Вилхелм II (Брауншвайг-Люнебург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм II.

Вилхелм II
княз на Люнебург
Роден
около 1300 г.
Починал
23 ноември 1369 г. (69 г.)
Управление
Период1330 – 1369
Семейство
БащаОто II
Братя/сестриЛудвиг фон Брауншвайг-Люнебург
Ото III
ДецаМатилда фон Брауншвайг-Люнебург (1350-1410)
Елизабет фон Брауншвайг-Люнебург
Вилхелм II в Общомедия

Вилхелм II (на немски: Wilhelm II; Wilhelm II., Herzog zu Braunschweig und Lüneburg; * 1300; † 23 ноември 1369) е княз на Люнебург от 1330 до 1369 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е четвъртото дете на Ото II Строгия (1266 – 1330), от род Стар Дом Люнебург от фамилията Велфи, и на принцеса Матилде (Мехтхилд) Баварска (1275, † 1319), сестра на Лудвиг Баварски, дъщеря на баварския херцог Лудвиг II Строги († 1294) и третата му съпруга Матилда Хабсбургска (1251 – 1304), дъщеря на римския крал Рудолф I.

На 7 април 1328 г. Вилхелм се жени за Хедвиг от Равенсберг († 5 декември 1336), дъщеря на граф Ото IV фон Равенсберг и Маргарета фон Берг-Виндек.[1] От брака им се ражда една дъщеря Елизабет.

През 1330 г. Вилхелм II последва баща си на трона заедно с по-големия му брат Ото III. След смъртта на съпругата му Хедвиг той се жени за Мари († пр. 2 февруари 1341),[2] която също ражда дъщеря – Матилда. Останал за втори път вдовец, през 1346 той се жени трети път за София фон Анхалт-Бернбург († 1362), дъщеря на княз Бернхард III фон Анхалт-Бернбург.

След смъртта на брат му Ото III († 19 август 1352 г.) без наследник Вилхелм II поема сам Княжество Люнебург. Той определя внука си Албрехт от Саксония-Витенберг, син на дъщеря му Елизабет, за свой наследник, но по-късно се отказва заради влиянието на Венцел и Рудолф, чичовците на Албрехт.

Вилхелм II омъжва по-малката си дъщеря Матилда за Лудвиг I, наследникът на Брауншвайгските земи. В това време император Карл IV определя евентуалното наследяване на Албрехт и двамата му чичовци. Племенницата на Вилхелм, Матилде, дъщеря на брат му Ото III, омъжена за граф Ото от Валдек, му прави други проблеми. Нейният съпруг проявява също претенции и на имперския дворцов съд му се обещават 100 000 марки, това били половината от княжеството. Вилхелм отказва да плати и е осъден (proscriptio).

През 1362 г. умира и третата му съпруга и той се жени за четвърти път за Агнес фон Саксония-Лауенбург (1353 – 1387), дъщеря на херцог Ерих II фон Саксония-Лауенбург.[3]

Преди да умре Вилхелм II предава властта на Магнус II от Брауншвайг-Люнебург, брат и наследник на Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург. През 1370 г. започва Люнебургската наследствена война.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака с Хедвиг от Равенсберг има една дъщеря:

От брака с Мари има една дъщеря:


Гробната плоча на фамилията фон Брауншвайг-Люнебург в църквата „Св. Михаелис“ в Люнебург

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wilhelm Herzog von Braunschweig-Lüneburg, Genealogics – Leo van de Pas
  2. Wilhelm Herzog v. Braunschweig-Lüneburg, ww-person.com
  3. Wilhelm I „Big Foot“, Duke of Braunschweig-Lüneburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com