Хайнрих Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за шефа на Гестапо. За австро-унгарския дипломат, вижте Хайнрих Мюлер (дипломат).

Хайнрих Мюлер
Началник на Гестапо
Мандат27 септември 1939 – май 1945
Назначен отХайнрих Химлер
ПредшественикРайнхард Хайдрих
Лична информация
Роден
Починал
предполага се 1 май 1945 г. (45 г.)
Полит. партияНСДАП (1939 – 1945)
Военна служба
Години1914 – 1918
1933 – 1945
Преданост Германска империя
Нацистка Германия
Военно званиеСС-Групенфюрер
Войни/БиткиПСВ
ВСВ
Портал Портална икона Втора световна война
Хайнрих Мюлер в Общомедия

Хай́нрих Мю́лер (на немски: Heinrich Müller), е шеф на Гестапо (немски: Гехайме Щаатсполицай-тайната държавна полиция) (IV управление на РСХА) на Нацистка Германия (1939 – 1945). Групенфюрер от СС и генерал-лейтенант в полицията (1941), заместник на Райнхард Хайдрих. № в НСДАП – 4583199, № в СС – 107043.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Хай́нрих Мю́лер е роден на 28 април 1900 г. в град Мюнхен, провинция Бавария, Германска империя в католическо работническо семейство. По времето на Първата световна война е награден с орден за храброст „Железен кръст“ – II-ра степен.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След подписването на Версайския мирен договор, през 1919 г. започва работа в баварската полиция и взима участие в потушаването на комунистическите вълнения. След разстрела на заложниците от революционната Червена Армия в Мюнхен, по време на Баварската Съветска Република, Мюлер се изпълва с доживотна ненавист към комунизма[1]. При Ваймарската Република той ръководи политическия отдел на Мюнхенската полиция, където се запознава с много членове на НСДАП, в това число и с Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих.

За него историкът Ричард Еванс пише: „Мюлер винаги е бил привърженик на реда и дисциплината. Поставените пред него задачи той изпълнявал така, сякаш са били военни команди. Същински работохолик, никога неползващ почивни дни, Мюлер бил настроен да служи на немската държава, независимо от това какво правителство е на власт, и смятал, че подчинението е всеобщо задължение“.

Като служител в криминалната полиция в Мюнхен до 1933 г. нанася множество сериозни удари на нацистите в годините на нелегалната им борба. След идването на Хитлер на власт започва също така ревностно да служи на новия режим, както по-рано е служил на Ваймарската република. Химлер забелязва у него специфичните качества като сляпо подчинение на дисциплината и професионална компетентност. Мюлер неведнъж подава заявление да бъде приет в нацистката партия, но в продължение на шест години редовно получава откази. Член на партията той става едва през 1939 г., което обаче не му попречва на практика да ръководи Гестапо от 1935 г.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

О.л.н.д.: Хубер, Артур Небе, Хайнрих Химлер, Райнхард Хайдрих и Мюлер

Мюлер е сред петнадесетте висши нацистки ръководители, присъствали на Ванзейската конференция, където е прието решение по „еврейския въпрос“.

През есента на 1942 г. Химлер възлага на Мюлер да създаде собствена система от концлагери за унищожаване на евреи. Вследствие на положените от Мюлер усилия, през януари 1943 г. са депортирани 45 000 евреи от Холандия, 3000 от Берлин, 30 000 от Белосток и 10 000 от Терезиенщат и са отправени към Освиенцим.

През юни 1943 г. Мюлер е изпратен в Рим, за да изясни причините, поради които италианските евреи са избегнали ареста.

Съдбата на Мюлер след април 1945 г. не е известна със сигурност. Съществуват версии, според които:

  • Мюлер загива в Берлин;
  • Мюлер се укрива в Латинска Америка, вероятно променяйки външността си с пластична операция. Първо живеел в Аржентина, а след това в Боливия и накрая в Парагвай;
  • Мюлер бил превербуван от НКВД и завършва живота си в СССР;
  • Мюлер бил превербуван от ЦРУ и живеел в САЩ (тази версия поддържат публикуваните през 1990-т „Вербовъчни беседи“ и „Дневници“ на Мюлер, считани обаче от много специалисти за фалшификати).

В СССР и Източна Европа е широко известен образът на Мюлер, изграден в романите на Юлиан Семьонов и особено във филма „Седемнадесет мига от пролетта“.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Richard Evans, The Third Reich in Power, Allen Lane 2005, стр. 97

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]