Закон на Планк

Законът на Планк е физичен закон, описващ разпределението на енергията, излъчвана от абсолютно черно тяло (равновесно излъчване), по дължини на вълните в спектъра. Известен е и под името „хипотеза на Планк“. През 1900 г. Макс Планк е направил революционното за времето си предположение, че телата излъчват енергия на отделни малки порции — кванти — и тези кванти не са с произволна големина, а са кратни на една величина h, наречна константа на Планк. Чрез тези предположения Планк чисто теоретично извежда формула, която дава резултати, съвпадащи с измерените опитно стойности.

• Равновесно излъчване

Топлинно излъчване на тяло, намиращо се в термодинамично равновесие със средата. Равновесно излъчване е излъчването на абсолютно черно тяло.

• Топлинно излъчване

Закон на Планк

Излъчване на електромагнитни вълни за сметка на вътрешната енергия на веществото. Има непрекъснат спектър с максимум, чието положение се определя от температурата Т на излъчващото вещество. Топлинното излъчване е присъщо на всички тела с Т > 0 К. При равновесно излъчване разпределението на енергията в спектъра зависи само от Т и се определя от закона на Планк.

$I(\nu )={\frac {2h\nu ^{3}}{c^{2}}}{\frac {1}{\exp \left({\frac {h\nu }{kT}}\right)-1}}$

Където:

I(ν) е сборът на енергията за единица време на единица повърхност на единица пространствен ъгъл на единица честота.

Единиците са [W m^-2 Hz^-1 sr^-1];

ν е честотата,

T е температурата на черното тяло,

h е константа на Планк,

c е скоростта на светлината,

k е константа на Болцман.

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.