Чайникът на Ръсел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чайникът на Ръсел (понякога наричан небесният чайник или космическият чайник) е аналогия, направена за първи път от философа Бъртранд Ръсел (1872-1970), за да илюстрира защо философската тежест на доказване, особено що се отнася до религията, пада върху този, който изказва научно нефалсифицируеми твърдения, а прехвърлянето ѝ върху опонента е нелегитимно. Ръсел пише, че ако твърди, че един чайник обикаля в орбита около Слънцето някъде между Земята и Марс, би било безсмислено да очаква хората да му повярват, само защото не могат да му докажат, че твърдението му е невярно. Аналогията с чайника и днес често се споменава в дискусии за съществуването на Бог.

Аргументът на Ръсел[редактиране | edit source]

В своя статия със заглавие „Има ли Бог“, платена, но така и непубликувана в сп. Illustrated през 1952 г., Ръсел пише:

Множество вярващи хора говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Това, разбира се, е погрешно. Ако предположа, че между Земята и Марс има китайски чайник, обикалящ около слънцето в елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение при положение, че съм бил предвидлив да уточня, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник бе посочено и в древни книги, преподавано като свещена истина всяка неделя и внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще бъде насочен към психиатър в ерата на Просвещението, или към инквизитор, в по-ранни времена.

През 1958 г. Ръсел посочва аналогията като причина за собствения си атеизъм:

Би трябвало да се наричам агностик, но от гледище на практическите цели съм атеист. Не гледам на съществуването на християнския Бог като на нещо по-вероятно от съществуването на божествата на Олимп или Валхала. Ще дам друга илюстрация: никой не може да докаже, че между Земята и Марс няма чайник, който обикаля в елипсовидна орбита, ала никой не мисли, че някой може да повярва на това в действителност. Според мен въпросът с християнския Господ седи по същия начин.

Виж още[редактиране | edit source]