Ото II (Брауншвайг-Люнебург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото II.

Ото II
княз на Люнебург
Скулптура на херцог Ото II в Целе
Скулптура на херцог Ото II в Целе

Роден
около 1266 г.
Починал
10 април 1330 г. (64 г.)
Управление
Период 1277 – 1330
Семейство
Баща Йохан I
Деца Ото III
Вилхелм II (Брауншвайг-Люнебург)
Лудвиг фон Брауншвайг-Люнебург
Ото II в Общомедия

Ото II Строгия (на немски: Otto II. der Strenge, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg; * ок. 1266; † 10 април 1330) от фамилията Велфи, Стар Дом Люнебург е княз на Княжество Люнебург през 1277 – 1330 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Матилда Баварска

Той е единственият син на Йохан I († 1277) и херцогиня Лиутгард фон Холщайн († сл. 1289), дъщеря на граф Герхард I фон Холщайн-Итцехое († 1290) и Елизабет фон Мекленбург († ок. 1280), дъщеря на княз Йохан I фон Мекленбург.

При смъртта на баща му Ото е още непълнолетен и управлението на страната поема чичо му Албрехт I († 1279) и след неговата смърт чичо му епископ Конрад от Ферден. Той управлява самостоятелно от 1282 г.

През 1288 г. в Улм той се жени за принцеса Матилда (Мехтхилд) Баварска (1275, † 1319), сестра на Лудвиг Баварски, дъщеря на баварския херцог Лудвиг II Строги († 1294) и третата му съпруга Матилда Хабсбургска (1251 – 1304), дъщеря на римския крал Рудолф I.

През 1302 г. Ото купува за 6500 сребърни марки Графство Виолпе. През кралските избори през 1313 г. той се присъединява към своя зет Лудвиг Баварски и получава от него през 1315 г. имперски земи. На 28 ноември 1315 г. Ото прави наследствено завещание, по което двамата му сина Ото и Вихелм да си разделят владетелството.

Ото е погребан в новопостроения от него манастир St. Michaelis в Люнебург.

На трона го последват през 1330 г. синовете му Ото III и Вилхелм II († 1369), чиято смърт предизвиква 1370 г. Люнебургската наследствена война.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ото и Матилда имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Zimmermann, Otto der Strenge. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 675 – 677.
  • Uwe Ohainski, Otto II., der Strenge. Neue Deutsche Biographie (NDB). 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 679 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]