Алберт Саксонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберт Саксонски
Albertus de Saxonia
германски философ
Роден
Починал
Халберщат, Свещена Римска империя

Религия Католическа църква
Националност Флаг на Германия Германия
Образование Карлов университет
Философия
Епоха Средновековие
Школа Схоластицизъм
Интереси Метафизика, логика
Повлиян Аристотел, Жан Буридан, Уилям Окам

Алберт Саксонски (на латински: Albertus de Saxonia; Albert von Rickmersdorf; Albert von Sachsen, Albert von Helmstedt, Albertutius, Albert von Ricmestorp, Albertus parvus) e средновековен германски философ, логик и математик, ученик на Жан Буридан, който, на свой ред, е ученик на Уилям от Окам.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алберт Саксонски е роден като Алберт Рике около 1316 г. в Рикенсдорф близо до Халберщат в семейството на дребения фермер Бернхард Рике. След следване в Прага и Париж става преподавател в Парижкия университет от 1351 до 1362 г, а през 1353 е избран и за ректор на Сорбоната. След тази преподавателска дейност Алберт заминава за двора на папа Урбан V в Авиньон, където по поръчение на херцог Рудолф IV от Австрия води успешни преговори за създаване на университет във Виена. През 1365 г. е основан Виенският университет и Алберт Саксонски става негов пръв ректор. На 21 октомври 1366 г. Алберт е произведен за епископ на Халберщат[1] под името Албрехт III (и оттогава нататък бива наричан с него).

Сред по-важните му съчинения са „Логика“, „Въпроси върху втора аналитика“, „Софизми“, „Трактат върху задълженията“ и „Парадокси“.

Умира на 8 юли 1390 година в Халберщат на 74-годишна възраст.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

В областта на логиката се интересува от силогистиката на Аристотел и по-специално от теорията на обръщане на съжденията. Обект на изследванията му е теорията на формалното следване, към което отнася и извеждането на следствия от хипотези. В своето съчинение „Логика“ формулира правило, тясно свързано с изразите „е В“ и „е не-В“. Първият означава като „краен предикат“, а вторият – като „безкраен предикат“. Правилото е: от отрицанието на израз с крайни предикати не следва утвърдително твърдение с безкрайни (отрицателни) предикати. Пише върху квадратурата на кръга и отношението на диаметъра към страната на вписания квадрат. Роберт Ауди смята че „работата му е компетентна, но рядко оригинална“.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Perutilis Logica Magistri Alberti de Saxonia (Very Useful Logic), Venice 1522 and Hildesheim 1974 (reproduction)
  • Albert of Saxony's twenty-five disputed questions on logic. A critical edition of his Quaestiones circa logicam / by Michael J. Fitzgerald, Leiden: Brill, 2002
  • Quaestiones in artem veterem critical edition by Angel Muñoz Garcia, Maracaibo, Venezuela: Universidad del Zulia, 1988
  • Quaestiones on the Posterior Analytics
  • Quaestiones logicales (Logical Questions)
  • De consequentiis (On Consequences) – attributed
  • De locis dialecticis (On Dialectical Topics) – attributed
  • Sophismata et Insolubilia et Obligationes, Paris 1489 and Hildesheim 1975 (reproduction)
  • Expositio et quaestiones in Aristotelis Physicam ad Albertum de Saxonia attributae critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 1999
  • Questiones subtilissime in libros Aristotelis de caelo et mundo, Venetiis, 1492. Questiones subtilissime super libros posteriorum, Venetiis 1497 Hildesheim 1986 (reproduction)
  • Alberti de Saxonia Quæstiones in Aristotelis De cælo critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 2008
  • De latudinibus, Padua 1505
  • De latitudinibus formarum
  • De maximo et minimo
  • De quadratura circuli – Question on the Squaring of the Circle
  • Tractatus proportionum, Venice 1496 and Vienna 1971: editor Hubertus L. Busard

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Grant, Edward „Albert of Saxony“ in: A Companion to Philosophy in the Middle Ages (ed.) Jorge J. E. Gracia and Timothy B. Noone, 2002, Blackwell Publishing, p.90 – 91.
  • Стяжкин, Н. И. „Формирование математической логики“. Москва, 1967.
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Rochus von Liliencron: Albert von Sachsen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 182 f.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Albert von Sachsen. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 83 – 84.
  • Martin Grabmann: Albert von Sachsen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 135.
  • Anna Harmer: Wegweiser zur neueren Naturwissenschaft: Wilhelm von Ockham, Albert von Sachen und insbesondere Nikolaus Cusanus. Dissertation, Univ. Wien 1926

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ауди 2009, с. 24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]