Дворец на Съветите
| Дворец на Съветите Дворец Советов | |
 | |
 Местоположение в Москва | |
| Местоположение | Москва, РСФСР, СССР |
|---|---|
| Архитект | Борис Иофан, Владимир Шчуко, Владимир Гелфрейх |
| Тип на сградата | правителствена сграда на Върховния съвет на СССР |
| Изграждане | 1930-те до края на 1950-те години (отменено) |
| Етажи | 100 |
| Височина | 415 m (покрив) 495 m (антена) |
| Състояние | непостроена |
| Дворец на Съветите в Общомедия | |
Дворецът на Съветите (на руски: Дворец Советов) е неосъществен грандиозен проект на съветското правителство, строителните работи по който се провеждат от началото на 30-те до края на 50-те години на XX век. Проектът е за административен център и конгресна зала в Москва, РСФСР, (днес Русия) близо до Кремъл на мястото на разрушената катедрала Христос Спасител. Архитектурният конкурс е проведен през 1931 – 1933 г. и е спечелен от Борис Иофан и неговия неокласически проект, който впоследствие е променен от Иофан, Владими Шчуко и Владимир Гелфрейх на небостъргач. Ако е била завършена, тя е щяла да стане най-високата сграда в света за времето си.[1] Строежът започва през 1937 г., но спира при немското нахлуване в СССР през 1941 г. През 1941 – 1942 г. стоманеното скеле на строежа е снето, за да се използва за подсилване на мостове.[2] Строителството така и не продължава. През 1958 г. основите на двореца са преобразувани в структура, която по-късно става басейн „Москва“ – най-големият открит басейн в света. Басейнът е затворен през 90-те години на XX век и на негово място наново е построен храмът Христос Спасител.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В деня на създаването на Съюза на съветските социалистически републики – 30 декември 1922 г., видният съветски политик Сергей Киров държи реч, в която предлага да се построи Дворец на Съветите в Москва. Според Киров: „Тази сграда трябва да стане емблема на бъдното могъщество, на възтържествуването на комунизма не само в Съветския съюз, а и там, на Запад. Дворецът трябва да се построи, за да бъде приета в него последната република.“.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Взривяване на храма Христос Спасител през 1931 г. за да се освободи място за двореца.
Планът на двореца от Владимир Шчуко.
Схема на строежа.
Строителството на основите на двореца, 1940 г.
Бензиностанцията е единственият реализиран елемент от проекта на комплекса.
Басейн „Москва“, 1969 г. Построен е на мястото на незавършения комплекс, но е затворен през 90-те години на XX век.
_by_shakko_05.JPG)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Рогачёв А. В. Великие стройки социализма. Москва, Центрполиграф, 2014. ISBN 978-5-227-05106-6. с. 187 – 230.
- ↑ Кружков Н. Дворец Советов // Высотки сталинской Москвы. Наследие эпохи. Москва, Центрполиграф, 2014.
- ↑ Russian: Cathedral of Christ the Savior, official site History page Архив на оригинала от 2017-08-06 в Wayback Machine.