Софонизба Ангисола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Софонизба Ангисола /също Софонисба Ангисола/, на италиански Sofonisba Anguissola / Anguisciola, родена 1531/32 в Кремона, починала на 16 ноември 1625 г. е италианска художничка от епохата на Ренесанса, най-успешната художничка на своето време. Наричат я „ първата жена художник на Ренесанса“.

Автопортрет 1554

Детство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Бианка ди Понцони, майката на художничката,1557

Софонизба Ангисала е едно от седемте деца на Амилкаре Ангисола и неговата жена Бианка Понцони /шест дъщери, един син/. Годината на раждане 1527/28 г., цитирана от много автори, почива на погрешното твърдение на фламандския художник Антонис ван Дайк /1599-1641/, който я посещава една година преди смъртта ѝ и записва „деветдесет и шест годишна, сляпа, но с жив ум/. И двамата родители на Софонизба принадлежат към онази част от аристокрацията на град Кремона /Горна Италия/, която води началото си от търговското съсловие. Родителите възпитават дъщерите си в Духа на новото време- Ренесанса. Децата са възпитавани в хуманизъм и получават образование, което тогава е било достъпно само за момчетата от семейството. Сестрите на Софонизба – Лучия, Европа, Анна Мария стават художнички, Минерва се занимава с литература, а Елена става доминиканска монахиня и художничка. Брат ѝ носи името Асдрубале.

Семеен портрет-бащата Амилкаре, сестрата Минерва и брата Асдрубале 1558

Самата Софонизба, която е най-голямата, получава солидно художествено образование. Тя учи от единадесетата си година заедно със сестра си Елена при маниериста Бернардино Кампи /1522-1591/. 1549 г. Софонизба продължава обучението си при Бернардино Гати, наречен Ил Sojaro /около 1495-около 1575/. Бащата се занимава с поръчките, които получават надарените му дъщери и си кореспондира в тази връзка с изявените творци на своето време /например Микеланджело- 1475-1564/. Разказва се, че Микеланджело поставя на Софонизба особено трудната задача да нарисува плачещо момче. Тя се справя блестящо като рисува мотива „Момче, ухапано от рак“/. Бащата пътува със Софонизба до аристократичните дворове на Мантуа, Ферара и Парма, където показва нейни рисунки и автопортрети. Всичко това е било крайно необичайно за жените в онази епоха. Също творци като Джорджо Вазари /1511-1574/, Франческо Салвиати /1510-1563/ и Антоан Карон / около 1521-1599/ са ценели картините на Софонизба.Като доказателство за това се счита включването на биография на художничката във второто издание на биографичната книга на Вазари „Животописи на най-известните живописци, ваятели и архитекти“, която излиза през 1568 г. Софонизба се радва в Италия и в чужбина на уважение и общува с владетели, литератори и творци.

В двора на Филип II[редактиране | редактиране на кода]

Автопортрет

Софонизба вече се радва на добро име като художничка, когато през 1559 г. гостува в двора на вицекраля на Милано Дука ди Сеса /Duca di Sessa/, от където през 1560 е повикана по препоръка на херцога на Алба, Фернандо Толедо /1507-1582/, в испанския кралски двор, за да нарисува испанския престолонаследник Филип ІІ /1527-1598/ и семейството му и като придворна дама на едва 14-годишната невеста на Филип - Елизабет Валоа /1556-1568/, на която дава уроци по рисуване. Скоро младата кралица вече прекарва повечето време пред статива. За своята вярна служба Софонизба получава не само годишна рента за себе си, но и за семейството си. Има останали писма от кореспонденцията на художничката, като например писаното през 1561 г. писмо от Мадрид до папа Пий ІV /1499-1565/, а също и едно писмо от 21. октомври 1561 до художника Бернардино Кампи, писано в Мадрид. Първият портрет на Софонизба на инфантата Изабел бил толкова добър, че Петер Паул Рубенс го копира. 1565 г. Софонизба рисува Филип ІІ, крал на Испания, на когото са били подчинени херцогство Милано, а следователно и Кремона. Възможно е Софонизба да се е запознала с изкуството на Ханс Холбайн, който също е бил придворен художник. Софонизба се привързва много към кралица Елизабет, и когато тя почива по време на третото си раждане през 1568 г. художничката изпада в депресия, но остава в испанския двор. Наследницата на Елизабет като кралица- ерцхерцогинята на Австрия Анна Австрийска /1549-1580/ също цени общуването със Софонизба и нейното изкуство. По време на престоя си в кралския двор художничката винаги има безупречно и въздържано поведение. Когато Софонизба наближава четирдесетте, испанският крал ѝ предлага помощта си при избора на съпруг, но тя не иска испанец, а италианец. Около 1571 г. Софонизба се венчава за брата на принца на Патерно на остров Сицилия, Фабрицио ди Монкада. Двойката живее в Сицилия. Съпругът и обаче загива 1579 по време на едно пиратско нападение над кораба.

