Ерих Лудендорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерих Фридрих Вилхелм Лудендорф
генерал-полковник
Erich Ludendorff.jpg
Информация
Служба 1883 – 1918
Род войски Германска имперска армия
Битки Първа световна война
Германска революция (1918 – 1919)
Отличия Pour le Mérite
Железен кръст I ранг

Роден
Кручевня край Познан, Прусия
Починал
Ерих Фридрих Вилхелм Лудендорф в Общомедия

Ерих Фридрих Вилхелм Лудендорф (на немски: Erich Friedrich Wilhelm Ludendorff) е германски офицер, генерал-полковник и автор на концепцията за тоталната война. От началото на Първата световна война е началник щаб на Паул фон Хинденбург, като с победата си в битката при Таненберг над руската имперска армия получава световна известност. От август 1916 г. е практически ръководител на всички военно-стратегически операции на германската имперска армия, а с това и на войските на Централните сили.

След края на Първата световна война заедно с Адолф Хитлер взима участие в Бирения пуч през 1923 г., но разочарован от следвоенното развитие и обществен живот във Ваймарската република, от 1928 г. се оттегля, изразявайки несъгласие с партията на националсоциалистите. Вече не одобрява Хитлер и започва да го третира просто като още един манипулативен политик и дори по-лошо.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Meine Kriegserinnerungen 1914–1918. E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1919 (дигитализирано копие); 9. durchgesehene Auflage E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1926 [auch als gekürzte Volksausgabe: 2. Auflage E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1936].
  • (Hrsg.): Urkunden der Obersten Heeresleitung über ihre Tätigkeit 1916/18. E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1920; 2. durchgesehene und ergänzte Auflage E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1921 (дигитализирано копие); 4. durchgesehene Auflage E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1922.
  • Kriegführung und Politik. E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1922 (дигитализирано копие); 3. durchgesehene Auflage E. S. Mittler & Sohn, Berlin 1923.
  • Vernichtung der Freimaurerei durch Enthüllung ihrer Geheimnisse. Ludendorffs Verlag, München 1927, 1940.
  • Kriegshetze und Völkermorden in den letzten 150 Jahren. Ludendorffs Verlag, München 1928, 1939 (дигитализирано копие).
  • mit Mathilde Ludendorff: Das Geheimnis der Jesuitenmacht und ihr Ende. Ludendorffs Verlag, München 1929, 1934 (дигитализирано копие).
  • Weltkrieg droht auf deutschem Boden. Ludendorffs Verlag, München 1930.
  • Mein militärischer Werdegang. Blätter der Erinnerung an unser stolzes Heer. Ludendorffs Verlag, München 1933.
  • Eine Auswahl aus den militärischen Schriften. Quelle & Meyer, Leipzig 1935.
  • Der totale Krieg. Ludendorffs Verlag, München 1935.
  • mit Mitarbeitern: Mathilde Ludendorff – ihr Werk und Wirken. Ludendorffs Verlag, München 1937.
  • Auf dem Weg zur Feldherrnhalle. Lebenserinnerungen an die Zeit des 9. November 1923. Ludendorffs Verlag, München 1937.
  • mit Mathilde Ludendorff: Die Judenmacht. Ihr Wesen und Ende. Ludendorffs Verlag, München 1939.
  • Vom Feldherrn zum Weltrevolutionär und Wegbereiter deutscher Volksschöpfung.
    • Band 1: Meine Lebenserinnerungen von 1919–1925. 12.–16. Tausend Ludendorffs Verlag, München 1941.
    • Band 2: Franz Freiherr Karg von Bebenburg (Hrsg.): Meine Lebenserinnerungen von 1926–1933. 3. Auflage Verlag Hohe Warte, Stuttgart 1951.
    • Band 3: Franz Freiherr Karg von Bebenburg (Hrsg.): Meine Lebenserinnerungen von 1933–1937. Verlag Hohe Warte, Stuttgart 1955.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]