Алън Тюринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алън Тюринг
британски математик
Turing statue Surrey.jpg
Статуя на Алън Тюринг в Университета на Съри
Роден 23 юни 1912 г.(1912-06-23)
Лондон, Обединеното кралство
Починал 7 юни 1954 г.
Уилмслоу, Обединеното кралство
Гражданство британско
Националност британска
Професия Математик, логик, криптоаналитик, информатик
Работил в Манчестерски университет,
Национална физична лаборатория (Великобритания),
Кеймбриджки университет
Алма матер Кингс Колидж, Кеймбридж
Принстънски университет
Научен ръководител Алонсо Чърч
Известни студенти Робин Ганди
Известен с Проблем за несигурност на знанието,
Машина на Тюринг,
Криптоанализ на Енигма,
Автоматична изчислителна машина,
Награда Тюринг,
Тест на Тюринг
Изчислителна теория
Награди Офицер на Ордена на Британската империя,
Член на Лондонското кралско общество

Алън Тюринг е британски математик, логик, криптоанализатор и информатик. Има голям принос в областта на компютърните науки, давайки формализация на понятията „алгоритъм“ и „изчислимост“ чрез машината на Тюринг. Смятан е за бащата на информатиката и изкуствения интелект.

През Втората световна война работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в Блечли парк, британския център за криптоанализ. Оглавява групата Хът 8, чиято задача е криптоанализа на немските военноморски сили. Създава няколко метода за разбиване на немските шифри, включително (електромеханична машина, с която става възможно дешифрирането на кодовете на Енигма).

След войната работи в Националната физична лаборатория, където създава АCE - първият компютър със запазена в паметта компютърна програма. През 1948 г. постъпва в лабораторията на Макс Нюман в Манчестърския университет, където участва в създаването на т.нар. Манчестърски компютри. Започва да се интересува от математическа биология. Написва работа за химичната основа на морфогенезиса и предсказва химически реакции, протичащи в колеблив режим като реакцията на Белоусов-Жаботински, която за пръв път е наблюдавана през 1960-те.

През 1952 г. е съден поради хомосексуалността си. Избира да бъде подложен на химическа кастрация, вместо да отиде в затвора. Умира през 1954 г. от отравяне с цианид. Следствието показва че Тюринг се е самоубил.

Ранни години[редактиране | edit source]

Алън Тюринг е заченат в Чатрапур[1], където баща му, Джулиъс Матисън Тюринг, работи за британската колониална администрация в Индия. Негова съпруга е Сара Стоуни (1881-1976), дъщеря на главния инженер на Мадраската железница. Двамата искат детето им да се роди в Англия и се завръщат в Лондон. На 23 юни 1912 година в лондонския квартал Мейда Вейл се ражда Алън Тюринг.[2][1] През следващите години бащата на Алън Тюринг продължава да работи в индийската администрация и родителите често пътуват между дома си в Гилдфорд и Индия, оставяйки Алън и по-големия му брат Джон при приятели на семейството в Хейстингс. Още в съвсем ранна възраст Алън показва признаци за изключителните способности, които проявява по-късно.[3] Родителите му купуват къща в Гилдфорд през 1927 г. и Тюринг живее там по време на училищните ваканции.

На шестгодишна възраст Алън Тюринг е записан в училището Сейнт Майкълс, където преподавателите му забелязват неговите заложби. През 1926 година той отива в Шърборн, известно и скъпо частно училище в Дорсет. Първият му учебен ден съвпада с обща стачка във Великобритания, но той изминава сам с колело 97 километра от Саутхамптън до училището, преспивайки по пътя в хотел.[4]

Влечението на Тюринг към математиката и природните науки не му носи уважението на някои от учителите в Шърборн, чиято представа за образованието е концентрирана по-скоро върху класическите дисциплини. Директорът на училището пише до родителите му: „Надявам се той да не падне между два стола. Ако иска да остане в училище, трябва да се стреми да стане образован. Ако иска да бъде само научен специалист, само си губи времето в частно училище.“[5]

Въпреки това Тюринг продължава да показва забележителни способности в дисциплините, които харесва, като през 1927 година решава сложни задачи, без дори да е учил елементарен анализ. През 1928 г., шестнадесетгодишен, той се запознава с работите на Алберт Айнщайн и дори достига до въпросите за валидността на законите на Нютон, поставени от Айнщайн, като ги екстраполира от текст, където те не са явно поставени.[6]

В Шърборн Алън Тюринг се сприятелява с малко по-големия си съученик Кристофър Моркъм. Моркъм умира внезапно в началото на последния им срок в Шърборн в резултат на усложнения от туберкулоза по говедата, с която се заразява още като дете от инфектирано краве мляко.[7] Случаят силно разтърсва Тюринг, като разклаща религиозната му вяра и го насочва към атеизма. Той приема убеждението, че всички явления, включително работата на човешкия мозък, имат материален характер, но продължава да вярва, че душата оцелява след смъртта.