Автопортрет 1559

Втора женитба[редактиране | редактиране на кода]

След неговата смърт Софонизба напуска Сицилия, като годината е неизвестна и на път за Испания се влюбва в капитана на кораб, генуезец от благороднически произход, Орацио Ломелини /починал след 1632/, омъжва се за него 1580 г. без разрешението на краля и се заселва в Генуа. По-късно живеят в Палермо, Сицилия. Там започва отново да рисува и да дава уроци. През 1585 г. среща отново инфантата Каталина Михаела, когато последната е на път към своя съпруг, херцога на Савоя, и я придружава до Торино. По време на пътуването подготвя скици за портрет на невестата. През 1606 Софонизба е посетена от художника Петер Паул Рубенс, който копира няколко нейни творби по поръчение на херцога на Мантуа в Испания.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

Поради очно заболяване /голямо късогледство/ и ревматизъм Софонизба не може да работи през по-късните години на Живота си. Тя се мести в Палермо в Сицилия, където е посетена на 12. Юли 1624 г. от младия Антонис ван Дайк и портретувана от него. 25-годишният художник се задържа близо три месеца в Палермо, докато му се отвори възможност да посети Ангисола. На ван Дайк тя му се струва „ужасно слаба и крехка“. За негова изненада обаче е с ясен Ум, разговаря на френски, разбира всичко, което той казва и изобщо не показва физическа слабост като други стари Хора. А Софонизба е на 93 години! Ван Дайк изготвя скица на художничката в своя „Италиански пътепис“. Софонизба му обръща внимание, че при определен ъгъл на падане на светлината бръчките по лицето ѝ не биха хвърляли толкова дълбоки сенки. Ван Дайк я хвали в своята книга, че е научил от нея повече, отколкото изследвайки най-добрите майстори.

Портрет на Софонизба от Антонис ван Дайк, 1624

Софонизба умира през 1625 г. в Палермо. Съпругът ѝ, Орацио Ломелини, нарежда да се изсече на надгробния камък, че неговата съпруга се нарежда със своето благородство, красота и извънредни дарби до най-прославените жени на света и че е изобразявала човешкото лице така превъзходно, както никой по онова време.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Софонизба е била търсена предимно като портретистка и художничка на битови групови сцени. Автопортретите ѝ са около тринадесет, но също много е обичала да рисува семейството си. По онова време жените художнички не са били допускани в ателиетата с модели, поради което кръгът на възможните за рисуване сюжети се стеснява. Стилът ѝ е разглеждан като връзка между Северните стилове и италианския стил на живописване. Най-известното ѝ произведение е

„Три сестри при игра на шах“,

Три сестри при игра на шах, 1 януари 1555

което е първото изображение на ежедневна сцена в италианската живопис. Тази картина е едновременно семеен портрет и жанрова сцена. На картината се виждат три от сестрите Ангисола и прислужничката, чието изображение присъства и в „Автопортрет край клавикорд“. На заден план се вижда пейзаж от Кремона, премесен с фантастични елементи. Благодарение на техниката „сфумато“ с пастелни синкави, размити цветове, пейзаж и образа на прислужничката се сливат, докато цветовете при трите сестри са от кафяво-червеникавата гама. Те са по-отчетливи, дърветата също подчертават отдалечеността на пейзажа. Усмихнатите лица на две от сестрите придават човечност на картината, която често е липсвала в произведенията на онова време. Прецизно предадените тъкани и кройки на дрехите подчертават уменията на младите жени и говорят за техния социален статус.

