Вилхелм II (Брауншвайг-Люнебург)
| Вилхелм II | |
|---|---|
| княз на Люнебург | |
.jpg) Вилхелм II |
|
| Лични данни | |
| Управление | от 1330 до 1369 г. |
| Роден |
около 1300 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Ото II Строгия |
| Майка | Матилде Баварска |
| Бракове |
Хедвиг от Равенсберг Мари София фон Анхалт-Бернбург Агнес фон Саксония-Лауенбург |
| Потомци | Елизабет фон Брауншвайг-Люнебург, Матилда |
| Вилхелм II в Общомедия | |
Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм II.
Вилхелм II (на немски: Wilhelm II, * 1300, † 23 ноември 1369) е княз на Люнебург от 1330 до 1369 г.
Той е четвъртото дете на Ото II Строгия (1266 – 1330), от род Стар Дом Люнебург от фамилията Велфи, и на принцеса Матилде (Мехтхилд) Баварска (1275, † 1319), сестра на Лудвиг Баварски, дъщеря на баварския херцог Лудвиг II Строги († 1294) и третата му съпруга Матилда Хабсбургска (1251 – 1304), дъщеря на римския крал Рудолф I.
През 1330 г. последва баща си на трона заедно с по-големия му брат Ото III, който умира на 19 август 1352 г. без наследник. Вилхелм II поема сам княжеството.
Той определя внук си Албрехт от Саксония-Витенберг, син на дъщеря му Елизабет, за свой наследник, но по-късно се отказва заради влиянието на Венцел и Рудолф, чичовците на Албрехт.
Той омъжва по-малката си дъщеря Матилда за Лудвиг I, наследникът на Брауншвайгските земи. В това време император Карл IV определя евентуалното наследяване на Албрехт и двамата му чичовци. Племеницата на Вилхелм, Матилде, дъщеря на брат му Ото III, омъжена за граф Ото от Валдек, му прави други проблеми. Нейният съпруг проявява също претеции и на имперския дворцов съд му се обещават 100 000 марки, това били половината от княжеството. Вилхелм отказва да плати и е осъден (proscriptio).
Преди да умре Вилхелм II предава властта на Магнус II от Брауншвайг-Люнебург, брат и наследник на Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург. През 1370 г. започва Люнебургската наследствена война.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Вилхелм се жени четири пъти. От първите му два брака той има по една дъщеря.[1] [2]
От 1. брак ot 7 април 1328 g. с Хедвиг от Равенсберг († 5 dekemvri 1336), дъщеря на граф Ото IV фонРавенсберг Маргарета фон Берг-Виндек:[3]
- Елизабет фон Брауншвайг-Люнебург († 1384), ∞ 1339 Ото от Саксония-Витенберг († 1350); ∞ ок. 1354 Николаус граф на Холщайн-Рендсбург († 1397)
От неговия 2. брак с Мари († пр. 2 февруари 1341):[4]
- Матилда († сл. 16 май 1410), ∞ I. 1355 Лудвиг фон Брауншвайг-Люнебург († 1367); ∞ II. 25 юни 1368 Ото I от Холщайн-Шаумбург († 1404)
През 1346 г. той се жени трети път за София фон Анхалт-Бернбург († 1362), дъщеря на княз Бернхард III фон Анхалт-Бернбург. През 1363 г. той се жени четвърти път за Агнес фон Саксония-Лауенбург (1353 – 1387), дъщеря на херцог Ерих II фон Саксония-Лауенбург.[5]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Paul Zimmermann, Wilhelm, Herzog von Braunschweig-Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 42. Duncker & Humblot, Leipzig 1897, S. 730 – 733.
- ((de)) Die Welfen
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Welf 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Wilhelm, Herzog von Braunschweig-Lüneburg, geneall.net
- ↑ Wilhelm Herzog von Braunschweig-Lüneburg, Genealogics – Leo van de Pas
- ↑ Wilhelm Herzog v. Braunschweig-Lüneburg, ww-person.com
- ↑ Wilhelm I „Big Foot“, Duke of Braunschweig-Lüneburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