Университетско образование[редактиране | edit source]

Завършва математика в Кингс Колидж в Кеймбридж и дисертацията му върху централната гранична теорема прави такова впечатление, че на възраст от 22 години е избран за член на колежа през 1935 г. Защитава докторат по математика в Принстънския университет, където учи от 1936 до 1938 г. под научното ръководство на Алонсо Чърч.

Не само неговата ексцентричност, но и брилянтните му математически способности го отличават от другите. През 1936 г. Тюринг публикува известната си статия „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост“ ("On Computable Numbers, with an Application to the Entscheidungsproblem",[8]). Той преформулира теоремата на Курт Гьодел от 1931 г., като замества универсалния формален език на Гьодел, основан на аритметиката, с просто абстрактно изчислително устройство (нарича го „машина“), което може да извършва действия с произволни числа. Тази „машина“, която съдържа контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху някаква среда, която той нарича лента (а днес бихме нарекли компютърна памет) и избутване или пренавиване на лентата. Тюринг доказва, че подобна машина е в състояние да извърши произволни математически изчисления, ако те бъдат представени като алгоритъм и формулира първите алгоритмично нерешими задачи, като отбелязва връзката им с теоремата на Гьодел. Тази машина на Тюринг по-късно е използвана като модел за разработването на първите компютри и продължава да е основен обект на изучаване от теорията на алгоритмите.

Криптоанализ[редактиране | edit source]

"Бомбата" реконструирана

Връщайки се в Англия през 1938 г., той е нает от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който има за цел разгадаването на шифъра, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия с използване на шифровъчната машина Енигма. С помощта на британското разузнаване Съюзниците успяват да получат плановете на машината още в началото на войната, без това да стане известно на германците и впоследствие успяват да дешифрират германските съобщения. За този успех е необходимо много време и е положен огромен труд. Тюринг помага за конструирането на Бомбата — високоскоростна машина с която бързо се тестват хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. През 1944 г. той и неговите колеги създават „Colossus“, един от първите в света програмируеми електронни компютри. През 1946 г. той получава престижна награда за своята работа — „Орден на Британската империя“.

Ранни компютри[редактиране | edit source]

След войната Тюринг работи върху „Manchester Automatic Digital Machine“ (голям компютър за Манчестърския университет) и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват информацията. Той предлага известния „Тест на Тюринг за изкуствен интелект“. Тюринг предлага машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с машината, не може да разбере, че това не е човек.

Осъждане за непристойно поведение[редактиране | edit source]

На тридесет и девет години Алън Тюринг е арестуван в Манчестър по обвинение в хомосексуалност, която според тогавашните закони представлява престъпление. За да избегне затвора, той се съгласява да се подложи на едногодишно лечение с естроген, като се е предполагало, че това ще промени неговата сексуална ориентация.

Последни години[редактиране | edit source]

Унизен от подобно лечение, което покрай другите неща предизвиква и уголемяване на гърдите му, той слага край на живота си през 1954 г., след като изяжда ябълка, потопена в цианид. Властите обявяват смъртта му за самоубийство. На 10 септември 2009 британският министър председател Гордън Браун обнародва дълго извинение по повод на отношението към Тюринг, определяйки го като „ужасяващо“.[9] Гордън Браун изказва съжалението си от ужасяващото третиране на Тюринг и на хиляди други англичани, породено от съществуващите тогава в страната хомофобски закони.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Hodges 1983, с. 5.
  2. English-Heritage.org.uk .
  3. Jones 2001.
  4. Hofstadter 1985.
  5. Hodges 1983, с. 26.
  6. Hodges 1983, с. 34.
  7. Teuscher 2004.
  8. Turing 1937
  9. Number10.gov.uk 2009.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alan Turing“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.