Всички фигурки на шаха са женски, което още веднъж идва да подчертае какво самочувствие е имала Софонизба като жена и художничка. Шахът е игра на интелект, но тя също е и стратегическа игра, която в случая показва взаимоотношенията между сестрите. Йерархията между сестрите е показана в картината чрез посоката на погледите – най-младата гледа към следващата по възраст, която е загубила играта, а тя от своя страна гледа към най-голямата на картината, която е спечелила. Тази трета сестра е отправила обаче поглед към зрителя, т. е към художничката, която е и зрител, а това е най-възрастната сестра- Софонизба. Както подсказва Garrard може би Софонизба показва по този начин, че стилът на сестрите ѝ произхожда от нейния стил.

Друга нейна известна творба е

„Автопортрет край клавикорд“

Всъщност Софонизба има два такива автопортрета. Едната причина да изобрази себе си край инструмента е, че по този начин показва, че е образована млада дама. Хуманистичното образование на жените включвало поезия, музика, философия, латински.

Друг неин автопортрет е „Автопортрет със статив“, който иде да покаже нейното занятие като художничка и това, че не рисува само портрети.

Един от най-интересните автопортрети е

„Бернардино Кампи рисува Софонизба Ангисола“

Бернардино Кампи рисува Софонизба Ангисола, автопортрет 1555

Всъщност това е двойна картина- от една страна Софонизба прави портрет на Бернардино, който я рисува, от друга страна тя самата рисува своя портрет. Може би е искала по този начин да покаже себе си през очите на друг човек, по по-обективен начин. Освен това чрез тази картина тя показва уважението си към Кампи като неин учител. Но все пак тя е тази, която диктува картината. Освен това, противно на правилата, нейният автопортрет е по-голям от образа на Кампи, който „я рисува“. Какво точно е искала да каже Софонизба с това, може само да се гадае, но може да се каже, че не ѝ е липсвало самочувствие. Кампи гледа през рамо към зрителя, т. е към модела- Софонизба. Така фактически тя присъства двукратно – като модел и като портрет. Впрочем Софонизба го рисува по памет, когато той вече не е неин учител.

На своите автопортрети тя е най-често облечена в тъмни дрехи, което трябва да я покаже като добродетелна и сериозна.

Освен испанското кралско семейство художничката рисува и много други италиански и испански благородници. Картините ѝ са влизали в колекциите на Ватикана, папа Юлий ІІІ, както и папа Пий ІV са притежавали нейни картини.

Освен всичко това Софонизба е била и преподавателка по рисуване. Като млада жена тя е обучавала сестрите си, а през четиридесетте си години и други млади художнички.

Светото семейство със света Анна и Йоан Кръстител 1592

Творби[редактиране | редактиране на кода]

/подбор/

Около 1550 Автопортрет, Музеят Полди Пецоли

Около 1551 Сестрата на художничката в монашеско облекло, Саутхемптън Сити арт галери

1554 Автопортрет, Виена, Художествено-историческия музей

1555 Портрет на доминиканския монах Тозио Мартинего, Brescia, Pinacoteca Civica

1555 или 1558 Автопортрет с двете сестри при игра на шах/“Три сестри“/, Познан, Музеум народове

Около 1555 протрет на доминикански монах, местонахождението e неизвестно, преди това- Колекция Калигарис в Terezo d’Aquileia

Около 1556 Автопортрет до статива, Keir, Collection Stirling

1557 Портрет на Бианка Понцони Ангисола, Берлин Художествена галерия, SMPK

1558 Портрет на млада жена, Лвив, Художествена галерия

1558 Автопортрет, Париж, Колекция Фритц Лугт

1559 Почивката на Светото семейство по време на бягството в Егирет, Бертамо, Академия Карара

Около 1559 Групов портрет на бащата Амилкара Ангисола, на сестрата Минерва и на брата Асдрубале, Нива, Nivaagaards Malerisamling

Около 1559 Бернардино Кампи прави портрет на Софонизба Ангисола, Сиена Пинакотека Насионале

Преди 1560 Портрет на момиче, Грац, Австрия, Ландесмузеум Йоханеум, галерия „Стари майстори“

