Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Фридрих
Johann Friedrich von Braunschweig-Lüneburg
херцог на Брауншвайг-Люнебург
Херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Люнебург-Каленберг (ок. 1675)
Херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Люнебург-Каленберг (ок. 1675)

Роден
Починал
Погребан Хановер, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Католическа църква
Други титли княз на Люнебург;
княз на Каленберг
Braunschweig-Lüneburg.PNG
Семейство
Род Велфи
Баща Георг (Брауншвайг-Каленберг)
Майка Анна Елеонора фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри София Амалия фон Брауншвайг-Каленберг
Ернст Август
Кристиан Лудвиг (Брауншвайг-Люнебург)
Георг Вилхелм (Брауншвайг-Люнебург)
Съпруга Бенедикта Хенриета фон Пфалц (30 ноември 1668)
Деца Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург
Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Йохан Фридрих в Общомедия

Йохан Фридрих (на немски: Johann Friedrich;* 25 април 1625, дворец Херцберг, Херцберг; † 28 декември 1679, Аугсбург) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е херцог на Брауншвайг-Люнебург, през 1665 г. княз на Княжество Люнебург и от 1665 до 1679 г. княз на Княжество Каленберг в Хановер.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на херцог Георг фон Брауншвайг-Люнебург и Каленберг (1583 – 1641) и Анна Елеонора (1601 – 1659), дъщеря на ландграф Лудвиг V от Хесен-Дармщат (1577 – 1626). Брат е на Кристиан Лудвиг (1622 – 1665), Георг Вилхелм (1624 – 1705) и Ернст Август (1629 – 1698).

Йохан Фридрих пътува във Франция и Италия, където през 1651 г. в Асизи става католик. След смъртта на най-големия му брат Кристиан Лудвиг той взема през 1625 г. за кратко управлението в Княжество Люнебург и след това управлението на Княжество Каленберг от 1665 г. с резиденция в Хановер.

През 1666 г. той прави село Харингехузен (Haringehusen) под името Херенхаузен (Herrenhausen) за своя лятна резиденция.[1] На 30 ноември 1668 г. в Хановер се жени за Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц (* 14 март 1652, † 12 август 1730) от род Вителсбахи-Зимерн, дъщеря на пфалцграф Едуард фон Пфалц (1625 – 1663) и Анна Гонзага (1616 – 1684), дъщеря на Карло I Гонзага (1580 – 1637), херцог на Мантуа.

През 1676 г. Йохан Фридрих назначава тогава 30-годишния учен и философ Готфрид Вилхелм Лайбниц като дворцов историограф и библиотекар на своя двор. През 1677 г. назначава също и епископ Нилс Стенсен в своя двор. Големият си стил Йохан Фридрих финансира чрез френски помощни пари.

Йохан Фридрих умира в Аугсбург по време на петото му пътуване за Италия. През 1680 г. той е погребан тържествено в Хановер в дворец Лайне. Тогава неговият по-малък брат Ернст Август поема управлението в Хановер. Неговата вдовица Бенедикта Хенриета с дъщерите им се мести през 1679 г. във френския двор в Париж при братовчедката си Елизабет Шарлота (1652 – 1722), съпруга на Филип I Орлеански и снаха на крал Луи XIV.

След Втората световна война саркофагът му е преместен в мавзолея на Велфите в Берггартен, Херенхаузен (Хановер).


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Фридрих и Бенедикта Хенриета Филипина имат четири деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jill Bepler: Ansichten eines Staatsbegräbnisses. Funeralwerke und Diarien als Quelle zeremonieller Praxis. In: Jörg Jochen Berns, Thomas Rahn (Hrsg.): Zeremoniell als höfische Ästhetik in Spätmittelalter und Früher Neuzeit. Tübingen 1995, ISBN 3-484-36525-0, S. 183 – 197 (über die Beisetzung von Herzog Johann Friedrich 1680 in Hannover).
  • Adolf Köcher: Johann Friedrich, Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Hannover). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 177 – 181.
  • Klaus Mlynek: In: Hannoversches biographisches Lexikon. Von den Anfängen bis in die Gegenwart. Schlüter, Hannover 2002, S. 189.
  • Waldemar R. Röhrbein: Die Schloßkirche wird katholisch. In: Hans Werner Dannowski, Waldemar R. Röhrbein (Hrsg.): Geschichten um Hannovers Kirchen. Studien, Bilder, Dokumente. Lutherhaus-Verlag, Hannover 1983, ISBN 3-87502-145-2, S. 166 – 169.
  • Georg Schnath: Johann Friedrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 478 f. (Digitalisat).
  • Annette von Stieglitz: Landesherr und Stände zwischen Konfrontation und Kooperation. Die Innenpolitik Herzog Johann Friedrichs im Fürstentum Calenberg 1665 – 1679. Hahn, Hannover 1994, ISBN 3-7752-5895-7 (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Niedersachsen und Bremen 24; Untersuchungen zur Ständegeschichte Niedersachsens 7).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]