Константа на Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Квантова механика

\hat{H}|\psi\rangle = i\hbar\frac{d}{dt}|\psi\rangle  \Delta x \Delta p \ge \frac{\hbar}{2}

Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

h=6.626\ 068\ 96(33)\times10^{-34}  J\cdots [1]

често се използва и редуцираната константа на Планк, наричана още константа на Дирак:

\hbar\equiv\frac{h}{2\pi}=1.054\ 571\ 628(53)\times10^{-34} J\cdots,

Константата на Планк свързва честотата \nu и енергията на фотон:

E = h \nu = \hbar \omega

както и свързва импулса p на частица с дължината на вълната \lambda на нейната материална вълна (вълна на деБройл):

\lambda = \frac{h}{p}

Редуцираната константа на Планк се явява квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):

 \Delta x \Delta p \ge \begin{matrix}\frac{1}{2}\end{matrix} \hbar

Физически смисъл[редактиране | edit source]

В квантовата теория константата на Планк има по-дълбок смисъл: в сравнение с величината на действието или момента на импулса, тя показва доколко е приложима към дадената физическа система класическата механика. А именно, ако S е действието на системата а M — нейният момент на импулса, то при \frac{S}{h}\gg1 или \frac{M}{\hbar}\gg1 поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Константа на Планк. Препоръчителни стойности от CODATA. Актуализирани на 8 август 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Оригиналната публикация на Планк в Annalen der Physik от 1901 г. (de)