1561 Автопортрет край клавикорда с Амме, Алтхорп парк, колекция Earl of Spencer

1561 или 1671 Автопортрет, Милано, Пинакотека ди Брера

Около 1564 Портрет на Минерва Ангисола, Milwaukee, Milwaukee Art Museum

Около 1564 Портрет на крал Филип $$, Мадрид, Музео дел Прадо

1565 Портрет на Елизабет Валоа, Мадрид, Музео дел Прадо

1580 Мистичната венчавка на св. Катарина, местонахождението е неизвестно, последно местонахождение: Колежът Coll. Earl of Pembroke in London

Около 1580-1585 Двоен портрет на момче и момиче от семейство Аттаванти, Оберлин, Allen Memorial Art Museum

Около 1585 Автопортрет, Нива, Niva, Nivaagaards Malerisamling

1588 Мария кърми Младенеца, /Мадона Лактанс/, Будапеща, Szépművészeti Múzeum

1592 Светото семейство със света Анна и малкия Йоан Кръститель, Корал Гейбл, Флорида, Coral Gables (Florida), The Lowe Art Museum

След 1599 Портрет на Инфанта Изабела Клара Еугения, Виена, Художественоисторически музей /?/

1610 Автопортрет, Берн, Сбирка Готфрид Келер

Автопортрет, Флоренция, Галерия Уфици

Мария с Младенеца, Копенхаген, Statens Museum for Kunst

Портрет на момче, Копенхаген, Музеят Торвалдсен

Оплакването на Христос,/Пиета/, Милано, Пинакотека ди Брера

Автопортрет край клавикорда, Неапол, Museo Nazionale di Capodimonte

Портрет на млада жена в профил, Санкт Петербург, Ермитаж

Портрет на три от нейните сестри при игра на шах с прислужница /Трите сестри/, Версия на картината от Познан, Торино, Museo Civico

Двоен портрет на жена със своята дъщеря, Вашингтон, National Museum of Women in the Art

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Дебра Н. Манкоф: Жени, които промениха изкуството, Престел, Мюнхен, 2012, ISBN 978-3791347325, S. 8-10, 129-131.

Кристиане Вайдеман, Петра Ларас, Мелани Клир: 50 жени-творци, които трябва да се познават, Престел, Мюнхен, 2008, ISBN 978-3-7913-3957-3, S. 14-17.

Кристина Хаберлик, Ира Диана Мацони,: 50 класически жени творци, художнички, скулпторки и фотографки, изд. Герстенберг, Хилдесхайм, 2006, ISBN 3-8067-2532-2, S. 8–13, 15

Ирмгард Осолс-Веден, /изд./,: Жени на италианския Ренесанс. Поетеси, художнички, меценатки, изд. Примус, Дармщат 1999, ISBN 3-89678-115-4.

Паола Тинагл: Жени в италианското ренесансово изкуство, Gender, Representation, Identity, Манчестър, University Press, Manchester 1997, ISBN 071904054X.

Силвия Ферино-Пагден:Софонизба Ангисола, Изложбен каталог на Художественоисторическия музей Виена, 1995, ISBN 3-900 325-41-3

Ангиола Мария Романини: нгисола, Софонизба, в: Алберто М. Джисалберти /издател/, Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Том 3 (Ammirato–Arcoleo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1961.

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

Беате Ригерт / Beate Rygiert/: Фалшификаторката, Клаасен, Мюнхен, 2001 ISBN 3-546-00194-X. /Художествени очерци/

Лоренцо де Меедичи: Тайната на Софонизба, изд. Еренвиртферлаг 2007 ISBN 978-3-431-03717-3. /исторически роман/

Нина Блазон / Nina Blazon/: Кралската художничка, изд. Равенсбургерферлаг 2008 ISBN 978-3-473-35278-4, исторически роман


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература от и за Софонизба Ангисола в каталога на Немската национална библиотека

Публикации за Софонизба Ангисола в Opac der Regesta Imperii

Произведения от Софонизба Ангисола в Zeno.org.

Артциклопедия

Ангисола Софонизба в Enciclopedie on line, в Istituto della Enciclopedia Italiana, Рим, посетен на 29. Mai 2014