Егоцентризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Не бива да се бърка с нарцисизъм.

Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Егоцентризмът е нормално явление у детето до към шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенна диференциация между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка. Например то казва: „Виж, татко, луната върви с мене“, или, ако го попитат дали има братче и то отговори утвърдително, на въпроса: „А братчето ти има ли братче?“, отговаря: „Не." Тази нагласа може да се запази у някои субекти с интелектуална недостатъчност или със забавено афективно развитие, при страдащите от неврози, които са неспособни на „децентриране“ (да се поставят на мястото на друг човек). Егоцентризмът не трябва да бъде приравняван с нарцисизма, който означава прекалена любов към себе си.

Въпреки че егоцентричното поведение е по-малко изявено в зряла възраст, съществуването на някои форми на егоцентризъм в зряла възраст показва, че преодоляването на егоцентризма може да бъде доживотно и никога да не успява да постигне завършеност.[1]

Следователно егоцентризмът се среща през цялата продължителност на живота: в ранна детска възраст[2], ранно детство[3][4], юношество[5] и зряла възраст[2][6]. Той допринася за човешкото познавателно развитие, като помага на децата да развият теория за формирането на ума и самоличността.

Въпреки че егоцентризмът и нарцисизмът изглеждат сходни, те не са еднакви. Човек, който е егоцентричен вярва, че е център на вниманието подобно на нарцисиста, но не получава удовлетворение от собственото си възхищение. Нарцисистите са хора, чието его е силно повлияно от одобрението на другите, докато за егоцентристите това не е вярно.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pronin, Emily; Olivola, Christopher Y. (2006). Encyclopedia of Human Development. // Thousand Oaks, CA: SAGE Reference. pp. 441–442. Retrieved 20 Oct 2014.
  2. а б Onishi, K. H., Baillargeon, R. (2005). "Do 15-month-old infants understand false beliefs?". // Science. 308 (5719): 255–258.
  3. Epley, Nicholas; Morewedge, Carey K; Keysar, Boaz (2004-11-01). 10.1016/j.jesp.2004.02.002. // "Perspective taking in children and adults: Equivalent egocentrism but differential correction". Journal of Experimental Social Psychology. 40 (6): 760–768.
  4. Wimmer, H., Perner, J. (1983). "Beliefs about beliefs: Representation and constraining function of wrong beliefs in young children's understanding of deception". // Cognition. 13 (1): 103–128.
  5. Adams, G. R., Jones, R. M. (1982). "Adolescent egocentrism: Exploration into possible contributions of parent-child relations". // Journal of Youth and Adolescence. 11 (1): 25–31.
  6. Keysar, B., Barr, D. J., Balin, J. A., Brauner, J. S. (2000). "Taking perspective in conversation: The role of mutual knowledge in comprehension". // Psychological Science. 11 (1): 32–38.