Жан Пиаже
Жан Пиаже Jean Piaget | |
швейцарски психолог, логик и философ | |
Жан Пиаже в Ан Арбър | |
Роден | |
---|---|
Починал | 16 септември 1980 г.
Женева, Швейцария |
Погребан | Женева, Швейцария |
Националност | Швейцария |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Парижки университет Цюрихски университет Женевски университет (1929 – 1971) Лозански университет (1938 – 1951) |
Известен с | Теория на когнитивното развитие |
Семейство | |
Деца | 3 |
Жан Пиаже в Общомедия |
Жан Пиажѐ (на френски: Jean Piaget) е швейцарски биолог, психолог, логик и философ. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 9 август 1896 г. в Ньошател, Швейцария.
На 11-годишна възраст Пиаже написва първата си статия за научно списание по зоология („Наблюдения върху врабчетата – албиноси“). След това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.
Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.
Умира на 16 септември 1980 г. в Женева на 84-годишна възраст.
Теории
[редактиране | редактиране на кода]Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири:
- Сензомоторен интелект
- Предоперационен интелект
- Стадий на конкретните операции
- Стадий на формалните операции
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 г. е награден с наградата Балзан за социални и политически науки.
Почетни докторати
[редактиране | редактиране на кода]- 1936 Харвардски университет
- 1946 Сорбона
- 1949 Университет на Бразилия
- 1949 Брюкселски университет
- 1953 Чикагски университет
- 1954 Университет Макгил
- 1958 Варшавски университет
- 1959 Манчестърски университет
- 1960 Университет на Осло
- 1960 Кеймбриджки университет
- 1962 Университет Брандис
- 1964 Монреалски университет
- 1964 Aix-Marseille
- 1966 Пенсилвански университет
- 1966? Университет на Барселона[1]
- 1970 Йейлски университет[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:
- „Език и мислене у детето“ (1923),
- „Представата за света у детето“ (1926),
- „Раждането на интелигентността“ (1936),
- „Увод в генетичната епистемология“ (1950),
- „Мъдрост и илюзии на философията“ (1965),
- „Биология и познание“ (1967),
- „Възможно и необходимо“ (1981).
- На български език
- Психология на интелекта. Сп. Педагогика, VI,8, 3-100, 1996.
- Детската представа за света. Изд. Център за психосоциална подкрепа, 2019.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Румен Стаматов, Веселин Василев, Азаря Джалдети, Тарик Судани, Жан Пиаже и неговата психологическа теория. Пловдив: Infoart, 1997, 108 с.
- Емилия Маринова, Жан Пиаже. Двата морала. София: М-8-М, 1998, 182 с.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Piaget J., Genetic epistemology (лекция)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Reported in 1971, in Anuario de psicología, as part of the proceedings of a celebration of Piaget's 70th birthday, raco.cat
- ↑ Kessen, W. American Psychology just before Piaget // Psychological Science 7 (4). 1996. DOI:10.1111/j.1467-9280.1996.tb00358.x. с. 196–199.
|
- Швейцарски психолози
- Когнитивни психолози
- Изследователи на развитието на детето
- Швейцарски биолози
- Епистемология
- Швейцарски структуралисти
- Женевски университет
- Преподаватели в Парижкия университет
- Преподаватели в Лозанския университет
- Доктор хонорис кауза на Йейлския университет
- Доктор хонорис кауза на Чикагския университет
- Доктор хонорис кауза на Кеймбриджкия университет
- Доктор хонорис кауза на Парижкия университет
- Доктор хонорис кауза на Варшавския университет
- Ньошателци
- Починали в Женева