Бъръс Фредерик Скинър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бъръс Фредерик Скинър
американски психолог

Роден
Починал
18 август 1990 г. (86 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Харвардски университет
Известен с Радикален бихевиоризъм
Подпис BF Skinner signature.svg
Бъръс Фредерик Скинър в Общомедия

Бъръс Скинър (също известен като Боби Скинър) е американски психолог-бихевиорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1904 година в Сискуехана, САЩ. Получава докторска степен от Харвард.

Неговата първа книга отразява резултатите от няколкогодишни изследвания върху бели плъхове в апарат, който той създава и нарича камера за оперантно обуславяне. Този апарат е модифициран за изучаване на поведението на разнообразни биологични видове, включително гълъби, маймуни и хора. Скинър приема напълно обективен подход към психологията и силно вярва в предвиждането и контрола на поведението. Според него то не е каприз, а е напълно детерминирано.

Той е считан за водещия бихевиорист и е създал една от най-основните теории за ученето на XX век. Според него ученето не може да се появи при отсъствието на някакъв вид подкрепление – положително или отрицателно.

Умира на 18 август 1990 година в Кеймбриджна 86-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Радикален бихевиоризъм[редактиране | редактиране на кода]

Намирайки бихевиоризма на своето време за проблематичен, Скинър прави своя собствена версия, която нарича радикален бихевиоризъм, който за разлика от методологичния бихевиоризъм не изисква всеобщо съгласие относно истината, а приема личните събития като мислене, перцепция и емоция на своята сметка. За разлика от всички други бихевиористи като Толман, Хъл и Кларк, версията на Скинър радикално отхвърля междинните конструкти и хипотетично-дедуктивния метод, вместо това предлага силно индуктивния метод.

Списък на подкрепленията[редактиране | редактиране на кода]

Част от анализа на Скинър на поведението включва не само силата на отделен случай на подкрепление, но ефектите на частни списъци на подкрепление с времето. Видовете списъци на Скинър за подкрепление включват пауза (фиксирана или променлива) и съотношение (фиксирано или променливо).

  • Продължително подкрепление – постоянно доставяне на подкрепление за действие; всеки път специфичното действие е извършвано от субекта моментално и винаги получава подкрепление. Този метод е склонен към затихване и е много трудно да бъде подкрепен.
  • Интервално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) – подкреплението е поставено за сигурно време. (Променливо) – времето между подкрепленията не са поставени и често се различава.
  • Пропорционално (фиксирано/променливо) подкрепление (Фиксирано) – занимава се с дадено количество работа, нужно да бъде завършена преди да има подкрепления. (Променливо) – количеството работа нужно за подкреплението се различава от последното.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Дж. Е. Р. Стадън[редактиране | редактиране на кода]

Да се каже „Скинър е брилянтен“ означава, че Скинър е оригинална сила. Ако детерминистичната теория на Скинър е вярна, той е само фокуса на средата. Той не е оригинална сила и е нямал избор в казването на нещата, които е казал и правенето на нещата, които прави. И средата на Скинър и генетиката позволяват и го завладяват да напише книгата си. Дж. Е. Р. Стадън (Новия Бихевиоризъм, 2001) оспорва съгласуваността на позицията, че детерминизма на Скинър не е в никакъв случай в противоречие към традиционните идеи за награда и наказание, както той вярвал.

Ноам Чомски[редактиране | редактиране на кода]

Може би най-добре познатият критик на Скинър – Ноам Чомски, публикува критиката си на „Вербално поведение“ на Скинър, малко след като е издадена книгата. Критиката става по-добре позната дори и от самата книга. Скинър никога официално не отговаря на критиките на Чомски. Обаче, отговора на Кенет Маккоркуодъл, който по-скоро основно отхвърля критиката на Чомски и е одобрена от Скинър.

Чомски критикува и книгата „Отвъд Свободата и Достойнството“, отбелязвайки същите основни мотиви, както в критиката си на „Вербално поведение“. Сред критиките на Чомски е, че лабораторната работа на Скинър не може да бъде разширена до хора, и че когато е разширена до хора тя само представя „научно“ поведение опитващо се да подражава ревностно на науката, но не е научно, че Скинър не е учен, защото отхвърля тестването на хипотетично-дедуктивния метод в теорията, че Скинър няма понятие от наука за поведение, и че работите му са много благоприятни за защитаването или напредването на тоталитаризма

Ерих Фром[редактиране | редактиране на кода]

Ерих Фром критикува Скинър в своята книга „Анатомия на човешката деструктивност“:

В основата си Скинър е наивен рационалист, който не зачита човешките наклонности. В противовес на Фройд той не е впечатлен от силата на наклонностите, но вярва, че човек се държи винаги така, както личният му интерес го изисква. Действително цялостният принцип на необихейвиоризма е, че личният интерес е толкова мощен, че чрез обръщането към него – главно под формата на възнаграждаване на индивида от средата за действието в желания смисъл – поведението на човека може да бъде напълно предопределено. Накратко, необихейвиоризмът се основава на същината на буржоазния опит: първенството на егоцентричността и собствения интерес над всички други човешки наклонности.

Скинър препоръчва ада на изолирания и манипулиран човек на кибернетичната епоха като рай на напредъка. Той притъпява нашите страхове по отношение на това накъде отиваме, като ни казва, че няма защо да се страхуваме; че посоката, по която е поела индустриалната система, е същата, за която са мечтали великите хуманисти, като изключим, че тази посока вече е научно обоснована. При това теорията на Скинър звучи вярно, защото тя е (почти) вярна за отчуждения човек от кибернетичното общество. Накратко, скинеризмът е психологията на опортюнизма, преоблечена като нов научен хуманизъм.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968 – Национален медал за наука от президента Линдън Джонсън.
  • 1971 – Златен медал на Американската Психологическа фондация.
  • 1972 – Награда за Хуманист на годината.
  • 1990 – Почетна грамота за забележителен цялостен принос към психологията.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език:

  • Поведение на организмите: Експериментален анализ, 1938
  • Наука и Човешко поведение, 1953
  • Списък на подкрепленията с К. Б. Ферстър, 1957
  • Вербално поведение, 1957
  • Анализ на поведението: Програма за собствена инструкция с Джеймс Г. Холанд, 1961
  • Техника на преподаването, 1968
  • Непредвидени обстоятелства на Подкреплението: Теоретичен анализ, 1969
  • Отвъд Свободата и Достойнството, 1971
  • За Бихейвиоризма, 1974.
  • Подробности от моя живот: Част 1 от Автобиография, 1976.

На английски език:

  • Walden Two, 1948.
  • Verbal Behavior, 1957
  • Reflections on Behaviorism and Society, 1978.
  • The Shaping of a Behaviorist: Part Two of an Autobiography, 1979
  • Skinner for the Classroom, 1982
  • Enjoy Old Age: A Program of Self-Management, with M. E. Vaughan, 1983.
  • A Matter of Consequences: Part Three of an Autobiography, 1983.
  • Upon Further Reflection, 1987.
  • Recent Issues in the Analysis of Behavior, 1989.
  • Cumulative Record: A Selection of Papers, 1959, 1961, 1972 and 1999 as Cumulative Record: Definitive Edition. This book includes a reprint of Skinner's October 1945 Ladies' Home Journal article, „Baby in a Box“, Skinner's original, personal account of the much-misrepresented „Baby in a box“ device.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Шулц, Д. П. и Шулц, С. Е. История на модерната психология, Наука и изкуство, София , 2006 , 512 стр.
  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Фром, Ерих Анатомия на човешката деструктивност", С. 2003

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.