Бъръс Фредерик Скинър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бъръс Фредерик Скинър
американски психолог

Роден
Починал
18 август 1990 г. (86 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Харвардски университет
Известен с Радикален бихевиоризъм
Подпис BF Skinner signature.svg
Бъръс Фредерик Скинър в Общомедия

Бъръс Скинър (също известен като Боби Скинър) е американски психолог-бихевиорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1904 година в Сискуехана, САЩ. Получава докторска степен от Харвард.

Неговата първа книга отразява резултатите от няколкогодишни изследвания върху бели плъхове в апарат, който той създава и нарича камера за оперантно обуславяне. Този апарат е модифициран за изучаване на поведението на разнообразни биологични видове, включително гълъби, маймуни и хора. Скинър приема напълно обективен подход към психологията и силно вярва в предвиждането и контрола на поведението. Според него то не е каприз, а е напълно детерминирано.

Той е считан за водещия бихевиорист и е създал една от най-основните теории за ученето на XX век. Според него ученето не може да се появи при отсъствието на някакъв вид подкрепление – положително или отрицателно.

Умира на 18 август 1990 година в Кеймбриджна 86-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Радикален бихевиоризъм[редактиране | редактиране на кода]

Намирайки бихевиоризма на своето време за проблематичен, Скинър прави своя собствена версия, която нарича радикален бихевиоризъм, който за разлика от методологичния бихевиоризъм не изисква всеобщо съгласие относно истината, а приема личните събития като мислене, перцепция и емоция на своята сметка. За разлика от всички други бихевиористи като Толман, Хъл и Кларк, версията на Скинър радикално отхвърля междинните конструкти и хипотетично-дедуктивния метод, вместо това предлага силно индуктивния метод.

Списък на подкрепленията[редактиране | редактиране на кода]

Част от анализа на Скинър на поведението включва не само силата на отделен случай на подкрепление, но ефектите на частни списъци на подкрепление с времето. Видовете списъци на Скинър за подкрепление включват пауза (фиксирана или променлива) и съотношение (фиксирано или променливо).

  • Продължително подкрепление – постоянно доставяне на подкрепление за действие; всеки път специфичното действие е извършвано от субекта моментално и винаги получава подкрепление. Този метод е склонен към затихване и е много трудно да бъде подкрепен.
  • Интервално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) – подкреплението е поставено за сигурно време. (Променливо) – времето между подкрепленията не са поставени и често се различава.
  • Пропорционално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) – занимава се с дадено количество работа, нужно да бъде завършена преди да има подкрепления. (Променливо) – количеството работа нужно за подкреплението се различава от последното.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Дж. Е. Р. Стадън[редактиране | редактиране на кода]

Да се каже „Скинър е брилянтен“ означава, че Скинър е оригинална сила. Ако детерминистичната теория на Скинър е вярна, той е само фокуса на средата. Той не е оригинална сила и е нямал избор в казването на нещата, които е казал и правенето на нещата, които прави. И средата на Скинър и генетиката позволяват и го завладяват да напише книгата си. Дж. Е. Р. Стадън (Новия Бихевиоризъм, 2001) оспорва съгласуваността на позицията, че детерминизма на Скинър не е в никакъв случай в противоречие към традиционните идеи за награда и наказание, както той вярвал.

Ноам Чомски[редактиране | редактиране на кода]

Може би най-добре познатият критик на Скинър – Ноам Чомски, публикува критиката си на „Вербално поведение“ на Скинър, малко след като е издадена книгата. Критиката става по-добре позната дори и от самата книга. Скинър никога официално не отговаря на критиките на Чомски. Обаче, отговора на Кенет Маккоркуодъл, който по-скоро основно отхвърля критиката на Чомски и е одобрена от Скинър.

Чомски критикува и книгата „Отвъд Свободата и Достойнството“, отбелязвайки същите основни мотиви, както в критиката си на „Вербално поведение“. Сред критиките на Чомски е, че лабораторната работа на Скинър не може да бъде разширена до хора, и че когато е разширена до хора тя само представя „научно“ поведение опитващо се да подражава ревностно на науката, но не е научно, че Скинър не е учен, защото отхвърля тестването на хипотетично-дедуктивния метод в теорията, че Скинър няма понятие от наука за поведение, и че работите му са много благоприятни за защитаването или напредването на тоталитаризма

Ерих Фром[редактиране | редактиране на кода]

Ерих Фром критикува Скинър в своята книга „Анатомия на човешката деструктивност“:

В основата си Скинър е наивен рационалист, който не зачита човешките наклонности. В противовес на Фройд той не е впечатлен от силата на наклонностите, но вярва, че човек се държи винаги така, както личният му интерес го изисква. Действително цялостният принцип на необихейвиоризма е, че личният интерес е толкова мощен, че чрез обръщането към него – главно под формата на възнаграждаване на индивида от средата за действието в желания смисъл – поведението на човека може да бъде напълно предопределено. Накратко, необихейвиоризмът се основава на същината на буржоазния опит: първенството на егоцентричността и собствения интерес над всички други човешки наклонности.

Скинър препоръчва ада на изолирания и манипулиран човек на кибернетичната епоха като рай на напредъка. Той притъпява нашите страхове по отношение на това накъде отиваме, като ни казва, че няма защо да се страхуваме; че посоката, по която е поела индустриалната система, е същата, за която са мечтали великите хуманисти, като изключим, че тази посока вече е научно обоснована. При това теорията на Скинър звучи вярно, защото тя е (почти) вярна за отчуждения човек от кибернетичното общество. Накратко, скинеризмът е психологията на опортюнизма, преоблечена като нов научен хуманизъм.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968 – Национален медал за наука от президента Линдън Джонсън.
  • 1971 – Златен медал на Американската Психологическа фондация.
  • 1972 – Награда за Хуманист на годината.
  • 1990 – Почетна грамота за забележителен цялостен принос към психологията.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език:

  • Поведение на организмите: Експериментален анализ, 1938
  • Наука и Човешко поведение, 1953
  • Списък на подкрепленията с К. Б. Ферстър, 1957
  • Вербално поведение, 1957
  • Анализ на поведението: Програма за собствена инструкция с Джеймс Г. Холанд, 1961
  • Техника на преподаването, 1968
  • Непредвидени обстоятелства на Подкреплението: Теоретичен анализ, 1969
  • Отвъд Свободата и Достойнството, 1971
  • За Бихейвиоризма, 1974.
  • Подробности от моя живот: Част 1 от Автобиография, 1976.

На английски език:

  • Walden Two, 1948.
  • Verbal Behavior, 1957
  • Reflections on Behaviorism and Society, 1978.
  • The Shaping of a Behaviorist: Part Two of an Autobiography, 1979
  • Skinner for the Classroom, 1982
  • Enjoy Old Age: A Program of Self-Management, with M. E. Vaughan, 1983.
  • A Matter of Consequences: Part Three of an Autobiography, 1983.
  • Upon Further Reflection, 1987.
  • Recent Issues in the Analysis of Behavior, 1989.
  • Cumulative Record: A Selection of Papers, 1959, 1961, 1972 and 1999 as Cumulative Record: Definitive Edition. This book includes a reprint of Skinner's October 1945 Ladies' Home Journal article, „Baby in a Box“, Skinner's original, personal account of the much-misrepresented „Baby in a box“ device.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Шулц, Д. П. и Шулц, С. Е. История на модерната психология, Наука и изкуство, София, 2006, 512 стр.
  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Фром, Ерих Анатомия на човешката деструктивност", С. 2003

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за