Щефан Хайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щефан Хайм
Stefan Heym
Щефан Хайм през 1982 г.
Щефан Хайм през 1982 г.
Роден 10 април 1913[1][2][3]
Починал 16 декември 2001[1][2][3] (88 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ
Уебсайт
Щефан Хайм в Общомедия

Щефан Хайм (на немски: Stefan Heym) е германски белетрист, журналист и политик – сред най-значимите литературни творци от Източна Германия. Книгите си пише на немски и на английски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Щефан Хайм е писателският псевдоним на Хелмут Флиг. Роден е в саксонския град Кемниц през 1913 г. в семейството на еврейски търговец. Завършва гимназия в Берлин. След подпалването на Райхстага емигрира в Чехословакия, а през 1935 г. – в САЩ. Завършва Чикагския университет с дисертация върху иронията у Хайне.

Щефан Хайм Участва във Втората световна война като офицер от американската армия и е сред съюзниците, дебаркирали в Нормандия. В знак на протест срещу Войната в Корея връща военните си отличия на американското правителство и през 1952 г., в разгара Маккартизма, едновременно с други антифашистки настроени интелектуалци като Чарли Чаплин, Томас Ман и Бертолт Брехт Хайм напуска САЩ. През Чехословакия се преселва в ГДР.

От 1953 до 1956 г. Хайм работи като журналист във всекидневника „Берлинер Цайтунг“[4]. Като емигрант-антифашист първоначално е толериран, но отношенията му с комунистическото правителство се влошават след XX-ия конгрес на КПСС и започналия процес на десталинизация в СССР. Романът на Хайм „Пет дни през юни“ (1974) за работническите вълнения през 1953 г. не е приет за публикуване. През 1965 г. Хайм рязко критикува Ерих Хонекер и оттогава зорко е следен от ЩАЗИ. През 1976 г. Щефан Хайм заедно с някой други творци подписва протестно писмо срещо лишаването от гражданство на поета и певец Волф Бирман. След това Хайм може да публикува само в Западна Германия. През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите и произведенията му са забранени в ГДР.

След обединението на Германия Щефан Хайм е депутат в Бундестага.

