Ядрена реакция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серия статии на тема
Ядрена физика
Deuterium-tritium fusion.svg
Радиоактивност
Ядрено делене
Термоядрен синтез
Li6-D Reaction.svg

Ядрена реакция е процес, при който две атомни ядра или елементарни частици взаимодействат по такъв начин, че се получават продукти, различни от началните. Много често такива реакции се съпровождат с отделяне (в много редки случаи – поглъщане) на огромно количество енергия. За осъществяване на реакцията е необходимо взаимодействащите частици (ядрата) да се доближат на разстояние от порядъка на 10−13 cm.

Ядрена верижна реакция е самоподдържащ се процес, при който всяко превръщане на атомно ядро създава условия за ново превръщане от същия вид. Ядрена верижна реакция е например делението на урана или плутония под действието на неутрони, получени при самото деление. Може да протече мигновено (атомна бомба) или да е бавна, управляема (ядрен реактор).

За начало на физиката на ядрото се приема 1911 г., когато Ърнест Ръдърфорд експериментално обосновава хипотезата за съществуването на атомното ядро, като анализира резултатите от разсейването на алфа частици от тънки метални пластини.

Първоначално се приема, че атомното ядро се състои от протони и електрони. През 1931 г. Паул Еренфест и Робърт Опенхаймер правят първото сериозно възражение на тази теория. Те обръщат внимание на обстоятелството, че съгласно този модел в ядрото на 14N трябва да има 14 протона и 7 електрона, т.е. 21 частици. На базата на това изследване, и водени от резултатите на свои собствени опити и наблюдения, през 1932 г., Дмитри Иваненко и Вернер Хайзенберг предлагат хипотезата за неутрон-протонния строеж на ядрото.