Юлиус Дорпмюлер
| Юлиус Дорпмюлер | ||||
 |
||||
|
Мандат
|
||||
| 2 февруари 1937 – 23 май 1945 г. | ||||
| Предшественик | Паул фон Елц-Рюбенах | |||
|
Мандат
|
||||
| 2 май – 23 май 1945 г. | ||||
| Предшественик | Вилхелм Онезорге | |||
| Роден | ||||
| Починал | ||||
| Националност | Германия | |||
| Полит. партия | NSDAP (1941–1945) | |||
| Занятие | инженер • политик | |||
| Военна служба | ||||
| Години | 1917–1918 | |||
| Преданост |  Германска империя |
|||
| Род войски |  Райхсхер |
|||
| Военно звание | ? | |||
| Войни/битки | Първа световна война | |||
|
||||
Юлиус Дорпмюлер (на немски: Julius Heinrich Dorpmuller) (24 юли 1869 – † 5 юли 1945) е германски политик (райхсминистър на транспорта (2 февруари 1937 – 23 май 1945) и райхсминистър на пощите (2 май – 23 май 1945)) и железопътен инженер (генерален директор на „Дойче Райхсбан“, 3 юли 1926 – 23 май 1945).
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Юлиус Дорпмюлер е роден на 24 юли 1869 г. в Вупертал, провинция Рейн-Вестфалия, Германска империя. През 1893 г. завършва „Висше техническо училище“ в гр. Аахен и още през същата година е приет в държавна служба. През 1898 г. е държавен служител в железопътна дирекция – Саарбрюкен, през 1903 г. – инспектор на цялата железница, а през 1907 г. – консултант на китайското правителство по въпроса на железопътното строителство и главен инженер на държавните китайски железници, отговарящ за изграждането на около 700 km железница.
В края на Първата световна война поради военни обстоятелства e принуден да напусне Китай.
Завръща се в Германия и след демобилизацията през 1919 г. е старши строителен съветник на есенската железница. През 1922 г. е заместник-президент и президент на имперската железница, а между 1925 и 1926 г. – директор на германския „Дойче Райхсбан“ (Имперска железница). От юни 1933 г. е председател на административния съвет на сдружение „Имерски аутобан“ както и член на съвета по транспорта и академията по германско право.
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
Почти цялата Втора световна война прекарва като райхсминистър на транспорта (1937–1945).
През 1945 г. е заловен и изпратен от британските части в лагер за военнопленници. Умира в плен на 5 юли 1945 г.[1]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Почетен докторат по инженерство на Аахенския университет (1925)
- Медал по строителство на Пруската академия (1934) златен
- Германски „Орлов щит“ на Третия райх (1939)
- Германски орден „За заслуга“ (1943) – рицарски кръст с мечове
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Alfred Gottwaldt: Dorpmüllers Reichsbahn – Die Ära des Reichsverkehrsministers Julius Dorpmüller 1920–1945. EK-Verlag, Freiburg 2009, ISBN 978-3-88255-726-8.
- ((de)) Alfred Gottwald: Julius Dorpmüller, Die Reichsbahn und die Autobahn. Argon Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87024-330-9.
- ((de)) u.a. Dirk Böndel, Alfred Gottwaldt: Ich diente nur der Technik. Sieben Karrieren zwischen 1940 и 1950, Band 13 der Schriftenreihe des Museums für Verkehr und Technik (Deutsches Technikmuseum Berlin), Nicolai Verlag, Berlin 1995, ISBN 3-87584-549-8.
- ((de)) Erwin Massute: Dorpmüller, Julius. в: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, с. 84 п.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hans Bock, Franz Garrecht Julius Dorpmuller – Ein Leben fur die Eisenbahn. – Purgen: Ritzau, Verlag Zeit und Eisenbahn, 1996. 280 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Юлиус Дорпмюлер- ((de)) Каталогът на ГНБ съдържа литература от/за Юлиус Дорпмюлер
|
|||||
|
|||||