През 2001 г. на 88-годишна възраст умира от сърдечен удар[5] край брега на Мъртво море след конференция в Йерусалим, посветена на Хайнрих Хайне.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nazis in U.S.A. An expose of Hitler's aims and agents in the USA, 1938
  • Hostages, 1942
  • Of Smiling Peace, 1944
  • The Crusaders. A Novel of Only Yesterday, 1948
  • The Eyes of Reason. A Novel, 1951
  • Goldsborough. A Novel, 1953
  • Die Kannibalen und andere Erzählungen, 1953
  • Forschungsreise ins Herz der deutschen Arbeiterklasse. Nach Berichten 47 sowjetischer Arbeiter, 1953
  • Reise ins Land der unbegrenzten Möglichkeiten. Ein Bericht, 1954
  • Im Kopf – sauber. Schriften zum Tage, 1954
  • Tom Sawyers großes Abenteuer, 1956
  • Offen gesagt. Neue Schriften zum Tage, 1957
  • Fünf Kandidaten, 1957
  • Das kosmische Zeitalter. Ein Bericht, 1959
  • Schatten und Licht. Geschichten aus einem geteilten Lande, 1960
  • Die Papiere des Andreas Lenz (2 Bände), 1963
  • Casimir und Cymbelinchen. Zwei Märchen, 1966
  • Uncertain Friends. A Biographical Novel, 1969
  • 5 Tage im Juni, 1974
  • Die Schmähschrift oder Königin gegen Defoe. Erzählt nach den Aufzeichnungen eines gewissen Josiah Creech, 1970
  • Der König David Bericht. Roman, 1972
Хрониката на цар Давид, изд.: Унискорп, София (2008), прев. от англ. Тинко Трифонов, Илия Илиев
  • Cymbelinchen oder der Ernst des Lebens. Vier Märchen für kluge Kinder, 1975
  • Das Wachsmuth-Syndrom. Short Story, 1975
  • Erzählungen, 1975
  • Die richtige Einstellung und andere Erzählungen, 1976
  • Erich Hückniesel und das fortgesetzte Rotkäppchen. Märchen für kluge Kinder, 1977
  • Collin, 1979
  • Der kleine König, der ein Kind kriegen mußte und andere neue Märchen für kluge Kinder, 1979
  • Wege und Umwege. Streitbare Schriften aus fünf Jahrzehnten, 1980
  • Ahasver. Roman, 1981
  • Atta Troll. Versuch einer Analyse. Stefan Heym zum 70. Geburtstag am 10. April 1983, 1983
  • Nachdenken über Deutschland. Stefan Heym und Günter Grass diskutieren am 21. November 1984 in Brüssel, 1984
  • Schwarzenberg. Roman, 1984
  • Gesammelte Erzählungen, 1984
  • Reden an den Feind, 1986
  • Nachruf, 1988 (Autobiographie)
  • Meine Cousine, die Hexe und weitere Märchen für kluge Kinder, 1989
  • Auf Sand gebaut. Sieben Geschichten aus der unmittelbaren Vergangenheit, 1990
  • Stalin verläßt den Raum. Politische Publizistik, 1990
  • Einmischung. Gespräche, Reden, Essays, 1990
  • Filz. Gedanken über das neueste Deutschland, 1995
  • Der Winter unsers Mißvergnügens. Aus den Aufzeichnungen des OV Diversant, 1996 (Autobiographisches)
  • Immer sind die Weiber weg und andere Weisheiten, 1997
  • Pargfrider. Roman, 1998
  • Stefan Heym. Im Gespräch mit Dirk Sager, 1999
  • The architects, 2005
  • Es gibt Ideen, die Jahrtausende überstehen. Ein Gespräch zur Person und über die Zeit mit Stefan Heym (Michael Martens), 2001
  • Immer sind die Männer schuld. Erzählungen, 2002
  • Offene Worte in eigener Sache. Gespräche, Reden, Essays 1989–2001, 2003

Признание и почести[редактиране | редактиране на кода]

  • Щефан Хайм е почетен доктор на университетите в Берн (от 1990 г.) и Кеймбридж (от 1991 г.), както и почетен гражданин на град Кемниц (от 2001 г.)
  • През 1953 г. Щефан Хайм получава наградата Хайнрих Ман, през 1959 г. – Националната награда на ГДР 2-ра степен, през 1993 г. – Наградата на Йерусалим и през 2000 г. – Медал за мир на международното сдружение на лекарите за предотвратяване на атомната война.
  • През 2004 г. библиотеката в берлинския район Адлерсхоф е преименувана на Библиотека Щефан Хайм[6].
  • От 2008 г. на всеки три години град Кемниц присъжда международната награда Щефан Хайм на писатели и публицисти, „които се включват в социални и политически дебати, за да защитават морални ценности“.
  • През юни 2010 г. в парка пред градския съвет на Шварценберг е осветен паметник във формата на разтворена книга с цитат „за свободата като риск“ от романа на Щефан Хайм Шварценберг[7].
  • През 2013 г. се провеждат многобройни прояви в чест на 100-годишнината от рождението на Щефан Хайм.
  • През април 2013 г. в град Кемниц е осветен площад Щефан Хайм.
  • На 4 ноември 2014 г. по случай 25-та годишнина от речта на Щефан Хайм при демонстрацията на Александерплац е наречен на негово име площад в Берлин[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Stefan Heym.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Stefan Heym.
  4. Stefan Heym Nachruf, Fischer Verlag Frankfurt am Main 1990, S. 589–593
  5. Stefan Heym: Tod doch kein Unglücksfall
  6. Zehn Jahre Stefan Heym Bibliothek in Adlershof
  7. Schwarzenberg ehrt Stefan Heym
  8. Schriftsteller und Antifaschist Stefan-Heym-Platz in Lichtenberg eingeweiht

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]