944 г. тя е много болна, страда от нервни разстройства, причинени от очакването за скорошно поражение във войната, и прекарва известно време в болницата. В края на април 1945 г. Червената армия наближава Берлин и на 30 април Адолф Хитлер се самоубива. Малко преди това, очаквайки тъжен край, Магда пише писмо до първия си син, който по това време е в лагер за военнопленници в Северна Африка:
| „ |
Светът, който ще дойде след Фюрера, не си струва да живеем в него. Затова взимам децата с мен, когато го напускам. Жалко е да ги оставим да живеят в живота, който ще дойде. Милосърдният Бог ще разбере защо реших сам да се заема със спасението си. [3] |
“ |
На 1 май всичките шест деца на двойката Гьобелс получават морфинови инжекции, след което на всяко е поставена ампула калиев цианид в устата и натрошена. Дали самата Магда е участвала в убийството на децата, или то е поверено на лекаря, историците не могат да кажат със сигурност. Около час след убийството на децата Йозеф и Магда Гьобелс приемат ампули с калиев цианид. На 2 май 1945 г. около 17 часа съветските войници намират техните полуизгорели трупове в градината на Райхсканцлерството близо до входа на бункера.
Най-големият син на Магда от първия ѝ брак, Харалд Кванд, оцелява след войната.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Беркович, Евгений. Первая дама Третьего рейха и её еврейский отчим // Вестник-online 12 (271). 5 юни 2001.
- ↑ а б в г д е Sigmund, Anna Maria. Die Frauen der Nazis. 2000. ISBN 3453172620. ISBN 978-3453172623
- ↑ Вернер, Артур. Розовые детки коричневых отцов // 1987. Архивиран от оригинала на 2 януари 2012. Посетен на 20 юни 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Геббельс, Магд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
