Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Люнебург-Каленберг (ок. 1675)
Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг (ок. 1670)

Йохан Фридрих (на немски: Johann Friedrich, * 25 април 1625 в дворец Херцберг в Херцберг, † 28 декември 1679 в Аугсбург) от род Велфи (Нов Дом Люнебург) е херцог на Брауншвайг-Люнебург, през 1665 г. княз на княжество Люнебург и от 1665 до 1679 г. княз на княжество Каленберг в Хановер.

Той е третият син на херцог Георг фон Брауншвайг-Люнебург и Каленберг (1583–1641) и Анна Елеонора (1601–1659), дъщеря на ландграф Лудвиг V от Хесен-Дармщат (1577–1626). Йохан Фридрих е брат на Кристиан Лудвиг (1622–1665), Георг Вилхелм (1624–1705) и Ернст Август (1629–1698).

Йохан Фридрих пътува във Франция и Италия, където през 1651 г. в Асизи става католик. След смъртта на най-голямия му брат Кристиан Лудвиг той взема през 1625 г. за кратко управлението в княжество Люнебург и след това управлението на княжество Каленберг от 1665 г. с резиденция в Хановер.

През 1666 г. той прави село Харингехузен (Haringehusen) под името Херенхаузен (Herrenhausen) за своя лятна резиденция.[1]

През 1676 г. Йохан Фридрих назначава тогава 30-годишния учен и философ Готфрид Вилхелм Лайбниц като дворцов историограф и библиотекар на своя двор. Той назначава 1677 г. също и епископ Нилс Стенсен в своя двор. Голямият си стил Йохан Фридрих финансира чрез френски помощни пари.

Йохан Фридрих умира в Аугсбург по време на петото му пътуване за Италия. През 1680 г. той е погребан тържествено в Хановер в дворец Лайне. Тогава неговият по-малък брат Ернст Август поема управлението в Хановер. Неговата вдовица Бенедикта Хенриета с дъщерите им се мести през 1679 г. във френския двор в Париж при братовчедката си Елизабет Шарлота (1652–1722), съпруга на Филип I Орлеански и снаха на крал Луи XIV.

След Втората световна война саркофагът му е преместен в мавзолея на Велфите в Берггартен, Херенхаузен (Хановер).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Бенедикта Хенриета фон Пфалц

Йохан Фридрих се жени на 30 ноември 1668 г. в Хановер за Бенедикта Хенриета Филипина фон Пфалц-Зимерн (* 14 март 1652, † 12 август 1730) от род Вителсбахи-Зимерн, дъщеря на пфалцграф Едуард фон Пфалц (1625–1663) и Анна Гонзага (1616–1684), дъщеря на Карло I Гонзага (1580–1637), херцог на Мантуа. Те имат четири деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jill Bepler: Ansichten eines Staatsbegräbnisses. Funeralwerke und Diarien als Quelle zeremonieller Praxis. In: Jörg Jochen Berns, Thomas Rahn (Hrsg.): Zeremoniell als höfische Ästhetik in Spätmittelalter und Früher Neuzeit. Tübingen 1995, ISBN 3-484-36525-0, S. 183–197 (über die Beisetzung von Herzog Johann Friedrich 1680 in Hannover).
  • Adolf Köcher: Johann Friedrich, Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Hannover). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 177–181.
  • Klaus Mlynek: In: Hannoversches biographisches Lexikon. Von den Anfängen bis in die Gegenwart. Schlüter, Hannover 2002, S. 189.
  • Waldemar R. Röhrbein: Die Schloßkirche wird katholisch. In: Hans Werner Dannowski, Waldemar R. Röhrbein (Hrsg.): Geschichten um Hannovers Kirchen. Studien, Bilder, Dokumente. Lutherhaus-Verlag, Hannover 1983, ISBN 3-87502-145-2, S. 166–169.
  • Georg Schnath: Johann Friedrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 478 f. (Digitalisat).
  • Annette von Stieglitz: Landesherr und Stände zwischen Konfrontation und Kooperation. Die Innenpolitik Herzog Johann Friedrichs im Fürstentum Calenberg 1665–1679. Hahn, Hannover 1994, ISBN 3-7752-5895-7 (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Niedersachsen und Bremen 24; Untersuchungen zur Ständegeschichte Niedersachsens 7).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]