Константа на Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Квантова механика

  

Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

 Js [1]

често се използва и редуцираната константа на Планк, наричана още константа на Дирак:

 Js,

Константата на Планк свързва честотата и енергията на фотон:

както и свързва импулса на частица с дължината на вълната на нейната материална вълна (вълна на деБройл):

Редуцираната константа на Планк се явява квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):

Физически смисъл[редактиране | редактиране на кода]

В квантовата теория константата на Планк има по-дълбок смисъл: в сравнение с величината на действието или момента на импулса, тя показва доколко е приложима към дадената физическа система класическата механика. А именно, ако е действието на системата а — нейният момент на импулса, то при или поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константа на Планк. Препоръчителни стойности от CODATA. Актуализирани на 8 август 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналната публикация на Планк в Annalen der Physik от 1901 г. (de)