Ричард Столман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ричард Столман
Richard Matthew Stallman
американски програмист

Роден
16 март 1953 г. (66 г.)

Образование Харвардски университет
Масачузетски технологичен институт
Техника
Известен с ГНУ

Подпис Richard Stallman Signature.png
Уебсайт stallman.org
Ричард Столман в Общомедия

Ричард Матю Столман (на английски: Richard Matthew Stallman, често съкращавано като rms[1]) е един от основателите на Лигата за Свободно Програмиране през 1989 г., проекта ГНУ и Фондацията за свободен софтуер. Автор е на множество програми като компилатора GCC, дебъгера GDB, редактора ЕМАКС и други. Автор е също и на общия публичен лиценз ГНУ  – може би най-известния свободен лиценз, който дава началото на така наречения copyleft.

От средата на деветдесетте години на 20 век Ричард Столман се занимава основно с изнасяне на лекции, в които говори срещу софтуерните патенти, за експанзията на законите за авторско право както и на политическа тема.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Столман е роден в Манхатън, Ню Йорк в семейството на Алис Липман и Даниел Столман. По време на програмистките си години става известен с инициалите си „РМС“ (RMS, името му като компютърен потребител). Дори в първата редакция на Хакерския речник пише: Ричард Столман е земното ми име, вие може да ме наричате „рмс“ (rms).

Първият му достъп до компютър е през първата му година в гимназията през 1960-те години на 20 век. След завършване на гимназия Столман е нает от нюйоркския научен център на IBM. Там той написва първата си програма. След като приключва договорът му, Ричард Столман намира работа като помощник в лаборатория в департамента по биология в Рокфелерския университет. Въпреки че се е насочил към кариера в математиката или физиката, аналитичният му ум дотолкова впечатлява директора на лабораторията, че същият е разочарован, когато разбира, че Столман се е насочил към компютрите, а не към биологията.

През 1971, като първокурсник в Харвард, Столман става хакер (в първоначалния, положителен смисъл на думата) в лабораторията по изкуствен интелект на MIT.

1980-те са повратни в живота му. През тези години хакерското общество започва да изчезва. Появата на така наречения преносим (portable) софтуер – вид софтуер който може да работи на различни видове компютри, кара компаниите производители на софтуер да спрат да го разпространяват заедно с неговия изходен код и ограничават копирането, дистрибуцията и модификацията чрез закони за авторско право. Големите производители правят това, защото се страхуват, че техният софтуер може да се използва на компютри, произведени от конкурентите им.

В началото на осемдесетте някои от хакерите в MIT формират нови компании, които се занимават със софтуер със запазени права (proprietary software). Symbolics и LMI са сред тези компании. Столман смята, че Symbolics ще навредят на лабораторията и се включва в LMI. През 1982 до 1983 Symbolics се опитват да станат монополисти в лабораторията.

Столман вижда, че нещата, които трябва да прави в MIT противоречат на принципите му, които са, както сам той казва, „софтуерът иска да бъде свободен!“: ако потребител или хакер може да извлече полза от дадена програма, то дълг на разработчиците е да предоставят това право без никакви пречки и ограничения. През януари 1984, Столман напуска работата си в MIT и започва да работи постоянно за проекта ГНУ, стартирал през септември 1983.

През 1985 Ричард Столман написва ГНУ манифеста, в който обяснява причините за желанието си да създаде свободна операционна система

През 1985 Столман популяризира идеята за copyleft, правен инструмент за защита на дистрибуцията и модификацията на свободния софтуер. Всичко върви добре, но ядрото (наречено GNU Hurd) е прекалено сложно за разработка. Използването на ГНУ лиценз позволявало и на хора извън проекта да пишат свободни програми извън ГНУ проекта. Така се появява и ядрото на Линус Торвалдс, наречено Linux Kernel. Новопоявилото се ядро се е комбинирало с ГНУ софтуера и така през 1991 се появява първата напълно свободна операционна система наречена GNU/Linux, но заради объркването което това име носи, много хора я наричат само Линукс.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Лекции[редактиране | редактиране на кода]