Закон на Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Статистическа физика

Gasfas.png

Законът на Планк е физичен закон, описващ разпределението на енергията, излъчвана от абсолютно черно тяло (равновесно излъчване), по дължини на вълните в спектъра. Известен е и под името „хипотеза на Планк“. През 1900 г. Макс Планк е направил революционното за времето си предположение, че телата излъчват енергия на отделни малки порции — кванти — и тези кванти не са с произволна големина, а са кратни на една величина h, наречна константа на Планк. Чрез тези предположения Планк чисто теоретично извежда формула, която дава резултати, съвпадащи с измерените опитно стойности.

  • Равновесно излъчване

Топлинно излъчване на тяло, намиращо се в термодинамично равновесие със средата. Равновесно излъчване е излъчването на абсолютно черно тяло.

  • Топлинно излъчване
Закон на Планк

Излъчване на електромагнитни вълни за сметка на вътрешната енергия на веществото. Има непрекъснат спектър с максимум, чието положение се определя от температурата Т на излъчващото вещество. Топлинното излъчване е присъщо на всички тела с Т > 0 К. При равновесно излъчване разпределението на енергията в спектъра зависи само от Т и се определя от закона на Планк.

I(\nu) =\frac{2h\nu^{3}}{c^2}\frac{1}{\exp\left(\frac{h\nu}{kT}\right)-1}

Където:

I(ν) е сборът на енергията за единица време на единица повърхност на единица пространствен ъгъл на единица честота.

Единиците са [W m-2 Hz-1 sr-1];

ν е честотата
T е температурата на черното тяло
h е константа на Планк:
c скоростта на светлината
k е константа на Болцман.