Егоцентризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Егоцентризмът е нормално явление у детето до към шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенна диференциация между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка. Например то казва: "Виж, татко, луната върви с мене", или, ако го попитат дали има братче и то отговори утвърдително, на въпроса: "А братчето ти има ли братче?", отговаря: „Не." Тази нагласа може да се запази у някои субекти с интелектуална недостатъчност или със забавено афективно развитие, при страдащите от неврози, които са неспособни на "децентриране" (да се поставят на мястото на друг човек). Егоцентризмът не трябва да бъде приравняван с егоизма, който означава прекалена любов към себе си.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.